O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1264
София, 30.12.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на шести декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Снежанка Николова
Велислав Павков
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 858/2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 12499/ 22.02.2010 година на А. Б. П. от гр.С., заявена чрез адв. В. Б. и адв.К. П. – САК срещу въззивно Решение от 28.12.2009 година, постановено по гр.възз.д. Nо 2767/2006 година на Софийския градски съд по уважения ревандикационен иск на М. Р. срещу А. П..
С посоченото решение , Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстанция по реда на чл. 196 и сл. ГПК / отм./ отменил решението на първата инстанция , в частта по отхвърлените ревандикационни искове срещу ответниците –търговски дружества и на основание чл. 208 ГПК / отм./ е постановил ново решение с което е приел за установено по отношение на [заличено име на фирма] С., „Г. г.” ООД С. и „Б.„ ЕООД С., че М. Б. Р. притежава право на собственост по силата на завещание от 15.02.1995 година на следния недвижим имот в гр.С., бул.”В.” Nо 7 и представляващ масивна жилищна сграда със застроена площ от 76.40 кв.м., състояща се от изба, партер-магазин, мецанин , първи етаж с две стаи , кухня и сервизни помещение, втори етаж с дневна , спалня, кухня и сервизни помещение и тавански етаж, заедно с 1/3 идеална част от дворното място, в което е построена , парцел 1-2 от кв. 394 по плана на гр.С. м.”Ц.”и ги е осъдил да предадат владението на същия имот.
Решението, което инцидентният установителен иск за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 15.02.1995 година срещу М. Б. Р. е отхвърлен , а искът по чл. 108 ЗС , заявен от М. Р. срещу А. П. е уважен , е оставено в сила.
С касационната жалба на А. П. се поддържа , че обжалванoтo въззивно решение, в частта по уважения ревандикационен иск за 1/3 идеална част от дворното място е процесуално недопустим, а в останалата обжалвана част- по отношение на уважения ревандикационен иск за сградата- същото е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила по преценка на доказателствата по делото, основания за отмяна на обжалваното решение по см. на чл. 281 т.2 и т.3 ГПК.
С изложение, съгласно изискванията на чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК, допустимостта на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК се обосновава с довод, че по процесуално-правния въпрос за допустимостта за произнасяне по непредявен иск – а именно този по чл. 108 ЗС на дворното място , въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на съдилищата- т.4 на ТР 1/2000 година ОСГК на ВКС. Поддържа се , че по материално-правния въпрос за приложимостта на института на придобивна давност от гл.т. на правилно разпределение на доказателствената тежест при установяване на елемента на намерението за своене на чуждия имот, с въззивното решение е налице приложение на нормите на чл. 68 и 69 ЗС в смисъл, противоречащ на даденото казуално тълкуване с Решение 1392/ 01.12.2008 година по гр.д. Nо 151/2008 година на ВКС-V отд., Решение Nо 223/05.04.2005 година по гр.д. Nо 14/2005 година на ВКС-I отд., Решение Nо 1175/22.10.2008 година по гр.д. Nо 4638/2007 година на ВКС-V отд.
Поддържа се основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса за основанията за прекъсване на давността по см. на чл. 116 ЗЗД чрез нотариална покана, разрешен от въззивния съд в смисъл обратен на разрешението по Решение Nо 3742/31,10.1983 г. на ВС- I отд. и Решение Nо 1302/ 66 година на ВС-I отд.
Поддържаното основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК засяга поставения въпроса за основанията за прекъсване на давността по см. на чл. 116 ЗЗД, като нуждата от произнасяне от ВКС се обосновава с довод , че от чл. 7 б.”в” на Препоръка Nо R на комитета на министрите на страните членки на ЕС относно въвеждането и подобряване функциите на апелативните системи и процедури в гражданските и търговски съдилища и ролята на третата инстанция за разглеждане на дела , засягащи аспекти на закона с широк обществен интерес, какъвто е широкото приложение на института на придобивната давност.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв. по иска по чл. 108 ЗС , при данни за пазарната стойност на имота .
При преценка на наведените доводи с изложението и касационната жалба , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице предпоставките на закона за допустимостта на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Предмет на касационно обжалване е решението на въззивния съд ,в частта , искът по чл. 108 ЗС , заявен от М. Р. срещу А. П. , е уважен , а правоизключващото възражението на ответника , че имотът е придобит на основание придобивна давност , не е уважено.
Прието е , че ищцата по заявения ревандикационен иск М. Б. Р. черпи права от направеното в нейна полза валидно и породило действие универсално Саморъчно завещание на О. П. от 15.02.1995 година, а ответникът А. П. не може да противопостави вещни права , поради нищожност на придобивната сделка от 1992 година , призната с влязло в сила решение на съда, нито права, придобити на основание изтекла в негова полза придобивна давност , поради недоказаност на елементите от фактическия състав на чл. 79 ал.1 ЗС именно с оглед на сключената сделка от 1992 година , по която наследодателката О. П. е декларирала правата си на собственик на завещания в последствие недвижим имот.
С разясненията на ТР 1/2009 ОСГКТК ВКС се прие, че за да може да бъде констатирано противоречие с посочената задължителна, или тази на съдилищата , съдебна практика , в изложението по чл. 284 ал.3 ГПК касаторът следва да посочи точно и конкретно формулиран въпрос, обусловил изхода на спора по делото.
При данните по делото не може да се приеме , че е налице основание за допустимост на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по процесуално-правния въпрос за допустимостта за произнасяне по непредявен иск – а именно този по чл. 108 ЗС на дворното място ,по който въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на съдилищата- т.4 на ТР 1/2000 година ОСГК на ВКС. Формулираният въпрос тълкуван в контекста на релевираното основание за недопустимост на въззивното решение в частта по уважения ревандикационен иск за дворното място , касае произнасяне по незаявен иск в смисъл на плюс петитум т.е. произнасяне по нещо, по което искът не е заявен и съдебното решение би се явило процесуално недопустимо. Наличието или не на произнесено в повече от заявеното, касае преценка от гл.т. на твърдения и заявен петитум по исковата молба, която преценка е задължение на съда по постановяване на законосъобразен съдебен акт. С т.4 на ТР 1/2000 год. на ОСГК на ВКС се дадени разяснения именно в тази насока- за задължението на въззивната инстанция за произнасяне по валидността и допустимостта на обжалваното решение на първата инстанция и доколкото такава преценка не е извършена , то би било налице нарушение на задължителната съдебна практика. Когато, както се сочи в мотивите на въззивното решение, преценката за рамката на заявения иск е направена с оглед анализа на конкретните данни по делото, то не може да се приеме , че решаващия съд е нарушил задължителната съдебна практика, достигайки до фактически извод, който не е изгоден от гл.т. на възраженията на ответника.
По материално-правния въпрос за приложимостта на института на придобивна давност от гл.т. на правилно разпределение на доказателствената тежест при установяване на елемента на намерението за своене на чуждия имот и по приложение на нормите на чл. 68 и 69 ЗС не е налице основание за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, в смисъл на направени правни изводи на въззивния съд , противоречащи на даденото казуално тълкуване с Решение 1392/ 01.12.2008 година по гр.д. Nо 151/2008 година на ВКС-V отд., Решение Nо 223/ 05.04.2005 година по гр.д. Nо 14/2005 година на ВКС-I отд., Решение Nо 1175 / 22.10.2008 година по гр.д. Nо 4638/2007 година на ВКС-V отд. Хипотезите по цитираните дела и настоящата дори не са сходни,поради което са и неотносими, след като по настоящото дело основните спорни моменти за тълкуване са дали факти като съгласие за извършване на действия като ремонт , отдаване под наем и др. на управление на един недвижим имот , в който живее собственика и се ползва от собственика а в последствие и извършва разпоредителна сделка , могат да бъдат тълкувани като упражняване на фактическа власт за себе си и се ползват от презумпцията на чл. 69 ЗС.
Не е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса за основанията за прекъсване на давността по см. на чл. 116 ЗЗД чрез нотариална покана, разрешен от въззивния съд в смисъл обратен на разрешението по Решение Nо 3742/31,10.1983 г. на ВС- I отд. и Решение Nо 1302/ 66 година на ВС-I отд, тъй като този въпрос не е обуславящ крайните изводи на съда относно липсата на елементите на фактическия състав на чл. 79 ал.1 ЗС
Не може да се приеме , че е налице поддържаното основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса за основанията за прекъсване на давността по см. на чл. 116 ЗЗД.
За да е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, както се приема с разясненията на ТР 1/ 2009 год. на ОСГКТК, касаторът следва да обоснове необходимостта от исканото произнасяне по формулирания материално-правен или процесуално правен въпрос с доводи дали това се свързва с изясняване точния смисъл на закона или коригиране на прието неточно тълкуване на правната норма , или се иска с цел преодоляване на погрешно застъпената с обжалваното решение правна теза, или преодоляване на вече установена практика възприета с решението на въззивния съд , с цел налагане на нова такава , отговаряща на съвременните разбирания на правната мисъл респ. до преодоляването на непълен , неясен или нуждаещ се от осъвременяване текст на закона. Позоваването на основание за допустимост в рамките на приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК,с оглед на европейски директиви, които не касаят касационната инстанция , както е в настоящия случай, не може да обоснове позитивно решение на касационни съд в рамките на произнасянето по чл. 288 ГПК.
Съдебната практика в хипотези по приложението на придобивната давността като оригинерен способ за придобиване правото на собственост , относно формите на промяна на качеството от държател на чужд имот във владение на същия само и единствено за себе си, бележи дълги години трайно и безпротиворечиво приложение като правен институт.
Разглежданата хипотеза по приложение на института на давността . свързана с установяване на правно-релевантните факти, а не до тълкуване на последиците , не може да се приеме и като такава , изискваща ново тълкуване на закона, уеднаквяване на съдебна практика , което би довело до точното приложение на материалния закон и би било от значение за развитие на правото.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 12499/ 22.02.2010 година, заявена от А. Б. П. от гр.С., чрез адв. В. Б. и адв.К. П. – САК срещу въззивно Решение от 28.12.2009 година, постановено по гр.възз.д. Nо 2767/2006 година на Софийския градски съд, в частта по уважения ревандикационен иск по чл. 108 ЗС на М. Р. срещу А. П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: