Решение №39 от 25.1.2013 по гр. дело №960/960 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 39
София, 25.01.2013 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 960 /2012 година, и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано по касационната жалба вх. Nо 96025/26.09.2012 год. на Н. Г. В.-П. от [населено място] ,приподписана от адв. Х. Т. и адв.А. Ч.- САК срещу въззивно Решение от 24.07.2012 година по гр. възз.д.Nо 3455/2006 год. на Софийския градски съд, с което е оставено в сила Решение от 28.06.2001 година по гр.д. Nо 8890/ 1997 година на Софийския РС по отхвърлените искове за собственост по чл. 108 ЗС.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на закона – ЗВСОНИ и ЗППДОбП /отм./ , на съществени процесуални правила, свързани с преценката на доказателствата по делото, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Касационното обжалване се иска да бъде допуснато на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК като се обосновава с тезата , че въпросът : правните последици и валидността на заявяването на вещно право на собственост по см. на § 6 ал.1 от ПЗР на ЗППДОбП / отм./ от правоимащите лица обусловено ли е от изисквания за форма и съдържание на искането и какви действия на правоимащите лица по см. на § 6 ал.1 ПЗР на ЗППДОбП / отм./ до органа по чл. 3 от ЗППДОбП /отм./ или до приватизиращото се предприятие имат стойността и значението на заявяване на вещно право на собственост по см. на § 6 ал.1 от ПЗР на ЗППДОбП / отм./ , се разрешава противоречиво от съдилищата , предвид разрешенията по Решение Nо 1020 от 11.06.2004 година по гр.д. Nо 1163/2003 година на ВКС-IV отд.
С касационна жалба вх. Nо 107824 от 22.10.2012 година, заявена от К. Н. П. от [населено място] чрез адв.А. Д. се обжалва въззивно Решение от 24.07.2012 година по гр. възз.д.Nо 3455/2006 год. на Софийския градски съд с което е оставено в сила Решение от 28.06.2001 година по гр.д. Nо 8890/ 1997 година на Софийския РС по отхвърлените искове за собственост по чл. 108 ЗС.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на закона – ЗВСОНИ и ЗППДОбП /отм./ , на съществени процесуални правила, свързани с преценката на доказателствата по делото, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Касационното обжалване се иска да бъде допуснато на основание чл. 280 ал.1 т.2/ с оглед на представената незадължителна съдебна практика/ и т.3 ГПК, като от представеното изложение следва , че обуславящият изхода на делото въпрос за приложението на изискванията на § 6 ал.1 от ПЗР на ЗППДОбП / отм./от гл.т. на възможността да се сезира органа по приватизация преди обявяване на процедурата по приватизация и за начина на това сезиране, се разрешава противоречиво . Страната се позовава на Решение Nо 13 от 27.07.1995 година на Конституционния съд на Република България, Решение Nо 1020 от 11.06.2004 година по гр.д. Nо 1163/2003 година на ВКС-IV отд., Решение Nо 1161 от 26.07. 2002 година по гр.д. Nо 732/2001 год. на ВКС-IV отд., Определение от 03.02.2012 година по гр.д. Nо 794/2011 год. на ВКС-I отд. .
В срока по чл.287 ГПК и извън него са подадени няколко писмени отговора на съответните касационни жалби от ответната страна – [фирма] -София , с които се възразява както срещу искането за допускане на касационното обжалване поради липса на основание за това – конкретно формулиран правен въпрос, обоснована теза за противоречиво разрешаване на обуславящия изхода на делото въпрос,като се поддържат и доводи , че обжалваното въззивно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, доколкото касационните жалби се разгледат по същество.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационните жалби основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК и при данните за стойността на имотите, предмет на ревандикационните искове , настоящият състав приема касационните жалби за процесуално допустими.
След преценка на релевираните основания за допускане на касационното обжалване, настоящият състав намира , че са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
Изведените правни въпроси : 1./ дали правните последици и валидността на заявяването на вещно право на собственост по см. на § 6 ал.1 от ПЗР на ЗППДОбП / отм./ от правоимащите лица се обуславя от изисквания за форма и съдържание на заявеното искане и какви действия на правоимащите лица по см. на § 6 ал.1 ПЗР на ЗППДОбП / отм./ до органа по чл. 3 от ЗППДОбП /отм./ или до приватизиращото се предприятие имат стойността и значението на заявяване на вещно право на собственост по см. на § 6 ал.1 от ПЗР на ЗППДОбП / отм.// по изложението към касационната жалба на Н. В.-П./ и 2./ за приложението на изискванията на § 6 ал.1 от ПЗР на ЗППДОбП / отм. /от гл.т. на възможността да се сезира органа по приватизация преди обявяване на процедурата по приватизация и за начина на това сезиране/ по изложението към касационната жалба на К. П./ са обосновали извода на съда за липсата на надлежно направено искане пред органа по приватизация и съответно за възможността да се претендира защитата на вещното право на собственост по силата на заявените ревандикационни искове.
С посочената и приложена към изложенията съдебна практика по Решение Nо 1020 от 11.06.2004 година по гр.д. Nо 1163/2003 година на ВКС-IV отд. и Решение Nо 1161 от 26.07. 2002 година по гр.д. Nо 732/2001 год. на ВКС-IV отд., аналогичните въпроси са разрешение в смисъл, обратен на този по обжалваното въззивно решение , което обстоятелство обосновава извод за наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
Релевираното с изложението на касатора К. П. противоречие с решение на КС на Република България и цитираното Определение на ВКС , не могат да бъдат подведени под нормата на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК визираща понятието „съдебна практика”, съгласно задължително дадените разяснения по ТР 1 /2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Не е налице и поддържаното основание с изложението към касационната жалба на К. П. по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като настоящият състав приема , че констатираното противоречиво разрешаване на посочените въпроси ще следва да бъде преодоляно и обобщено по реда на чл. 291 ГПК в рамката на основанието за селекция по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
При допускане на касационното обжалване , касаторите дължат заплащане/ в случая общо/ и на пропорционална ДТ, съгласно чл. 18 ал.2. 2 на Тарифата за държавните такси…/ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр.с чл. 71 ГПК, определена в конкретния случай в размер на тази, платена при въззивното обжалване- 5 515.60 лв. / данъчна оценка , дадена на л. 21 на кас.д. Nо 268/2006 год. ВКС/- пет хиляди петстотин и петнадесет лв. и 0.60 лв. /
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 96025 / 26.09.2012 год. на Н. Г. В.-П. от [населено място] ,приподписана от адв. Х. Т. и адв.А. Ч.- САК и по касационна жалба вх. Nо 107824 от 22.10.2012 година, заявена от К. Н. П. от [населено място] чрез адв. А. Д. срещу въззивно Решение от 24.07.2012 година по гр. възз.д.Nо 3455/2006 год. на Софийския градски съд, с което е оставено в сила Решение от 28.06.2001 година по гр.д. Nо 8890/ 1997 година на Софийския РС по отхвърлените искове за собственост по чл. 108 ЗС.
УКАЗВА на касаторите Н. Г. В.-П. и К. Н. П. , че дължимата пропорционална държавна такса е в размер на сумата – 5 515.60 лв. /определена данъчна оценка , дадена на л. 21 на кас.д. Nо 268/2006 год. ВКС/- пет хиляди петстотин и петнадесет лв. и 0.60 лв. / следва да бъде внесена/ общо от касаторите/ по сметка на ВКС в седмичен срок от съобщението до страната.При невнасяне на ДТ делото ще бъде прекратено.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ……………………………………………………………., за която дата да се призоват страните, като на касаторите се съобщи лично задължението за внасяне на пропорционална ДТ в седмичен срок от съобщението. При невнасяне на таксата делото следва да бъде прекратено.
Препис от определението да се изпрати на адв. Х. Т. и адв.А. Ч.- САК и чрез адв. А. Д..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top