О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 326
гр. С., 28.03.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Н. гр. д. № 1317 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение от 9.06.2010 год. по гр. д. № 375/2009 год. Благоевградският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 5.01.2009 год. по гр. д. № 1177/2007 год. на районния съд,[населено място] в частта, с която е отхвърлен предявения от В. П. Д. от[населено място] против И. Л. А. от с. гр. иск за предаване от последния на владението върху ? ид. ч. от имот № 61813.752.199 по кадастралната карта на[населено място], целият с площ 531 кв. м., при описаните съседи, на наследниците на Н. П. А., а в частта относно построената в горния имот жилищна сграда обезсилил първоинстанционното решение и прекратил производството по делото, като недопустимо.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищцата В. П. Д., чрез адв. Ем. Я., с оплаквания за неговата недопустимост, респ. неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, с искане за отмяната му и вместо това искът бъде уважен, с присъждане на направените разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката поддържа становище за наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че произнасянето на въззивния съд по въпроса за липсата на предмет на предявения ревандикационен иск по отношение ? ид. ч. от жилищната сграда в имота с оглед разрушаването й по време на съдебното производство, обусловило извода му за недопустимост на този иск, е в противоречие със задължителната съдебна практика, намерила израз в ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС, в т. 3. Формулираните в изложението материалноправни въпроси относно владението и правната му последица придобиване правото на собственост при наличие на обективния и субективен елементи, както и процесуалноправния въпрос за разпределение на доказателствената тежест между страните за установяването им, значението на манифестиране на промяната на намерението на един от съсобствениците да владее за себе си целия имот при положение, че само той упражнява фактическата власт върху него, според касаторката са въпроси, които са обусловили изводите на въззивния съд относно придобиване правото на собственост върху съсобствената ? ид. ч. от имота от Я. А., и по които произнасянето е в противоречие с представената съдебна практика по отделни решения на ВКС. П. се и въпросите за продажба на чужда вещ и действието й по отношение на действителния собственик, процесуалноправния въпрос за обсъждане от съда на противоречиви доказателства и задължението му да ги обсъди с оглед релевантността им за спора, по които въпроси според касаторката произнасянето на въззивния съд е в противоречие с представените влезли в сила решения от практиката на ВКС.
Ответникът И. Л. А., чрез дв. М. Б., в писмения отговор поддържа становище за необжалваемост на въззивното решение поради обжалваем интерес до 1 000 лв., съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /редакция бр. 59/2007 год./, респ. липса на основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, поради неотносимостта към изхода на спора на поставените в изложението на касаторката въпроси.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, въз основа данните по делото за данъчната оценка на спорния имот над 1 000 лв., съгласно представеното в първоинстанционното производство удостоверение от общината в[населено място] /л. 19/, намира доводът за необжалваемост на делото на поддържаното от ответника основание за неоснователен.
При проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, съдът намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение в частта му, с което предявеният ревандикационен иск за ? ид. ч. от имота е отхвърлен, въззивният съд приел, че спорният имот, представляващ източната половина от къщата и двор, представляващ дела на П. Т. А. по делбата от 1928 год., в който след смъртта му през 1936 год. останали да живеят двамата му синове Н. и Т. А., бил придобит по давностно владение от съпругата на Т. А. – Я. А. с нот. акт от 1992 год. Впоследствие тя продала имота, представляващ ? ид. ч. от парцел ХІ – 459 по действуващия план от 1990 год. на Р. П., а последният с нотариален акт през 1999 год. го продал на ответника И. А.. От наследниците на Н. П. А. /починал през 1951 год./ само преживялата му съпруга живеела в имота, но след смъртта й през 1981 год. владение върху целия спорен имот установила Я. А. и никой от наследниците на Н. П. А. не се е противопоставил на същото, вследствие на което и с оглед изтичането на необходимия срок същата е придобила правото на собственост по давност. Същото е констатирано и с нот. акт № 103/92 год. и се е разпоредила с него в полза на Р. П., а той впоследствие го продал на И. А..
По отношение на построената в имота жилищна сграда съдът приел, че искът е недопустим, с оглед несъществуването й – през 2007 год. къщата била разрушена от общината в[населено място]. Поради липсата на предмет на иска за ревандикация на ? ид. ч. от къщата, приел същия за недопустим и обезсилил постановеното от първоинстанционния съд решение в тази му част.
Следователно, изводите на въззивния съд за неоснователност на ревандикационния иск относно дворното място са обусловени от произнасянето по въпроса за принадлежността на правото на собственост въз основа на придобивна давност в полза на праводателката на праводателя на ответника – Я. А.. Въззивният съд приел, че на установеното от нея след смъртта на Н. А. владение върху целия спорен имот, представляващ ? от отредения за него парцел по плана /видно от данните по изслушаното заключение на техническата експертиза/ не са се противоставяли наследниците на нейния девер – Н. П. А., които и не живеели в имота – синът му П. живеел в[населено място], а дъщеря му Л. в Б.. Съсобствеността между двамата братя /Н. и Т. А./ е възникнала по наследство след смъртта на техния баща през 1936 год., двамата са владяли имота съвместно, без да е бил предмет на делба между тях, поради което и за да бъде придобит дела на единия от другия сънаследник последният следва да е променил намерението си по отношение частта на другия, да е започнал да владее само за себе си и това владение да е явно и несъмнено – манифестирано по един несъмнен начин по отношение на другия, както се приема в установената съдебна практика, включително и в представените от касаторката съдебни решения – № 238 по гр. д. № 1031/99 год., № 775 по гр. д. № 1166/98 год., № 2831 по гр. д. № 1103/79 год., № 102 по гр. д. № 5878/2007 год. Г. се отнася и до наследниците им, в случая съдът приел, че преживялата съпруга на единия от тях след смъртта на съпругата на другия брат е упражнявала фактическа власт върху целия процесен имот, поради което и с изтичането на необходимия срок придобила правото на собственост и по отношение дела на другия съсобственик, обективирано и в нотариалния акт, с който се е снабдила през 1992 год.
Това обстоятелство е обусловило и извода, че праводателката на ответника е притежавала правото на собственост върху спорния имот, вкл. и частта на наследниците на Н. П. А., и се е разпоредила с него чрез продажбата през 1993 год.
Следователно, по този материалноправен въпрос, свързан с елементите на владението и манифестирането на промененото намерение на един от съсобствениците спрямо другите, въз основа на което е прието наличието на правото на собственост на основание придобивна давност, произнасянето в представената съдебна практика е противоречиво, поради което и е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, което е достатъчно да обоснове допускане на касационно разглеждане на обжалваното въззивно решение в неговата потвърдителна част, без съдът да се произнася по останалите въпроси, поставени в изложението на касаторката, в т. ч. и процесуалноправните, по отношение на които ще се произнесе при разглеждане на спора по същество.
В частта по отношение обезсилването на първоинстанционното решение по иска относно сградата в спорния имот, касаторката се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа противоречие с т. 3 на ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС. Това основание не е налице, тъй като сочената съдебна практика е неотносима към въпроса, по който съдът се е произнесъл – липсата на предмет на предявения ревандикационен иск с оглед установеното по делото разрушаване на сградата в хода на производството, тъй като в него е разяснен въпроса за касационното обжалване на въззивните решения, с които се прогласява нищожност или се обезсилва първоинстанционното решение, като делото се връща за ново разглеждане, какъвто въпрос не е предмет на обсъждане във въззивното решение. Поради това в тази му част въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, поради липса на основания за това.
Поради изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 558 от 9.06.2010 год. по гр. д. № 375/2009 год. на Благоевградския окръжен съд в потвърдителната му част по подадената от В. П. Д. от[населено място], чрез адв. Ем. Я., касационна жалба.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на горното въззивно решение в останалата му част, по същата касационна жалба.
Указва на касаторката, чрез адв. Ем. Я., да внесе по сметката на ВКС държавна такса по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/, в едноседмичен срок от съобщението и представи в същия срок вносния документ. В противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса делото се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание, за което страните се призоват по реда на чл. 289 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: