О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
гр. София, 10.02.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 10 по описа за 2012 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК, образувано по подадени на 15.08.2011 год. две молби за отмяна на влязлото в сила решение от 18.01.2010 год. по гр. д. № 659/2008 год. на Радомирския районен съд, потвърдено с решение от 6.07.2010 год. по гр. д. № 204/2010 год. на Пернишкия окръжен съд.
Първата от тях е подадена от Й. С. П., конституиран в производството като наследник на първоначалната ищца Л. К., като с оглед позоваването на представено извлечение от протокол за отчуждаване на недвижими имоти, следва да се приеме за релевирано основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Изложени са подробно и съображения за неправилността на решението.
Втората молба е подадена от С. П. В., с поддържано основание за отмяна чл. 304 ГПК. Излагат се съображения за неправилността на влязлото в сила решение.
Решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 17.05.2011 год. с постановяване на определението по гр. д. № 194/2011 год. на ВКС, с което не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение. С него е потвърдено първоинстанционното решение от 18.01.2010 год. по гр. д. № 659/2008 год. на Радомирския районен съд, с което е отхвърлен предявения от ищците иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за признаване, че към момента на внасянето в ТКЗС земеделският имот – нива от 3.5 дка в м. „О.” /”К. д.”/ в землището на [населено място] е бил собственост на техния наследодател А. Т. К..
Ответниците М. А. Г., Х. С. А. и Д. А. Б. оспорват молбите за отмяна като недопустими и неоснователни, останалите не са взели становище.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ гражданско отделение, при проверката за допустимостта на молбите за отмяна с оглед изложените в тях съображения и поддържаните от молителите доводи, намира същите за недопустими.
Производството за отмяна на влезли в сила решения е извънинстанционно производство, като основанията, на които може да се иска отмяната по този ред са изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 ГПК. В случая, молителят Й. С. П. се позовава на извлечение от протокол за отчуждени от наследодателя му имоти, който, доколкото е и относим към спора за собствеността на земеделския имот към миналия момент на образуване на ТКЗС, е бил представен и приет в първоинстанционното производство, поради което и не представлява ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което не е могло да бъде известно на страната при решаването му или с което същата не е могла да се снабди своевременно, по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Това основание за отмяна предполага такива нови доказателства, които са съществували по време на висящността на производството, но не са били включени в доказателствения материал по делото не по вина на страната, която хипотеза не е налице в случая.
Поддържаните от този молител доводи за неправилност на решението поради допуснати процесуални нарушения при провеждане на огледа на място /към който момент този молител не е бил конституиран като страна в производството/, преценката на събраните доказателства, както и оспорването на заключението на техническата експертиза, не представляват основания за отмяна на влязлото в сила решение. Същите са касационни оплаквания за неправилност на решението, които не могат да се обсъждат в производство по отмяна на влязло в сила решение.
Наличието на основанията за исканата отмяна, както и данни за спазване на срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК за подаване на молбата следва да се обосноват от молителя с точно и мотивирано изложение, каквото не е налице в случая. Поради това и подадената от Й. С. П. молба за отмяна не следва да се допуска до разглеждане.
Същият извод за недопустимост следва да се направи и по отношение молбата за отмяна, подадена от С. П. В., тъй като не е налице основанието по чл. 304 ГПК. Съгласно горната разпоредба лице, неучаствувало в делото, може да иска отмяна на решението, ако последното има сила спрямо него, като с препращането към чл. 216, ал. 2 ГПК законът има предвид случаите на необходимо другарство, когато с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението следва да бъде еднакво спрямо всички другари. Изложените в молбата съображения не разкриват такава хипотеза, тъй като касаят правото на собственост върху имот, съседен на спорния, обуславящо и развитите по принцип доводи за неправилността на решението. Последното не обвързва този молител, тъй като спорът не касае защитата на неговите права.
Поради горните съображения следва извод за формално позоваване на основания за отмяна, без излагане на съответните съображения за обосноваването им, което представлява основание за недопускане и на двете молби до разглеждане, поради което и съгласно чл. 307, ал. 1 ГПК, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбите с вх. № № 4888 и 4889, двете подадени на 15.08.2011 год. от Й. С. П. от [населено място] и от С. П. В. от [населено място] за отмяна на влязлото на 17.05.2011 год. в сила решение № 122 от 6.07.2010 год. по гр. д. № 204/2010 год. на Пернишкия окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 305 от 18.01.2010 год. на Радомирския районен съд по гр. д. № 659/2008 год. и ВРЪЩА същите на молителите.
Осъжда Й. С. П. и С. П. В. да заплатят направените от М. А. Г. в настоящето производство разноски в размер на 300 лв. /триста лева/.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на молителите пред друг състав на ВКС.
Препис от същото да се изпрати на молителите, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: