О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
гр. София, 30.01.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 34 по описа на Върховния касационен съд за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Производството е образувано по подадените от Г. М. М., Д. П. Г. и М. П. К., всички от [населено място] и чрез процесуалния им представител адвокат Ив. Б., и от С. Ш. А. от [населено място], [община], чрез пълномощника му адвокат В. К., касационни жалби против въззивното решение от 17.10.2011 год. по гр. д. № 922/2011 год. на Великотърновския окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение от 4.05.2011 год. по гр. д. № 127/2010 год. на Еленския районен съд в частта, с която са уважени предявените искове за собственост за разликата над ? ид. ч. до ? ид. ч. от описания недвижим имот в [населено място] – дворно място от 186 кв. м., представляващ УПИ * в кв. 9 по плана на града, с неуредени регулационни сметки, заедно с жилищна сграда и вместо това е постановено друго, с което в тази им част същите са отхвърлени. Първоинстанционното решение в останалата му част, с която са уважени исковете за ? ид. ч. от имота, е потвърдено от въззивният съд.
Ищците обжалват въззивното решение в отхвърлителната му част, а ответникът С. А. го обжалва в потвърдителната му част.
В приложеното към жалбата на ищците изложение се релевира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Поддържа се оплакване за произнасяне по материалноправен въпрос в противоречие с представената практика на ВКС и на закона – чл. 49, ал. 2 ЗН.
Ответникът, касатор – С. А. поддържа наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по формулирания въпрос за характера на съдебния акт по вписване на отказ от наследство и може ли съдът, разглеждащ спора за собственост, да откаже да зачете правните последици на този отказ, удостоверен с удостоверение на районния съд, без да е налице оспорване, респ. отмяна на разпореждането за вписването му, като се позовава на представеното решение № 43 от 2.06.2011 год. по гр. д. № 683/2010 год. на ВКС, ІІ г. о., в което е прието обратното на мотивите на въззивния съд. По този въпрос касаторът счита, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, обосновавайки го с оглед липсата на друга съдебна практика. Поставен е и въпрос относно владението на имота от един от наследниците спрямо другия, направил отказ от наследството, вписан в книгите на съда и конкретно в тази хипотеза – необходимо ли е да демонстрира пред него, че свои имота за себе си, и какво е значението на декларацията му, че ще допуска другия сънаследник да ползува същия имот относно субективното му намерение за своене. Позовава се на липсата на съдебна практика по тези въпроси, обосновавайки наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната от този касатор част.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за допустимост на касационните жалби, намира следното:
Същите са подадени на 15.11.2011 год. и на 18.11.2011 год. – при действието на чл. 280, ал. 2 ГПК, изменен с ДВ бр. 100/2010 год., в сила от 21.12.2010 год., който е приложимият закон при преценката дали въззивното решение подлежи на касационно обжалване. Съгласно тази разпоредба не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Цената на предявения при действието на сега действуващия ГПК /исковата молба е постъпила на 6.04.2010 год./ иск за собственост на недвижим имот и неговата ревандикация от приобретателя по договора между ответниците, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК представлява данъчната оценка на имота. Видно от приложеното на л. 39 от първоинстанционното производство удостоверение от община, [населено място], данъчната оценка на целия имот възлиза на сумата 1 639.50 лв., а предмет на предявените искове са ? ид. ч. от него, с цена 1 229.63 лв. Същият размер е посочен и от ищците в молбата от 3.05.2010 год. и въпрос за цената на иска не е повдиган от ответника или служебно от съда, съгласно чл. 70, ал. 1 ГПК.
Поради горните съображения решението по въззивното дело с цена на иска под 5 000 лв. не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което и подадените касационни жалби следва да се върнат, а образуваното по тях производство да се прекрати, без настоящата инстанция да се произнася по въпроса за наличие на поддържаните от касаторите основания за допускане на касационното обжалване.
Водим от горното и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадените от Г. М. М., Д. П. Г. и М. П. К., всички от [населено място] и чрез процесуалния им представител адвокат Ив. Б., и от С. Ш. А. от [населено място], [община], чрез пълномощника му адвокат В. К., касационни жалби против въззивното решение № 370 от 17.10.2011 год. по гр. д. № 922/2011 год. на Великотърновския окръжен съд и ВРЪЩА същите на касаторите.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. д. № 34/2012 год. по описа на ВКС, Второ гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на касаторите, на които се изпрати препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: