О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1058
гр. София, 09.11.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 679 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 17.03.2010 год. по гр. д. № 165/2010 год. Пазарджишкият окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 4.12.2009 год. по гр. д. № 669/2009 год. на Пещерския районен съд и вместо него е постановил друго, с което разпределил ползуването на незастроената част от дворно място, представляващо имот пл. № 1237 с площ 312 кв. м., част от УПИ VІІ-1236,1237 в кв. 73 по плана на[населено място], съобразно предложения от вещото лице вариант втори, отразен на скица-проект № 2 към заключението на вещото лице Б. Г., както следва: оцветената в червено част с площ 42 кв. м. да се ползува от П. К. Д., оцветената в синьо част с площ 42 кв. м. да се ползува от Е. П. М., а оцветената в жълто част с площ 49 кв. м. остава за общо ползуване от двамата.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от ищецът П. К. Д., чрез пълномощника му адв. Б. М., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила– касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът иска неговата отмяна и вместо това се постанови друго, с което разпределението на ползуването на имота се извърши по първия вариант на заключението на вещото лице или делото се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав. Претендира и заплащане на направените разноски по делото.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК . Касаторът счита, че произнасянето на въззивния съд по релевантния за спора материалноправен въпрос за разпределение на правото на ползуване в зависимост застрояването и от законността на построените в имота сгради е в противоречие с представената съдебна практика – решение № 39 по гр. д. № 2401/76 год. на ВС, І г. о. и решение № 103 по гр. д. № 4255/2008 год. на ВКС, ІІ г. о.
Ответницата Е. П. М., чрез пълномощника й адв. В. И., в писмен отговор оспорва касационната жалба, като поддържа и становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Претендира заплащане на направените в това производство разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да отмени първоинстанционното решение, с което разпределението на ползуването е извършено по първия от предложените два варианта, въззивният съд е съобразил обстоятелството, че страните са индивидуални собственици на построени в съсобствения им имот сгради, до които следва да им се осигури достъп за ползуването им по предназначение. Поради наличието на гараж, собственост на ответницата, притежаваща и личен автомобил, както и с оглед осигуряване възможността й да го ползува като такъв за паркиране на автомобила й, съдът е счел, че вторият вариант осигурява такава възможност, с предоставяне на по-голяма площ от имота за общо ползуване от двете страни. Съдът е съобразил и правата на страните в съсобствеността, които са равни, като по въпросите за наличие на построените в имота сгради, собственост на всяка от страните, както и по отношение на правата им в имота, спор не е имало в инстанциите по същество. Спорът е бил съсредоточен до това, каква площ за общо ползуване да се определи, с оглед избягване на конфликти поради обтегнатите отношения между тях. Поради това и въззивният съд не е разглеждал въпроса за застроената от всеки от съсобствениците площ от имота, респ. съответно предоставяне на по-голяма площ от незастроената част на този съсобственик, чиито сгради са с по-малка застроена площ, видно и от неоспореното от страните заключение на техническата експертиза. Т. е. предмет на спора е било разпределението на ползуването между страните на незастроената част от имота, затова и този въпрос, поставен за разглеждане в приложените решения по гр. д. № 4255/2008 год. на ВКС, ІІ г. о. и по гр. д. № 2401/76 год. на І г. о на ВС и изразеното становище по него в тях, както и този за законността на сградите, са неотносими към настоящия казус, в който такъв спор не е бил поставен и съдът не го е обсъждал. Поради липса на произнасяне по поставения материалноправен въпрос, и то да е в противоречие с представената от касатора практика, поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице. Не е налице и това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като липсват каквито и да било съображения за значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съгласно разясненията в т. 4 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
С оглед липсата на основания за допускане на касационното обжалване, касаторът следва да понесе направените от ответницата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. по представения договор за правна защита и съдействие.
Поради изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 137 от 17.03.2010 год. по гр. д. № 165/2010 год. по описа на П. окръжен съд, по подадената от П. К. Д., чрез адв. Б. М., касационна жалба против него.
Осъжда П. К. Д. да заплати на Е. П. М. направените разноски в размер на 200 лв./двеста лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: