О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
София, 27.06.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в закрито заседание на двадесет и трети юни две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.дело № 184/2011 година, и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл.274 ал. 3 т.2 ГПК.
Производството образувано по частна касационна жалба на Е. А. Г. вх. Nо 1317/18.02.2011 година , заявена чрез адв. И. Б.- САК срещу Определение Nо 125 от 31.01.2011 година по ч. гр. д. Nо 48/2011 год. на АС-София , с което е Допълнено по реда на чл. 248 ал.3 ГПК определение за прекратяване на производството по гр.д. Nо 5165/ 2008 година на СГС-ГК I отд., в частта за разноските по делото.
С обжалваното определение , в правомощията на въззивна инстанция, АС-София , на основание чл. 248 ал.3 ГПК, приемайки , че при прекратяване на исковото производство поради оттегляне на иска се дължат разноски на ответника , на основание чл. 78 ал.4 ГПК , е осъдил Е. Г. да заплати на С. Б. сумата 2500 лв. , разноски по делото.
С частната касационна се поддържа , че обжалваното определение е неправилно, постановени в нарушение закона и без да са съобразени правно релевантните за факти.
Допустимостта на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се обосновава с довод , че съдът се е произнесъл по съществен процесуално-правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, обусловен от необходимостта да се изясни съдържанието на нормата чл. 83 ал.2 ГПК, в смисъл когато една страна е освободена от такси и разноски по делото, в разноските включват ли се дължимите разноски за адвокат и когато страната е освободена от внасяне на такси и разноски в първата инстанция , това важи ли и за всички инстанции
В срока по чл. 276 ал.1 ГПК е постъпило писмено възражение от противната / другата/ страна- С. Б. , с което се оспорва допустимостта на касационното обжалване поради липса на основания по см. на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, налице е обжалваем съдебен акт по см. на чл.274 ал.3 ГПК във вр. с чл. 274 ал.4 ГПК и същата се явява процесуално допустима .
Налице е обжалваем съдебен акт, тъй като макар и обжалваното определение да няма характера на преграждащо, спорът за възможността страната в исковия процес досежно дължимите разноски може да се развие като самостоятелно/ независимо от обжалване на самото решение / производство. В тази насока , при разгледан спор в хипотезите на § 2 от ПЗР на ГПК , намира приложение и т.5 на ТР 1/17.07.2001 година на ОСГК на ВКС.
В случая материалният интерес в смисъл на цена на иска над 5000 лв. –арг чл. 274 ал.4 във вр. с чл. 280 ал.2 ГПК, редакция изм. ДВ. бр.100/2010 година , се определя не от конкретния размер на претендираните разноски, а от паричния еквивалент на спорното право- т.е. стойността на спорния недвижим имот, който по данни от делото е с данъчна оценка от 76 925 лв., т.е. е на стойност, надхвърлящи минимално определения от закона размер от 5000 лв.
За допускане на касационно обжалване- следва да са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК – т.е. да е налице формулиран , обусловил изхода на спора от гл.т. на обжалвания съдебен акт въпрос, който да е разрешен в разрез с задължителната съдебна практика, или да се разрешава противоречиво от съдилищата или да обуславя обективно необходимостта от произнасяне за точното прилагане на закона и развитие на правото, поради липса на съдебна практика, или за да се преодолее погрешно установена практика на съдилищата.
Настоящият състав на ВКС, като съобрази наведените от страните доводи и данните по делото, намира, че не е налице основание за допустимост на касационното обжалване на релевираните основания – чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Съдебното исково производство е образувано по заявените от Т. Б. Г. и Е. А. Г. срещу С. Т. Б., Д. М. М. и Е. Ч. М. искове по чл. 108 ЗС, чл. 97 ал.1 ГПК / отм./, чл. 431 ал.2 ГПК / отм./ касаещи апартамент в [населено място] [улица] гараж.
С Разпореждане/ без дата/ по гр.д. Nо 5165/ 2008 година на зам. Председателя на СГС по гр.д. , ищцата Е. Г. е освободена от внасяне на държавна такса, на основание чл. 83 ал.2 ГПК за пъровинстанционното производство.
С Определение по 22.02.2010 година , постановено по гр.д. Nо 5165/ 2008 година на СГС- ГК I-14 с. исковото производство по делото е прекратено, поради оттегляне на иска, на основание чл. 232 ГПК.
С Определение от 15.11.2010 година , постановено по същото гр.дело , в производство по чл. 248 ГПК, е оставил без уважение молбата на адв. Г. – САК за допълване на определението за прекратяване на исковото производство поради оттегляне на иска , в частта за разноските, дължими на ответната страна.Прието е , че роднинските отношения между страните , настъпилата смърт на един от ищците , сливането на качеството на длъжник-кредитор на една от ответниците и затрудненото материално състояние на ищцата Е. Г., установено от съда , постановил освобождаване от внасяне на ДТ, налагат извод , че присъждането на разноски би било несправедливо.
С обжалваното определение , Апелативен съд- София по жалба на адв. Л. Л., като пълномощник на С. Т. Б. и в правомощията на втора инстанция , е уважил искането за присъждане на разноски на ответника по иска,отказани от първоинстанционния съд , в размер на направените такова по делото за защита в първата инстанция прекратен на основание чл. 232 ГПК, приемайки , че такива се дължат на основание чл. 78 ал.4 ГПК.
Прието е , че претендиранире разноски от 2500 лв. са реално направени за защита от молителката, доказани по размер и следва да се присъдят.
Повдигнатият процесуално-правен въпрос за съдържанието на нормата чл. 83 ал.2 ГПК, в смисъл когато една страна е освободена от такси и разноски по делото, в разноските включват ли се дължимите разноски за адвокат и когато страната е освободена от внасяне на такси и разноски в първата инстанция , това важи ли и за всички инстанции, не може да обуслови допустимост на обжалването пред касационния съд.
Съдебна практика за съдържанието и предметния обхват на чл. 83 ал.2 ГПК- такси и разноски по делото не предполага правни проблеми от гл.т. на тълкуване, прилага се безпротиворечиво от съдилищата , илюстрирано от многобройна еднозначна съдебна практика и не може да се приеме , че е налице необходимост от обобщаването и в смисъл различен от този, в който се тълкува и прилага. Въпросът, дали когато страната е освободена на основание чл. 83 ал.2 ГПК от внасяне на ДТ в първата инстанция , това важи ли за останалите инстанции , не е предмет на обжалваното определение и в този аспект този проблем не е обуславящ за изхода на делото- т.е. не касае обуславящ извод на обжалваното определение.
По изложените съображения и на основание чл. 278 ал.4 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване частна касационна жалба вх. вх. Nо 1317/18.02.2011 година , заявена от Е. А. Г. чрез адв. И. Б.- САК срещу Определение Nо 125 от 31.01.2011 година по ч. гр. д. Nо 48/2011 год. на АС-София , с което е Допълнено по реда на чл. 248 ал.3 ГПК определение за прекратяване на производството по гр.д. Nо 5165/ 2008 година на СГС-ГК I отд., в частта за разноските по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :