О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№866
гр. София, 10.08.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 32 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение от 30.09.2009 год. по гр. д. № 380/2009 год. Д.кият окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 27.03.2009 год. по гр. д. № 1086/2007 год. на Д.кия районен съд, с което са отхвърлени предявените от Е. Й. Ц., П. Й. Ц., С. Б. А., В. Й. Д., В. М. С., Ж. М. С., Ц. Й. С. и Н. Й. И., като наследници на Й. Н. И., против ОбСЗ Д. – гр. Д. и Община Д. за признаване по отношение на ответниците, че имат право на възстановяване на собствеността върху 12.085 дка земеделски земи в землището на с. В., общ. Д..
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищците, чрез адв. М. В., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и искане за неговата отмяна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и представят съдебна практика.
Ответниците не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ са отхвърлени, въззивният съд приел, че легитимацията на наследодателя на ищците Й. И., починал през 1973 год., за собственик на спорните два имота към миналия момент на коопериране на земята, не е доказана. Съдът е проследил възстановяването на заявени имоти по приложените към делото преписки и установил, че на ищците, като наследници на Й. И., е признато право на възстановяване на собственост върху две ниви в с. Д. с обща площ 6.490 дка, както и върху нива от 86.249 дка в землището на с. Д., въз основа на успешно проведени искове по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ по гр. д. № 61/95 год. и гр. д. № 1618/99 год. Д.. Налице е и възстановяване на земеделски земи, собственост на бащата на наследодателя на ищците – Н. И., на наследниците на който /един от които е наследодателят на ищците/ се установяват и записвания в представения списък. Извън писмените доказателства, въз основа на които вече е възстановена заявената земя, респ. е постановен отказ за разликата, други доказателства за притежаване от наследодателя на ищците на спорните два земеделски имота, и то като претендирана площ, тъй като липсват посочени граници и местност, не са представени по делото.
Следователно, релевантният материалноправен въпрос, обусловил извода на възизвния съд за неоснователност на иска по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ е липсата на доказателства относно принадлежността на претендираните два имота в лицето на наследодателя на ищците към момента на образуване на стопанството. Произнасянето на въззивния съд по него не е в противоречие на представената от касаторите съдебна практика, която е и неотносима. Доводите в изложението относно неправилно приложение на материалния закон и преценката на събраните доказателства, не представляват въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а оплаквания за неправилност на въззивното решение, които не могат да се обсъждат в настоящето производство. В него следва да се обосноват основанията за допускане на касационното обжалване, които се свеждат до произнасяне по такива материалноправни и процесуалноправни въпроси, които да са обусловили решаващия извод на съда, а не правилността на изводите му и преценяване на доказателствата. Тъй като такива въпроси не са формулирани от касаторите, а представената съдебна практика не е относима към релевантния за извода на съда въпрос за липсата на легитимация на наследодателя на ищците към миналия момент, то не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
С оглед на горните съображения, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 30.09.2009 год. по гр. д. № 380/2009 год. по описа на Д.кия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: