О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 394
[населено място], 19.09.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 393/2011 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на Е. Г. Б. от [населено място], чрез адв. П. С., против въззивното определение от 28.06.2011 год. по ч. гр. д. № 1022/2011 год. на Варненския окръжен съд. С него е потвърдено първоинстанционното определение от 13.04.2011 год. по гр. д. № 3641/2007 год. на Варненския районен съд, с което е прекратено, на основание чл. 184, ал. 1 ГПК /отм./, производството по предявения на основание чл. 286 ГПК /отм./ от жалбоподателката против С. Г. Р. иск по чл. 72, ал. 1 ЗС за заплащане на сумата 6 217.87 лв., представляваща увеличената стойност на имота вслeдствие извършени от нея подобрения в периода от 1993 год. до 2005 год.
Жалбоподателката поддържа становище за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение с молба за отмяната му.
Ответникът по частната жалба С. Р., чрез пълномощника му адв. Ф. Д., в представения писмен отговор оспорва допустимостта на касационното обжалване, респ. основателността на жалбата. Претендира и направените в настоящето производство съдебни разноски.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:
За да остави в сила първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по делото по предявения от съделителката Е. Б. иск за извършени в делбения имот подобрения поради липса на искане за възобновяване на спряното по общо съгласие на страните производство по него, въззивният съд приел, че същият е обективно съединен иск по чл. 286 ГПК /отм./ за разглеждане в делбеното производство, за който важат общите правила, извън предвидените в закона изрично облекчения при предявяването му и срока за това. Сред последните не е включено разглеждането му извън общите правила на осъдителния иск, което означава, че по отношение на него е допустимо оттегляне или отказ, поради което и връзката му с делбеното производство се изчерпва до възможността в него да се решат и облигационните отношения, свързани със съсобствеността, но не и да не може да бъде прекратено производството по него, както е при делбата във втората й фаза. Като е отчел приложението на общите правила на гражданския процес при разглеждането на облигационния иск, предявен в делбеното производство, производството по което е било спряно по общо съгласие на страните и липсата на искане за възобновяването му в предвидения в закона шестмесечен срок, съдът е прекратил производството по него, на основание чл. 184, ал.1 ГПК /отм./.
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е оставена без уважение частна жалба против определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Счита, че произнасянето по въпроса за приложението на чл. 184, ал. 1 ГПК /отм./ по отношение на исканията по сметки в различие от делбеното производство във втората му фаза, за което разпоредбата е неприложима с оглед особеностите му, е от значение за точното прилагане на закона, както то ще доведе до промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика и същата ще бъде осъвременена в смисъл, че производството по исканията по сметки е обусловено от това по иска за делба и следва да се подчинява на същия режим.
Поддържаното от жалбоподателката основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение не е налице, тъй като за обосноваването му не са изложени съображения за необходимост от разкриване на точния смисъл на сочената правна норма- чл. 184, ал. 1 ГПК /отм./ чрез тълкуване, налагащо се от неточно прилагане, или такива за наложителност от изменение на неправилна според нея съдебна практика. Изложеното оплакване, че изработената съдебна практика, вкл. и представеното решение № 2408 по гр. д. № 1854/82 год. на ВС, с което се е съобразил съдът, следва да бъде променена, не е обосновано със съответни конкретни съображения за това. Последната изхожда от разбирането за самостоятелността на облигационните претенции, предявени в делбеното производство, които могат да бъдат оттегляни от предявилите ги съделители, каквато е и същността на бездействието в срока по чл. 184, ал. 1 ГПК /отм./, което становище се споделя и от настоящият състав на касационния съд. Неприложението на горната разпоредба за делбеното производство във втората му фаза е обусловено от наличието на влязло в сила решение по допускане на делбата, при наличието на което искът за делба не може да се оттегли, но това не влияе на производството по предявените в него искания по сметки, с оглед тяхната самостоятелност.
Така, както е формулиран от жалбоподателката процесуалноправният въпрос, не сочи на обосноваване на необходимост за тълкуване на разпоредбата на закона, а доводите касаят оплакване за неправилност на изводите на съда, които не могат да се обсъждат в настоящето производство.
Поради това поддържаното основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение не е налице, с оглед на което и жалбоподателката следва да понесе претендираните от ответника разноски.
Водим от горните съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ гражданско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 1993 от 28.06.2011 год. по ч. гр. д. № 1022/2011 год. на Варненския окръжен съд, по подадената от Е. Г. Б., чрез адв. П. С. частна касационна жалба против него.
Осъжда Е. Г. Б. да заплати на С. Г. Р. разноски в размер на 150 лв. за платено адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: