О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 600
София, 20.12.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 548/2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на И. Б. Г. от [населено място], чрез пълномощника й адвокат Б. Б., против определението от 12.10.2012 год. по гр. д. № 683/2012 год. на Пернишкия окръжен съд, с което е спряно въззивното производство до приключване на производството по административно дело № 303/2012 год. на Пернишкия административен съд, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Частната жалбоподателка моли определението да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като не са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК с оглед липсата на преюдициалност на административния спор с предмет законосъобразността на разрешението за строеж по отношение предявения иск по чл. 109 ЗС.
Ответниците по частната жалба не са взели становище.
Върховният касационен съд, като прецени данните по делото и обсъди доводите в частната жалба, приема следното:
Производството по гр. д. № 683/12 год. на Пернишкия окръжен съд е образувано по въззивната жалба на ищците Д. и В. М. против първоинстанционното решение, с което предявеният от тях иск по чл. 109 ЗС е отхвърлен. Въззивното производство по жалбата им е спряно с протоколното определение от 12.10.2012 год. поради образувано и висящо производство по подадената от тях жалба против заповедта на РДНСК с предмет разрешението за строеж, въз основа на което ответницата е извършила строителството на външната тераса, чието премахване е предмет на предявения в настоящето производство иск по чл. 109 ЗС. Въззивният съд приел, че изхода на административното производство има значение за правилното решаване на иска по чл. 109 ЗС, тъй като един от въпросите, подлежащи на обсъждане, е този за законосъобразността на разрешението за строеж.
Изводът на въззивния съд за обусловеност на произнасянето по иска по чл. 109 ЗС от изхода по административния спор, до решаването на който производството по първия е спряно, е неправилен. В съдебната практика е утвърдено разбирането за същността на иска по чл. 109 ЗС, чрез който собственикът може да иска признаване и зачитане на правото му собственост от всички правни субекти, както и да получи защита срещу всяко неоснователно въздействие или посегателство върху собствената му вещ, включително и при смущаване или ограничаване на пълноценното й ползване по предназначение.
Основателността на негаторния иск в случай на премахване на неоснователното въздействие от строеж в съседен имот, както е в случая, не е обусловена от незаконността на строителството, поради което и изхода на административния спор с предмет законосъобразността на издаденото разрешение за строеж не е преюдициално обстоятелство по отношение на иска по чл. 109 ЗС. Като е спрял производството по него, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, въззивният съд е постановил неправилно определение, което следва да се отмени и делото се върне на въззивния съд за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на жалбата против първоинстанционното решение.
Водим от горното и на основание чл. 278 ГПК, настоящият състав на ІІ г. о., ВКС на РБ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА протоколното определение от 12.10.2012 год. по гр. д. № 683/2012 год. на Пернишкия окръжен съд, с което производството е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до решаване на адм. д. № 303/2012 год. на Административен съд, [населено място] и ВРЪЩА ДЕЛОТО на въззивния съд за продължаване процесуалните действия по разглеждането на въззивната жалба срещу първоинстанционното решение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: