О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
София, 14.01.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на пети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 819 по описа на Върховния касационен съд за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 1123 от 2.07.2012 год. по гр. д. № 785/2011 год. Софийският апелативен съд, като въззивна инстанция в производството по чл. 196 ГПК /отм./, във вр. с пар. 2, ал. 1 ПЗР на ГПК, е оставил в сила първоинстанционното решение от 14.01.2011 год. по гр. д. № 12/2010 год. на Благоевградския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете на „П., р. и о.” /”ПРО”/ ЕАД, [населено място] против Й. И. Р., Д. Г. Р. и М. Г. К. от [населено място] за заплащане на сумата от 5 206.60 лв. всеки един от тях, и против Н. Р. Р. от [населено място] за заплащане на сумата 15 619.79 лв., представляващи стойността на извършените през 1975, 1980 и 1982 год. подобрения в дворното място и построените в него сгради – имот пл. № *, парцел ХV, кв. 30 по плана на [населено място] от 1958 год., идентичен с имот пл. № *, част от парцел * в кв. 30 по плана на града от 1990 год.
Ищецът [фирма], чрез прокуриста Хр. Р. и гл. юрисконсулт М. Т., обжалва въззивното решение с касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК. Поддържа оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и иска отмяната му, като предявените искове бъдат уважени. Претендира и присъждане на направените съдебни разноски за цялото съдебно производство.
В съдържащото се в касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на противоречие на обжалваното решение с практиката на съдилищата, вкл. практиката на ВКС /т. І. 1 от жалбата/, както и на значението на делото за точното прилагане на закона и за развитието на правото по поставените два въпроса – за активната легитимация по иска за подобрения при наличие на правоприемство на подобрителя и релевантността на момента на претендиране възстановяване на собствеността за решаване на въпроса за активната процесуална легитимация по иск за подобрения в имота, както и относно правата на подобрителя при възстановяване на имота по ЗВСВОНИ и приложението на чл. 92 ЗС – добросъвестен или недобросъвестен владелец е „спрямо имота, присъден по реда на чл. 92 ЗС”.
С оглед на тези съображения на касатора и направения преглед на представената от него съдебна практика, на която твърди да противоречи обжалваното решение, а именно – решение по гр. д. № 2137/2005 год. ІV г. о. на ВКС, ТР № 6/2005 год. ОСГК на ВКС и ППВС № 6/74 год. следва да се приеме, че поддържаните основания за допускане на касационното обжалване на решението са тези по чл. 280, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 ГПК, макар и изрично да не са посочени в изложението.
Ответниците, физически лица, не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което исковете по чл. 74 ЗС са отхвърлени, въззивният съд приел, че за част от претендираните подобрения във възстановения на ответниците на основание чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ имот, изразяващи се в реконструкция и модернизация на съществуващата към отнемането на имота сграда, правилото на чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ не е приложимо, тъй като същите не са пречка за реално възстановяване на собствеността. Законът предвижда обезщетяване на подобрителя от страна на възстановения собственик при наличие на реално възстановяване на собствеността, заедно с новите строежи или промени, когато същите са били извършени без законно основание или това е направено след 25.02.1992 год. И това е така, защото при реституцията се получава нещо в повече от това, което е съществувало към момента на отнемането от държавата, в процесния случай осъщественото ново строителство във възстановения имот – масивна двуетажна сграда с хотелско предназначение, за която е прието с влязлото в сила решение по иска по чл. 108 ЗС, че е построена без законно основание с оглед липсата на строителни книжа за строежа. Именно поради това се претендира наличие на основание за обезщетяване със заплащане на стойността на това подобрение.
Въззивният съд, приемайки момента на възстановяване на собствеността по силата на закона – чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ – 22.11.1997 год., когато влиза в сила тази разпоредба, обосновава извода си за липса на легитимация у ищцовото дружество да претендира обезщетение по чл. 74 ЗС, тъй като това право е възникнало към този момент, към който ищецът не е съществувал като правен субект – възникнал е по-късно на 27.01.1998 год. с вписването му в търговския регистър. Липсват данни то да му е и прехвърлено по съответния ред впоследствие, като предоставянето му от държавата и включването в капитала касае само правото на собственост, но не и облигационното вземане за подобрения. По тези съображения и съдът е приел исковете за неоснователни, поради което и въпросът дали е материалноправно легитимиран ответникът по ревандикационния иск да предяви иск по чл. 74 ЗС за подобренията във възстановения по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ имот и кой е релевантния за определяне на тази легитимация момент – възстановяване на собствеността при влизане в сила на основанието по чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ или момента на предявяване на ревандикационния иск на възстановените собственици, е релевантен за изхода на спора. По него следва да се допусне обжалването в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като в съдебната практика се е поставял въпроса за началния момент на погасителната давност за вземания за подобрения с оглед изискуемостта, но не е разглеждан по отношение легитимацията на ищеца по иск за подобренията. С оглед значението на поставения въпрос за точното прилагане на разпоредбата на чл. 74 ЗС, във вр. с чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ, при реституция на имот по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, в който се твърди да е извършено ново строителство по време, когато имотът е бил отнет от държавата, и по приращение признат на възстановените собственици, то следва да се допусне касационното обжалване на решението за произнасянето по въпроса кой е легитимиран за предяви иска за подобренията в зависимост от това кой е определящият момент за възникване на това облигационно право – моментът на влизане в сила на реституционното основание или предявяването, респ. влизането в сила на решението по ревандикационния иск на възстановените собственици срещу този, който се намира в имота.
Доколкото в изложението си касаторът не поставя правни въпроси, свързани с релевираните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, а се е съсредоточил върху преглед на практиката, то настоящата инстанция счита, че същите не са налице.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1123 от 2.07.2012 год. по гр. д. № 785/2011 год. на Софийския апелативен съд по подадената от [фирма], [населено място] касационна жалба против него.
Указва на [фирма], [населено място] да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 624.79 лв. /шестотин двадесет и четири лева и 79 ст./ в едноседмичен срок от съобщението, като в същия срок представи и вносния документ.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на Председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: