Изх.№ 53-04-98 от
2013 г.
чл. 14, ал. 1 от ЗДДС
чл. 20, ал. 1 от ЗДДС
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …..е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 53-04-98/24.01.2013 г. относно прилагане разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
“X” ЕООД извършва продажби на стоки през интернет сайт. Клиентите са физически лица в Германия. При издаването на фактури за доставките дружеството начислява ДДС като във фактурата на отделни редове се посочват вида на стоката и стойността на транспорта.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли “X” ЕООД да се регистрира за целите на ДДС в Германия?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Облагаема доставка, по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
Поради недостатъчната фактическа обстановка, изложена в запитването, приемаме, че стоката се намира на територията на страната към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя. В случая, когато стоката се намира на територията на България към момента, в който започва изпращането й или превозът й към получателя,мястото на изпълнение на тази доставка ще е на територията на страната по силата на чл.17, ал. 2 от ЗДДС.
За да се определи третирането на доставките, извършвани от “X” ЕООД към физически лица в Германия, за целите на облагането им с данък върху добавената стойност, следва да се има предвид режима на дистанционните продажби на стоки. По смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС дистанционна продажбае доставката на стоки, за която са изпълнени едновременно следните условия:
1. стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
2. доставчикът на стоките е регистриран за целите на ДДС в държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
3. получател по доставката е лице, което не е задължено да начисли ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;
4. стоките:
-не са нови превозни средства, или
-не се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или
-не са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.
Следователно, дистанционни продажби се осъществяват от регистрирано за целите на ДДС лице в страна членка на Европейския съюз, към нерегистрирано за целите на ДДС лице в друга страна членка на ЕС, при спазване на горните условия.
Мястото на изпълнение на дистанционните продажби е уредено в чл. 20 от ЗДДС. То се определя в зависимост от обема на дистанционните продажби, извършени от доставчика към държавата членка по местоназначение/пристигане на стоките. Като правило дистанционните продажби се облагат в страната на отправяне на стоките. За целите на режима на дистанционните продажби, когато стоките, които се доставят, изпращат или транспортират от трета страна или територия и се внасят от доставчика в държава членка, различна от тази, в която транспортът до получателя приключва, приема се, че стоките са изпратени или транспортирани от държавата членка на вноса. (чл.14, ал. 2 от ЗДДС). При прехвърляне на определен стойностен праг на продажбите за текущата или предходната година, всички последващи доставки (включително доставката, с която прагът се надвишава), се облагат в държавата на пристигане на стоките. Облагането може да се извърши в държавата на пристигане на стоките и ако доставчикът се регистрира за целите на ДДС в тази държава членка за дистанционните продажби по избор, преди да е достигнал задължителния стойностен праг за регистрация. Прагът на продажбите, при надхвърлянето на който за доставчика възниква задължение за регистрация във връзка с дистанционни продажби в държавата – членка по местоназначението на стоките, и дистанционните продажби с място на изпълнение на територията на държавата – членка, където транспорта приключва, се определя от законодателството на всяка държава.
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставката е на територията на държавата членка, където транспортът приключва, когато са налице едновременно следните условия:
1.доставчикът е регистрирано по този закон лице на основание, различно от това за регистрация за вътреобщностно придобиване;
2.извършените от доставчика доставки при условията на дистанционна продажба за държава членка надвишават за текущата календарна година или са надвишили за предходната календарна година сумата, определена в законодателството на тази държавата членка.
Тъй като не е посочено, че “X” ЕООД е регистрирано за целите на ДДС в Германия, следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 20, ал. 5 от ЗДДС, която гласи, че когато не са налице условията по чл. 20, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната.Изключение в посочената разпоредба е предвидено в случаите, когато доставчикът е уведомил териториалната дирекция по месторегистрация, че желае мястото на изпълнение да е на територията на друга държава членка, където приключва транспортът и е регистриран за целите на ДДС в тази друга държава членка. За извършване на уведомяването не е предвидена специална процедура в ЗДДС.
Предвид изложеното, за задължението за регистрация в Германия, във връзка с доставките на стоки, извършвани от “X” ЕООД до клиенти-физически лица в Германия, при достигане на прага за регистрация за дистанционни продажби там е необходимо да се съобрази съответното законодателство в Германия.
Доколкото в запитването не е посочено какъв е вида на стоките, които се доставят, следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 20, ал. 4 от ЗДДС, съгласно която, когато предмет на доставката са акцизни стоки за лична консумация на физическо лице, което не е едноличен търговец, мястото на изпълнение на доставката при условията на дистанционна продажба е мястото, където пристигат стоките или приключва транспортът.Това означава, че режимът на дистанционните продажби по отношение на акцизните стоки се прилага само, ако получателят е данъчно незадължено физическо лице.
В случай, че доставките на стоките се определят по реда, посочен по-горе, те следва да се отразят в дневника за продажбите в клетка 23 – „ДО на доставките по чл. 69, ал. 2 от ЗДДС, включително ДО на доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка”. В тези случаи лицето следва да се снабди с доказателство, че стоките са обложени в Германия. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл. 79, ал. 3, т. 2 от Правилника за прилагане на закона за данъка върху добавената стойност (ППЗДДС) доставката с място на изпълнение на територията на друга държава членка на стоки при условията на дистанционни продажби се документира по правилата на законодателството на тази друга държава членка.
‘