О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№75
гр. София, 28.01.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1083 по описа на Върховния касационен съд за 2010 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 21.04.2010 год. по гр. д. № 220/2010 год. Добричкият окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 14.01.2010 год. по гр. д. № 343/2008 год. на Добричкия районен съд. С него е разпределено ползуването на съсобствения между страните недвижим имот в[населено място], представляващ дворно място от 490 кв. м., представляващо поземлен имот с идентификатор 72624.619.151 по одобрената кадастрална карта на града, като на всяка група от съсобствениците определил по 102.40 кв. м. площ от имота, съгласно посоченото на скица, приложение № 6, намираща се на л. 68 от първоинстанционното производство, както и място с площ от 57 кв. м. за общо ползуване, представляваща неоцветената на скицата част около сградата.
Въззивното решение се обжалва от ответниците Н. Д. Н. и И. Д. Г., чрез пълномощника им адв. И. Ж. от АК – Д., с касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК. П. оплаквания са за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуален закон и необоснованост, с молба за отмяната му и постановяване на ново разпределение на ползуването на имота съобразно по-големия им дял в съсобствеността.
Ищците оспорват касационната жалба в представения писмен отговор, като поддържат и становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване на решението.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Сочат като процесуалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл в противоречие на цитираната и представена съдебна практика – решение № 752 от 18.11.88 год. на ІІІ г. о. на ВС и определение № 460 от 22.06.2009 год. по гр. д. № 321/2009 год. на ІІ г. о. на ВКС, този за обсъждането на доводите и възраженията на страните, както и на всички събрани доказателства, с оглед на излагане на мотиви защо ги приема за неоснователни. Считат, че противоречието се изразява в липсата на мотиви на въззивния съд и необсъждане на доказателствата, установяващи по-голям обем права на касаторите в съсобстевния имот. Като материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представеното решение № 1211 от 29.12.2008 год. по гр. д. № 46/2007 год. на ВКС, І г. о. сочат установяването на действителните права на всеки съсобственик в съсобствената вещ и отчитането им при разпределението на ползуването й.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което е определен начина на ползуване на дворното място с площ от 490 кв., съгласно варианта на скицата, приложение № 6, на л. 68 от първоинстанционното производство, въззивният съд е приел, че правата на страните са равни – по 1/3 ид. ч. Обсъдил е доказателствата, установяващи придобитите от Г. Д. и Д. Д. през 1974 год. в равни части 2/3 ид. ч. от имот, представляващ дворно място с площ 431 кв. м., представляващо парцел ХХІV в кв. 56, с пл. № 240 по плана от 1958 год., съобразил е последващото отчуждаване на част от него с площ 127 кв. м., за което съсобствениците /Д., Д. и техните праводатели Д. и Т. С./ са били обезщетени парично с по 1/3 ид. ч. от стойността на отчужденото, както и регулационния статут на имота по сега действуващия от 2001 год. регулационен план – УПИ VІ – 250 в кв. 70, с площ 427 кв. м. При безспорните обстоятелства, че всяко от трите семейства притежава в индивидуална собственост отделен етаж от построената в имота сграда, както и по един гараж в нея, както и на безспорния факт, че ползуването е в рамките на имота с пл. № 250 с площ 490 кв. м. /а не площта на парцела, която е по-малка/, съдът е разпределил това ползуване при установените от доказателствата равни права – по 1/3 ид. ч., като е осигурена еднаквата им възможност за ползуване на незастроената част в северната, източната и южната част от имота, съобразно осигуряване на достъпа до входа на собствените им гаражи и е определена обща площ за ползуване около жилищната сграда. Ответниците са поддържали, че идеалната им част се равнява на площ, по-голяма от площите, припадащи се на правата на ищците, с оглед изчисляване на продаденатите им през 1974 год. идеални части от площта на тогава съществуващия парцел и последващото отчуждаване, приспадайки фактически ползуваната част от отчуждената площ, като считат, че разликата до площта на сега съществуващия имот пл. № 250 не е съсобствена.
По въпроса за изясняване на регулационния статут на процесния имот по различните планове на града, са изслушани заключения на техническа експертиза, установяващи идентичността на имота, предмет на продажбата през 1974 год. в полза на ищците и придобития от ответниците, сега касатори, имот по нот. акт № 25/2003 год. Последните се легитимират като собственици на 1/3 ид. ч. от него на основание покупко-продажбата по този нотариален акт и по наследство от Т. С. в полза на ответника Н. Н..
Приемайки наличието на равни права в съсобствеността на имота, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е определен начина на ползуването му съобразно тези права.
За да е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, следва да има поне едно съдебно решение по друго дело, в което правният въпрос, от значение за решаването на спора по обжалваното решение, да е разрешен противоречиво. Поставеният материалноправен въпрос за разпределението на ползуването на съсобствения имот съобразно действителните права на съсобствениците е релевантен за изхода на спора, но същият не е разрешен в обжалваното решение по противоречив начин от решаването му в представеното решение по гр. д. № 46/2007 год. на І г. о. на ВКС, в което съдът е приел същото разрешение – от значение при разпределението на ползуването на имота е въпросът за определяне на дяловете в съсобствеността, което в този казус по приложеното дело не е било изяснено с оглед поддържано възражение за придобивна давност на половината от имота и представен в подкрепа на това твърдение нотариален акт. В сега обжалваното решение, въззивният съд е приел наличието на равни права в съсобствеността и съобразно същите е определил начина на ползуване на съсобствения имот, произнасянето по който въпрос не е в противоречие с приложеното решение от съдебната практика, която е в същия смисъл.
Не е налице поддържаното основание и по поставения процесуалноправен въпрос за задължението на съда да обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, тъй като този довод представлява по своята същност оплакване за неправилност на решението поради съществено процесуално нарушение, което не може да бъде обсъждано в настоящето производство. Произнасянето по процесуалноправен въпрос в обжалваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК означава този въпрос да е от значение за изхода по делото и да го е обусловил, а не да е свързан с фактическото изясняване на спора и правилността на решението, което произтича от същността на касационното обжалване пред ВКС, като съд по правото, а не по съществото на спора, с оглед уеднаквяване на произнасянето по принципни въпроси в правоприлагането, в т. ч. и процесуалноправни. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от основанията за неправилност на решението, поради което и по поставения процесуалноправен въпрос не е налице произнасяне на въззивния съд в противоречие с представената от касаторите съдебна практика.
В заключение следва извода, че поддържаното от касаторите основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице и не следва да се допуска въззивното решение до касация, водим от което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 199 от 21.04.2010 год. по гр. д. № 220/2010 год. по описа на Добричкия окръжен съд по подадената от Н. Д. Н. и И. Д. Г., чрез адвокат И. Ж. от АК –[населено място], касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: