О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 295
гр. София, 11.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 526/2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по искането на Л. И. Б., Р. И. М. и В. И. Р., чрез адв. Д. П., за изменение на определението от 2.07.2012 год. по делото в частта му за разноските, присъдени на другата страна, като размерът им бъде намален до минималния такъв. Според жалбоподателите присъденият размер от 1 500 лв. е завишен, тъй като фазата на делото не представлява особена трудност и не се извършват процесуални действия.
Насрещната страна – И. Д. А., М. Т. А. и Д. Д. А., чрез адв. Ст. С. в представения отговор оспорват искането за изменение на определението в частта му за разноските.
Съдът, като обсъди доводите на страните въз основа данните по делото, намира производството за допустимо с оглед спазване на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и процесуалната легитимация на страната, направила искането в т. н. жалба, но разгледано по същество то е неоснователно.
С определението от 2.07.2012 год. касационната инстанция е върнала подадената касационна жалба против въззивното решение при приложение разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК и прекратила производството по делото. Към писмения отговор на ответниците в касационното производство е приложен договор за правна защита и съдействие за договорено с пълномощника им възнаграждение в размер на 1500 лв. за защита пред касационната инстанция, която сума е внесена. С оглед направения извод за недопустимост на касационното обжалване поради цената на иска под минималния размер от 5 000 лв., съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, и с оглед чл. 78, ал. 4 ГПК, така направените от ответниците разноски следва да им се присъдят.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателите за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като предприетата защита от ответниците е по подадена касационна жалба срещу въззивното решение и съгласно чл. 287 ГПК, като съответствува и на правната и фактическа сложност на делото и е договорено между страните по договора за правна защита и съдействие. Определянето на размера на адвокатското възнаграждение не е обусловено от изхода на производството по чл. 288 ГПК, поради което и обстоятелството, че в това производство не се извършват други процесуални действия, освен подаване на писмен отговор, е ирелевантно и не може да обуслови присъждане на по-нисък размер от договореното възнаграждение. В Наредба № 1/2004 год. са предвидени минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случая по чл. 7, ал. 2, с оглед определения интерес по делото за всеки един от тримата ответници, упълномощили един адвокат, като в пар. 2 ДР е предвидено присъденото възнаграждение в случаите на чл. 78, ал. 5 ГПК да не може да бъде по-ниско от трикратния им размер, в които граници попада договореното и заплатено от тях възнаграждение.
Липсват основания заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение за защитата им в касационното производство да бъде намалено, поради което и искането в подадената жалба против определението по чл. 288 ГПК следва да се остави без уважение, водим от което и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, съдържащо се в подадената от Л. И. Б., Р. И. М. и В. И. Р., чрез адв. Д. П. жалба против определение № 257 от 2.07.2012 год. по гр. д. № 526/2012 год. на ВКС, ІІ г. о. за изменение на присъдените с него на ответниците разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: