О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
гр. София, 28.02.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 56 по описа за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, т. 2 ГПК, образувано по частната жалба на адвокат Ив. Р., пълномощник на С. А. К., Д. В. К. и В. В. К., против разпореждането от 3.11.2011 год. по гр. д. № 1008/2011 год. на Варненския окръжен съд, с което е върната касационната им жалба против въззивното решение като недопустима, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
Жалбоподателите поддържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане, като считат, че неправилно съдът е определил цената на иска, която съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК е равна на данъчната оценка на имота, т. е. в размер над 5 000 лв. Освен това, критерият за достъп до касационно обжалване бил обжалваемият интерес по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, който е независим от цената на иска и определящата я данъчна оценка. Достъпът до касация следва да се преценява и от гледна точка предмета на спора – вещното право на собственост, с цел постигането на унифицирана съдебна практика, поради което и искат отмяна на разпореждането на въззивния съд и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия по администриране на касационната жалба.
Ответницата Р. Д. С., чрез адв. Й. Р., оспорва жалбата като неоснователна.
Частната жалба е подадена от легитимирани страни в производството, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК съдебен акт, поради което и настоящето производство е процeсуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Въззивният съд е констатирал, че решението му е по дело с цена на иска под 5 000 лв., поради което и съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, в редакцията след изменението й с ДВ бр. 100/2010 год., то е изключено от обхвата на касационното обжалване, поради което и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК върнал подадената против него касационна жалба.
Разпореждането на въззивния съд за връщане на касационната жалба е правилно и следва да се потвърди. Касационната жалба е постъпила при действието на чл. 280, ал. 2 ГПК, след изменението му с ДВ бр. 100/2010 год., поради което и това е приложимия процесуален закон за преценка на допустимостта й с оглед предвидения критерий за цената на иска, предмет на въззивното решение. Този извод се налага и по аргумент за противното от разпоредбата на параграф 25 ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр. 100/2010 год./, предвиждащ приложение на досегашния ред за висящите производства, т. е. тези производства, образувани по постъпили до този момент касационни жалби. Поради това и съображенията на жалбоподателите за обжалваем интерес по делото, обосноваващ според тях допустимосттта на касационното обжалване с оглед предмета на спора и защитимото вещно право са неотносими.
Процесуалният закон има непосредствено действие от влизането му в сила и въвежда обективен критерий за допустимостта на касационно обжалване на въззивните решения с оглед цената на иска. Същата се определя при предявяването му, което в случая е при действието на чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./ и възлиза на ? от данъчната оценка на спорния имот, съгласно удостоверението на л. 22 от първоинстанционното производство, в който смисъл е и подадената от ищците, сега жалбоподатели молба с посочена цена на иска. Този спор е преклудиран след първото по делото съдебно заседание и не може да бъде повдиган по почин на една от страните, с цел преодоляване недопустимостта на касационното обжалване поради цена на иска под предвидения размер от 5 000 лв.
Поради горното разпореждането на въззивния съд, с което е върнал подадената касационна жалба против решението с цена на иска под 5 000 лв. е правилно и в съответствие с чл. 286, ал. 1, т. 3, във вр. с 280, ал. 2 ГПК. Последното следва да се потвърди, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 10112 от 3.11.2011 год. по гр. д. № 1008/2011 год. на Варненския окръжен съд, с което е върната касационната жалба против въззивното решение по същото дело.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: