O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 357
София, 08.04.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на пести април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1549 /2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 53204/19.07.2010 година на Д. В. В. от[населено място] чрез адв. В. В. – САК срещу въззивно Решение от 15.06.2010 година, постановено по гр. възз.д. Nо 1997/2008 година на Софийския градски съд.
С посоченото решение, Софийският градски съд по реда и на основание чл. 196 и сл. ГПК / отм./ е отменил Решение от 30.01.2006 година по гр.д. Nо 3506/2005 година на СРС 74с-в по допускане делбата и е постановил ново, с което заявеният от Д. В. В. срещу сестра му К. В. Д. иска за делба на апартамент в[населено място] е отхвърлен. Прието е , че ответницата се легитимира като собственик на процесното жилище на основание оставено в нейна полза саморъчно завещание от наследодателя-техен баща , а заявеният иск по чл. 30 ал.1 ЗН за възстановяване на накърнена запазена част не може да бъде уважен поради изтекъл срок на погасителната давност.
С касационната жалба се поддържа , че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон- правилата на ЗН относно началото на срока на погасителната давност и в нарушение на съществени процесуални правила, отменителни основания по см. на 281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК се мотивира с довод , че по въпроса за меродавният момент от който тече срока на погасителната давност на иска по чл. 30 ал.1 ЗН, решението на въззивния съд е постановено в противоречие с ППВС 7-73, както и в смисъл различен от този по Решение Nо 7 от 25. 01.1979 година по гр.д. Nо 2398/1978 година на ВС-I отд.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация К. Д. чрез адв. Б.И. -САК , с който отговор се поддържа , че не е налице основания за допустимост на касационното обжалване , тъй като въззивното решение е в съответствие с цитираната задължителна съдебна практика.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 и ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв. / до изм. ДВ. бр.100/2010 г./ , преценено с оглед характера на заявения иск- за делба на апартамент[населено място].
Настоящият състав на ВКС при преценка на посоченото основание и практиката на съдилищата, намира че не са налице предпоставките на законодателя да бъде допуснато касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал. 1 т.1 и т.2 ГПК по поставения процесуално правен въпрос.
Дадените с ППВС 7-73 т.3 б.”г” разяснения относно момента , от който тече срока на погасителната давност за упражняване с иск по чл. 30 ал.1 ЗН правото на възстановяване на накърнена запазена част от наследството, са валидни и приложими от съдилищата. Въззивното решение , с което е прието , че срокът да се иска възстановяване на запазена част от наследството на покойния общ наследодател тече от момента , в който наследникът по завещание- дъщеря К. Д. е упражнила правата си като е обявила саморъчното завещание пред нотариус и е вписала същото , с което е дала гласност и оповестила правата си на наследник и по завещание , не противоречи на изложените в ПП ВС 7-73 разяснения по приложение на закона.
Не може да се възприеме довода, че има противоречиво разрешение на поставения въпрос, илюстрирано с РNо 7/1978 г. на ВС –I г.о , т.к. акцентът на мотивите е поставен на възможността срокът на погасителната давност да започне да тече от „датата на узнаването”.Или по същество различие няма , тъй като не се обсъжда въпроса кой е момента на узнаването и дали следва или не ,датата на обявяване на саморъчното завещание от нотариус да се счита именно за момента на узнаването.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 53204/19.07.2010 година на Д. В. В. от[населено място], заявена чрез адв. В. В. – САК срещу въззивно Решение от 15.06.2010 година, постановено по гр. възз.д. Nо 1997/2008 година на Софийския градски съд.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :