О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 274
гр. София, 02.07.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на втори юли две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 274 по описа на Върховния касационен съд за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, т. 2, вр. с чл. 262, ал. 3 ГПК и е образувано по частната жалба /озаглавена „възражение”/ на М. М. Н. от [населено място] против разпореждане № 3745 от 7.05.2012 год. по гр. д. № 1732/2011 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е върната предходната й частна жалба против определение на същия съд от 17.04.2012 год.
Жалбоподателката поддържа становище за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като счита, че срокът за обжалване на определението на въззивния съд за допускане на правна помощ за процесуално представителство е бил спазен, с оглед наличието на почивни дни.
Ответникът по частната жалба не е взел становище по нея.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди изложените в частната жалба доводи във връзка с данните по делото, намира следното:
С оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК постановеното разпореждане на въззивния съд за връщане на частна жалба подлежи на обжалване пред ВКС, поради което и с оглед спазване на срока по чл. 275, ал. 1 ГПК образуваното частно производство е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да върне подадената от настоящата жалбоподателка частна жалба от 3.05.2012 год. против определението от 17.04.2012 год., с което е оставена без уважение молбата й за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство – подаване на касационна жалба против въззивното решение, въззивният съд в обжалваното разпореждане е приел, че срокът е пропуснат. Определението е било съобщено на жалбоподателката на 25.04.2012 год., срокът за обжалването му е изтекъл на 2.05.2012 год. – присъствен ден, а частната жалба е подадена на следващия ден – 3.05.2012 год., поради което същата е просрочена.
Обжалваното с настоящата частна жалба разпореждане е правилно и следва да се потвърди.
Съгласно чл. 275, ал. 1 ГПК частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаването на определението, което в случая е с дата 25.04.2012 год., видно от приложеното към въззивното производство на л. 50 съобщение до жалбоподателката за постановеното определение от 17.04.2012 год. Правилен и в съответствие с чл. 60, ал. 4 ГПК е изводът на съда, че същият е изтекъл на 2.05.2012 год., който е работен ден, като без значение е обстоятелството, че в него са били включени почивни дни. Единствено в случай, когато последният ден от срока е неприсъствен, законодателят е предвдил изтичането му да е в първия следващ присъствен ден – чл. 60, ал. 6 ГПК. Тази хипотеза не е налице в случая, с оглед изтичането на срока в присъствен ден – 2.05.2012 год. Частната жалба е подадена на следващия ден, поради което и правилно и в съответствие с чл. 262, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 275, ал. 2 ГПК въззивният съд я е върнал, като подадена след изтичане на срока за обжалване.
Поради горното, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането с № 3745 от 7.05.2012 год. по гр. д. № 1732/2011 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е върната частната жалба от 3.05.2012 год. на М. М. Н. от [населено място] против определението от 17.04.2012 год. по гр. д. № 1732/2011 год. на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.