4
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
София, 10.03.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на седми март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1310 /2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 6523/09.07. 2010 година на И. Д. А. от[населено място], приподписана от адв.Б.Б.- АК Х. срещу въззивно Решение Nо 143 от 09. 06. 2010 година по гр. възз. д. Nо 181/2010 година на ОС-Х.
С посоченото решение , окръжният съд е производство по чл. 258 и ГПК е потвърдил Решение Nо 373 от 29.12.2009 година на РС-Д. по гр.д. Nо 196/2009 година с което на основание чл. 64 ЗС е определено правото на ползване на собственика на едноетажна жилищна сграда с КИ 21052.1073.317.4 със ЗРП от 27 к.м. и друг вид сграда за обитаване с КИ 21052.1073.317.3 със ЗП от 20 кв.м. по КП на[населено място] съответно на 175 кв.м. , по скица на вл.л оцветени в зелен цвят и още 37.5 кв.м. оцветени в червен цвят, по същата скица, от недвижим имот КИ 21052.1073.317 – собственост на ответниците по иска И. Д. А., М. Д. М. , М. И. Г. и Ж. Д. М..
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,на материалния закон- чл. 63 ЗС и чл. 64 ЗС, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 /1/ ГПК се обосновава с довод, че въпросът за валидно учреденото право на суперфиция на ищцата по чл. 63 ЗС, от което произтичат и правата по чл. 64 ЗС , е обуславящ изхода на делото и е разрешен от окръжния съд в противоречие с практиката на съдилищата . Сочат се и се представят Решение Nо 1043/ 25.03.1980 год. на ВС по гр.д. Nо 3106/79 г. на I отд., Решение Nо 955/12.12.1986 год. на ВС по гр.д. Nо 551/1986 г.I отд. , който нямат характера на задължителна съдебна практика.
Поддържа се и основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК с довод , че по процесуално правните въпроси- съставлява ли съществено нарушение на процесуалните правила, ако в доклада си по чл. 146 ГПК съдът определи една правна квалификация , а в решението си констатира , че искът е с различна паравана квалификация и нарушава ли се правото на защита на ответника, ако по делото не се направи нов доклад с оглед на новата паравана квалификация , в тези случаи следва ли въззивния съд да изготви нов доклад и да даде на страните възможност да ангажират нови доказателства с оглед на променената квалификация, няма съдебна практика и такава следва да бъде създадена в смисъла на цитирана с изложението публикация.
Поддържа се основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса :допустимо ли е по иска по чл. 64 ЗС да се определя обособена част от терена на собственика за ползване от суперфициара безсрочно и в какъв размер, с постановеното Решение Nо 1196/ 26.05.1966 година по гр.д. Nо 155/1966 година на ВС – I отд.
В срока по чл.287 ГПК е подаден обстоен писмен отговор от ответника по касация И. И. чрез адв.Г. К.- АК Х. , с които се поддържа , че касационното обжалване не може да бъде допуснато поради липсата на предпоставки за това.Претендират се разноски в размер на 350 лв.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед изискването за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв., при данните за вида и обема на търсената защита и данъчната оценка на имота- суперфициарна с0обственост от 3331.60 лв., както и от гл.т. спазване на срока по чл. 283 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което на основание чл. 64 ЗС е определено правото на ползване на собственика на едноетажна жилищна сграда с КИ 21052.1073.317.4 със ЗРП от 27 к.м. и друг вид сграда за обитаване с КИ 21052.1073.317.3 със ЗП от 20 кв.м. по КП на[населено място] съответно на 175 кв.м. , по скица на вл.л оцветени в зелен цвят и още 37.5 кв.м. оцветени в червен цвят от недвижим имот КИ 21052.1073.317 – собственост на ответниците по делото, решаващият съд е приел, че ищцата като собственик на сгради , построени в чужд имот , на основание договор за покупко-продажба по НА Nо 115/2008 година и надлежно учредено при действието на ЗПИНМ/ отм./ право на строеж, има правото да ползва част от терена , необходим за използването на сградите според тяхното предназначение.
Обемът на незастроената част от дворното място необходима за да може суперфициарния собственик-ищца по делото да ползва собствените си сгради, е определен с помощта на техническа експертиза, на основание чл. 21 ал.2 от Наредба Nо 7 за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони , както и чл. 50 ал.2 т.3 от същата Наредба за ширината на тротоарния проход.
След преценка на наведените доводи и представената съдебна практика , настоящият състав на ВКС счита , че касационното обжалване не може да бъде допуснато , тъй като не са налице основанията за това по чл. 280 ал. 1 т.2 и т.3 ГПК .
Не е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК/ касае се за поддържан довод за противореие с незадължителна съдебна практика/.
Поставеният въпрос за валидно учреденото право на суперфиция на ищцата по чл. 63 ЗС, от което произтичат и правата по чл. 64 ЗС ,не може да се приеме за обуславящ изхода на делото, и съответно да е разрешен от окръжния съд в противоречие с практиката на съдилищата – Решение Nо 1043/ 25.03.1980 год. на ВС по гр.д. Nо 3106/79 г. на I отд., Решение Nо 955/12.12.1986 год. на ВС по гр.д. Nо 551/1986 г. I отд. Ищцата обосновава своето право на собственост на договор за покупко-продажба по НА Nо 115/2008 година. Ответниците по делото могат да оспорят валидността на титула на нейните праводатели т.е. НА Nо 47/2000 година и НА Nо 76/2006 година , само доколкото са установили по отношение на лицата по сделките или най-малкото на първите прехвърлители , поддържаният порок за липса на форма на учредената суперфиция като титул за собственост. В рамките на делото без тяхно участие , същите могат да релевират само доводи, касаещи нейния титул за собственост т.е. НА Nо 115/2008 година, каквито по делото не са правени.
Не е налице основание за допустимост на касационното обжалване и по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по поставените процесуално- правни въпроси : съставлява ли съществено нарушение на процесуалните правила, ако в доклада си по чл. 146 ГПК съдът определи една правна квалификация , а в решението си констатира , че искът е с различна паравана квалификация и нарушава ли се правото на защита на ответника, ако по делото не се направи нов доклад с оглед на новата паравана квалификация , в тези случаи следва ли въззивния съд да изготви нов доклад и да даде на страните възможност да ангажират нови доказателства с оглед на променената квалификация, тъй като този въпрос не е поставен във въззивната жалба като основание за проверка при обжалването,не е правено искане за нов доклад при различна квалификация на иска, порави което и в мотивите на обжалваното решение такъв порок на съдебното решение не е обсъждан , поради което и не може да се приеме , че това е обуславящ изхода на делото процесуално-правен въпрос.
Не е налице основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса :допустимо ли е по иска по чл. 64 ЗС да се определя обособена част от терена на собственика за ползване от суперфициара безсрочно и в какъв размер, с постановеното Решение Nо 1196/ 26.05.1966 година по гр.д. Nо 155/1966 година на ВС – I отд.
По същество с иска по чл. 64 ЗС се обособява част от чуждия имот за ползване , но за разлика от иска по чл. 32 ал.2 ЗС, тъй като суперфициарния собственик няма права в собствеността на терена , неговото право е със статут на сервитут като ограничение на собствеността. Обемът на това ограничение винаги се определя с помощта на експертно становище , а с въззивното решение е процедирано по същия начин, това решение е в унисон с практиката, поради което и не може да се приеме наличие на основание за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 във вр.с чл.78 ал.3 ГПК ответника по касация има право на направените за настоящата инстанция разноски- 350 лв., заплатен адвокатски хонорар.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал. 1 т.2 и т.3 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 6523/09.07. 2010 година на И. Д. А. от[населено място], приподписана от адв.Б.Б.- АК Х. срещу въззивно Решение Nо 143 от 09. 06. 2010 година по гр. възз. д. Nо 181/2010 година на ОС-Х. .
Осъжда И. Д. А. с ЕГ Nо [ЕГН][населено място] ул.”З. С.” бл.7 вх.Б ап. 24 да заплати на И. Н. И. с ЕГ Nо [ЕГН][населено място] ул.”Ц. С.” бл. 6 вх.Б ап.2 сумата 350 лв. / триста и петдесет лева / разноски по делото за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :