О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 137
гр. София, 06.04.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на пети април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 105 по описа на Върховния касационен съд за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 286, ал. 2 ГПК и е образувано по частната жалба на [фирма], [населено място], чрез пълномощника му адвокат А. Д., против определение № 3 от 4.01.2012 год. по гр. д. № 1020/2006 год. на Бургаския окръжен съд, с което е върната касационната му жалба против решението от 19.03.2007 год. по същото дело.
Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно, тъй като постановеното решение не е съобщено на дружеството по съответния ред – същото е следвало да се изпрати на пълномощника му, а не на адреса на дружеството, както и е допуснато нарушение на чл. 48 ГПК /отм./. Моли определението да се отмени и се разпореди продължаване на процесуалните действия по подадената касационна жалба.
Ответниците по частната жалба я оспорват по съображения в писмения им отговор.
Върховният касационен съд, ІІ г. о. в настоящият си състав, като обсъди изложените в частната жалба доводи във връзка с данните по делото и доводите в писмения отговор на ответниците, намира следното:
Настоящето производство е допустимо, поради приемане за спазен срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Дружеството, сега жалбоподател, е подал по пощата на 23.06.2011 год. касационна жалба срещу въззивното решение по гр. д. № 1020/2006 год. на Бургаския окръжен съд, постъпила в съда на 27.06.2011 год. /приложена в производството по ч. гр. д. № 350/2011 год. на ВКС/. Въззивният съд правилно е констатирал, че същата е подадена след изтичане на срока за обжалване на решението, поради което и я е върнал, тъй като въззивното решение е съобщено на дружеството на 7.05.2007 год., видно от приложената във въззивното производство разписка.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за нарушаване на процесуалните правила при съобщаването на постановеното решение, чрез изпращане на съобщението на адреса на дружеството, тъй като по делото липсват данни дружеството да е посочило съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения. Упълномощаването на адвокат в производството по делото само по себе си не поражда задължение за съда да изпраща призовките и съобщенията до страната на адреса на пълномощника й, а посочването на адреса му в пълномощното се основава на изричната разпоредба на чл. 21, ал. 1 ГПК /отм./. Съобщаването на постановеното решение е в съответствие с чл. 48 ГПК/отм./ – връчването е извършено в канцеларията на дружеството, като е посочено името и длъжността на получателя – В. Б., деловодител. Поради това и срокът за обжалване на въззивното решение е започнал да тече от тази дата – 7.05.2007 год. и е изтекъл далеч преди подаване на касационната жалба на 23.06.2011 год., както правилно е приел съдът в обжалваното определение. Последното е в съответствие с чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което и следва да се потвърди.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС,ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3 от 4.01.2012 год. по гр. д. № 1020/2006 год. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.