О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
гр. София, 07.02.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети януари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 37 по описа на Върховния касационен съд за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК и е образувано по частната жалба на М. Н. С., чрез процесуалните му предсатавители адвокатите Б. К. и Ан. Л., против определение № 1879 от 15.08.2012 год. по гр. д. № 1741/2012 год. на Софийския апелативен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение от 5.03.2012 год. по гр. д. № 7676/2011 год. на Софийски градски съд и производството по делото е прекратено.
Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение, с твърдения за изпълнение на дадените му от въззивния съд указания с представяне на поправена искова молба с уточнения на претенциите му, поради което иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на производството.
Ответникът по частната жалба – Б. И. Г. не е взел становище по нея.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди изложените в частната жалба доводи във връзка с данните по делото, намира следното:
С оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК постановеното определение на въззивния съд, с което е прекратено производството по предявените искове с обезсилване на първоинстанционното решение, подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС от недоволната страна – ищецът, спазен е и срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което настоящето производство е допустимо.
Разгледана по същество, частната жалба е и основателна, поради следните съображения:
За да прекрати производството по предявените искове, въззивният съд приел, че ищецът не е изпълнил указанията му за отстраняване на нередовности в исковата молба – тези по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. Представената от него молба от 14.08.2012 год. не представлява изпълнение на дадените с определението на съда от 16.07.2012 год. указания, а се изчерпва с представяне на копие от депозираната пред първоинстанционния съд искова молба, по която е образувано производството по делото. Поради това и прилагайки т. 4 от ТР № 1/2001 год. на ВКС въззивният съд обезсилил първоинстанционното решение и прекратил производството по нередовната искова молба.
Определението е неправилно, поради което и следва да се отмени.
В хода на въззивното производство съдът е констатирал с нарочно определение от 16.07.2012 год. наличие на разминаване между изложените в обстоятелствената част на исковата молба основания на исковете и заявения петитум – за сумата 65 000 лв. ищецът поддържа да представлява обезщетение за неоснователно обогатяване на ответника, а същата се претендира като увеличената стойност на имота вследствие на извършени в него подобрения /последното също се основава на неоснователното обогатяване/. За втората сума в размер на 15 000 евро в обстоятелствената част на исковата молба се поддържа основание за връщане т. 7 от сключения между страните договор, поради неизпълнението му от ответника, а в петитума се претендира връщането й, като получена без основание, неосъществено или отпаднало основание. Указал е на ищеца да приведе обстоятелствената част в съответствие с петитума по отношение на всяка една от претендираните суми, за да даде правилна правна квалификация на исковете и да се произнесе на предявеното основание, с оглед силата на присъдено нещо на решението и съответната защита на ответника срещу исковете.
В изпълнение на указанията ищецът е депозирал с молба от 14.08.2012 год. искова молба, с препис, наречена изменена, в която е изложил обстоятелствата, на които основава исковете си за плащане на сумите – 65 000 лв. представлява сумата, с която се е увеличил имота вследствие извършените от него в качеството му на добросъвестен владелец подобрения, подробно описани, поддържайки, че между страните е сключен предварителен договор за продажба на имота, по който ответникът не е изпълнил задължението си да прехвърли собствеността, а е и отстранил ищеца от владението. Посочването от ищеца на правната квалификация на иска – чл. 72, ал. 1 ЗС, или чл. 55, ал. 1 ЗЗД е ирелевантна, тъй като съдът не е обвързан от нея, а следва да я определи въз основа на твърдените факти и обстоятелства в исковата молба. А такива са налице, както и искането е за заплащане от ответника на горната сума.
Същите съображения важат и за втората сума от 15 000 евро, които ищецът твърди да е платил на ответника на основание сключения между тях договор, задълженията по който ответникът не изпълнил, поради което ищецът претендира връщане на дадената сума. Правната квалификация на исковете е дейност на съда по подвеждането на твърдените факти и обстоятелства под приложимата правна норма, поради което и посочването /респ. непосочването/ на такава от ищеца не представлява нередовност на исковата молба. В същата са изложени обстоятелствата, на които се основават исковете за заплащане на претендираните суми, поради което и не са налице нередовности по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, както неправилно е приел въззивният съд. Определението, с което на това основание е прекратено производството с обезсилване на първоинстанционното решение следва да се отмени и делото се върне за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на въззивната жалба.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определението с № 1879 от 15.08.2012 год. по гр. д. № 1741/2012 год. на Софийския апелативен съд и
ВРЪЩА ДЕЛОТО за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на въззивната жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.