О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 149
гр. София, 04.04.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1588 по описа на Върховния касационен съд за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 3.12.2012 год. по гр. д. № 725/2012 год. Хасковският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 29.06.2012 год. по гр. д. № 1627/2005 год. на Хасковския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Ц. Т. Д.-А. против К. Т. Д. и Н. К. Е. искове за обявяване нищожността на споразумението по чл. 99, ал. 3 СК /отм./, одобрено с решението от 11.01.1993 год. по гр. д. № 369/1992 год. на Хасковския районен съд, в частта му, с която семейното жилище в [населено място], представляващо ? ид. ч. от апартамент № 23, ет. 8 в жилищен блок на [улица] поставено в дял на Н. Д., за намаляване на дарението по нот. акт № */1992 год. в полза на К. Д. до размер на запазената част на ищцата от наследството на дарителя и за делба на същия апартамент.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищцата Ц. Д.-А., чрез пълномощника й адв. М. Г., с оплаквания за неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и молба за отмяната му с уважаване на предявените искове. Претендира и направените по делото разноски по представения списък.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по въпроса: допустимо ли е оспорване действителността на споразумението по чл. 99, ал. 3 СК /отм./ в частта на уреждане на имуществените отношения между съпрузите на всички основания, на които може да се оспорва една съдебна спогодба – нищожност, унищожаемост или неизпълнение. Въззивният съд приел, че е недопустимо пререшаването на доброволно определения от съпрузите размер на дяловете им в съсобствеността, като се е позовал на решение по гр. д. № 27/2010 год. на ВКС, което според касаторката е относимо за случаи на действително споразумение между съпрузите, което не страда от пороци, сочещи на нищожност или унищожаемост, какъвто бил настоящият казус. В подкрепа на доводите си касаторката се позовава и представя съдебна практика – ТР № 60 по гр. д. № 31/87 год. ОСГК, Р № 907 от 30.11.2006 год. по гр. д. № 635/2005 год. на ІІ г. о., Р № 780 от 29.12.95 год. по гр. д. № 813/95 год., Р № 789 от 25.09.98 год. по гр. д. № 1349/97 год. ІІ г. о., Р № 567 от 12.07.96 год. по гр. д. № 510/96 год. ІІ г.о., т. 8, б. „б” от ППВС № 7/73 год., като поддържа в същата поставеният въпрос да е разрешен в противоречив смисъл, а именно споразумението като двустранен договор с действие на съдебна спогодба, може да се оспорва по исков ред на всички основания, на които може да се оспорва една съдебна спогодба, в конкретния казус се поддържа нищожността на споразумението поради неспазване на нотариалната форма за извършеното дарение на идеалната част на единия съпруг в полза на другия.
В изложението си касаторката формулира и втори материалноправен въпрос – за началния момент на давността по иска по чл. 30 ЗН – откриване на наследството или момента на узнаване на дарението, като поддържа да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Значението на този въпрос за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото обосновава със съображение за необходимост от промяна на съдебната практика, приемаща за начален момент на давността за предявяване на иск за намаляване на дарение до размер на запазената част на наследници с такава откриването на наследството с оглед променените социално-икономически условия, позволяващи придобиване на имоти в различни населени места и разпореждане с тях, което създава трудности за наследниците с право на запазена част да го упражнят в срок.
Ответниците не са взели становище по касационната жалба и приложеното изложение.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе по предмета на производството по чл. 288 ГПК, взе предвид следното:
За да отхвърли предявения иск за нищожност на споразумението по брачното дело, въззивният съд приел за недопустимо пререшаването на доброволно определения от съпрузите размер на дяловете им в съсобствеността, като се е позовал и на съдебна практика /Р № 755 от 11.07.2011 год. по гр. д. № 27/2010 год. на І г. о. на ВКС/. С него съпрузите са определили квотите си в придобитото по време на брака им жилище и са се съгласили да не се уравняват дяловете с пари, поради което и това обстоятелство е неотносимо към действителността на спогодбата им, която е одобрена от брачния съд, като непротиворечаща на закона и морала. Съдът е приел, че няма пречка порочните споразумения да бъдат атакувани по исков ред, но в случая не са налице основания за прогласяване на нищожността на твърдяното основание – липса на предписаната от закона форма за разпореждането.
Следователно, обуславящият изхода на спора въпрос е липса на поддържаното основание за нищожността на споразумението, което е прието за действително такова с оглед постигнатото в него съгласие за разрешаване на имуществените отношения относно частта от жилището, представляваща съпружеска имуществена общност, по посочения в него начин /без да е посочено дарение на дела на единия съпруг на другия/, а не поставеният в изложението такъв за допустимостта на оспорването по исков ред, която възможност не е отречена от въззивният съд. Затова и представената съдебна практика не е относима и не може да обоснове наличие на противоречиво решаван правен въпрос, който съгласно разясненията в ТР № 1/2009 год. трябва да е включен в предмета на делото и да е обусловил изхода му, за да представлява такъв по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По втория въпрос съдебната практика е категорична – началният момент на погасителната давност за предявяване на иск или възражение по чл. 30 ЗН за намаляване на даренията е от откриване на наследството и произнасянето на въззивния съд кореспондира с нея. Съображенията на касаторката за промяната на тази практика не се споделят от настоящият състав, тъй като сочената възможност за придобиване и разпореждане с права винаги е съществувала, а защитата на правото на запазена част от наследството е грижа на носителят му.
С оглед липсата на поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано, водим от което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 352 от 3.12.2012 год. по гр. д. № 725/2012 год. на Хасковския окръжен съд по касационната жалба на Ц. Т. Д.-А. от [населено място], чрез адв. М. Г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: