O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 464
София, 04.10.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на първи октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 712 /2012 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 3402/03.05.2012 година на търговско дружество [фирма] [населено място] , представлявано от Управителя Х. Д. , чрез адв.В. Ч. – АК В. срещу въззивно Решение Nо 172 от 30.03.2012 година по гр. възз. д. Nо 78/2012 год. на ОС- Враца.
С посоченото решение , окръжният съд , в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на първата инстанция с което е отхвърлен иска на [фирма] срещу „А. А. О. ” [населено място], [фирма] [населено място] и З. Т. Й. [населено място] за прогласяване нищожност на споразумение от 02.07.2010 година по чл. 37в ал.1 ЗСПЗЗ и чл. 73 ал.2 ППЗСПЗЗ за създаване масиви за ползване на земеделски земи в землището на [населено място] , общ. М. за стопанската 2010/2011 година , на основание чл. 26 ал.1 ЗЗД
С касационната жалба се обжалва посоченото решение с доводи за материално-правна незаконосъобразност , основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се обосновава с тезата , че по въпросите за характера на споразумението по чл. 37в ал.1 от ЗСПЗЗ като вид договор , респ. административен акт и приложимостта на общите разпоредби за недействителност , за реда за евентуална отмяна на подписани споразумения по чл. 37в ал.1 ЗСПЗЗ при неучастие на всички арендатори и/или собственици на земеделските земи в съответното землище и формите на защита на неучаствалите арендатори за който няма предвиден масив за ползване, за значението на неучастие на всички арендатори , подали декларации по чл.69 и 70 от ППЗСПЗЗ, при подписване на споразумението за ползване на земеделските земи не е налице съдебна практика и исканото произнасяне от страна на касационния съд би било от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Същото основание се поддържа искане за допускане на касационно обжалване по въпроси, свързани с характера на работата на комисията по чл. 37в ал.1 ЗСПЗЗ , както и за валидността на споразумение по чл.37в ал.1 ЗСПЗЗ което не обхваща всички земи за ползване и т.н.”бели петна” и по което няма проект за ползване.
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците по касация .
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и при данните за характера на заявения иск,настоящият състав приема касационната жалба за процесуално допустима.
При направената преценка по селекция , настоящият състав на ВКС намира , че е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Изведените въпроси за характера на споразумението по чл. 37в ал.1 от ЗСПЗЗ като вид договор , респ. административен акт и приложимостта на общите разпоредби за недействителност , за реда за евентуална отмяна на подписани споразумения по чл. 37в ал.1 ЗСПЗЗ при неучастие на всички арендатори и/или собственици на земеделските земи в съответното землище и формите на защита на неучаствалите арендатори за който няма предвиден масив за ползване, за значението на неучастие на всички арендатори , подали декларации по чл.69 и 70 от ППЗСПЗЗ, при подписване на споразумението за ползване на земеделските земи , имат характера на обуславящи изхода на спора правни въпроси по см. на чл. 280 ал.1 ГПК и при липса на съдебна практика , исканото за произнасяне от страна на ВКС ще бъде от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
При допускане на касационното обжалване , касаторът дължи заплащане и на пропорционална ДТ, съгласно чл. 18 ал.2. 2 на Тарифата за държавните такси…/ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр.с чл. 71 ГПК, определена в конкретния случай в размер на 100 лв. / сто лева/.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 3402/03.05.2012 година на търговско дружество [фирма] [населено място] , представлявано от Управителя Х. Д. , чрез адв. В. Ч. – АК В. срещу въззивно Решение Nо 172 от 30.03.2012 година по гр. възз. д. Nо 78/2012 год. на ОС- Враца.
УКАЗВА на касатора търговско дружество [фирма] [населено място] , представлявано от Управителя Х. Д. да внесе дължимата пропорционална държавна такса в размер на сумата 100 лв. / сто лева / по сметка на ВКС в седмичен срок от съобщението до страната. При неизпълнение на това задължение делото ще бъде прекратено.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ……………………………………………………………., за която дата да се призоват страните, като на търговско дружество [фирма] [населено място] , представлявано от Управителя Х. Д. и чрез адв. В. Ч. – АК В. се съобщи задължението за внасяне на пропорционална ДТ в седмичен срок от съобщението и последиците при невнасянето и .
Препис от определението да се изпрати на адв.В. Ч.- АК В..
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :