2_1271/21.12.2015
ЗДДС,чл.21, ал.2
В Дирекция ОДОП Варна е постъпило Ваше писмено запитване, заведено в регистъра на дирекцията с вх. №2015г., изпратено за отговор по компетентност от ЦУ на НАП-София, с писмо техен изх.№ .2015г., в което сте описали следната фактическа обстановка:
Българска фирма, автор на темплери, шаблони на уеб сайтове, графични изображения, приложения и др., предлага своите електронни услуги на онлайн платформа на Австралийска компания. Последната предлага за продажба дигиталните продукти, които са от различни автори на клиенти от цял свят. Цената на продукта е тази, която купувачът заплаща за съответния лиценз за правото да ползва тозипродукт. Такса за обслужване на купувача е таксата за услугите, които купувачите получават от платформата, като поддръжка за купувача, защита срещу измами, контрол на качеството на продуктите и други свързани с купувача услуги. Обявена цена е цената, която се вижда на страницата на даден продукт на пазара на платформата и се сформира от цената на продукта и таксата за обслужване на купувача. Общата цена, която заплаща крайния купувач включва, цената на продукта, такса за обработка и данъци.
В запитването посочвате, че австралийската фирма начислява комисионна за използване на платформата и услугите им към българската фирма-автор на електронни услуги. Обслужването на крайния купувач се осъществява от австралийската фирма.
Дейността на българската фирма се осъществява въз основа на електронен комисионен договор, с който страните са се съгласили за следното: комисионерът-австралийската фирма, да извършва сделки с клиентите от свое име, но за сметка на своя доверител-българската фирма.За използване на платформата, австралийската фирма начислява комисионна такса, за което издава инвойс в края на всеки месец към българската фирма. Стойността по инвойса се приспада от възнаграждението за извършените продажби за електронни услуги през месеца.
Когато продукт на българската фирма е продаден на пазара на австралийската платформа, тя получава като възнаграждение процент от приходите от продажбата на продукта с приспаднати, такса за комисионна и банкови такси за паричните преводи.
Съгласно сключения договор, австралийската фирма начисля, събира и отчита ДДС в страна-членка на ЕС, когато купувачът е в страна членка на ЕС и не предостави валиден номер по ДДС в ЕС. Австралийската фирма няма обща регистрация по ЗДДС, а има само регистрационен номер за целите на MOSS в Европа.
Българската фирма, издава фактура за общата сума от продажбите на продуктите й на пазара на австралийската платформа през месеца. Получава банков превод за сумата от извършените продажби от австралийската фирма, с приспадната сума за разходите-комисионна такса и банкови такси.
Поставяте следните въпроси:
1. Австралийската фирма, регистрирана само за целите на MOSS, за българското законодателство, данъчно задължено или данъчнонезадължено лице е?
2.Българската фирма трябва да издаде фактура към австралийската за извършените продажби през месеца на продукти от електронни услуги през платформата й. На какво основание и с какъв процент ще се начисли ДДС по нея?
3. В кои клетки на справка-декларацията и дневниците по ЗДДС за месеца трябва да се включи издадената фактура?
4. За полученият инвойс за комисионни услуги от Австралийската фирма, българската фирма какъв документ трябва да издаде и на какво основание?
5. В кои клетки на справка-декларацията и дневниците по ЗДДС за месеца трябва да се включи издаденият протокол за инвойса?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност(ППЗДДС) изразяваме следното становище:
За режима на данъчното облагане по ЗДДС на доставките на услуги от значение е мястото на изпълнение на услугата, което от своя страна се определя от предмета на предоставяната услуга и от статута (данъчно задължено или данъчно незадължено лице) на получателя на услугата.
По отношение статуса на получателя е необходимо да се има предвид, че в действащите ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя, дали той е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.
Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност /Регламента/, който влиза в сила от 01.07.2011 г. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави-членки, поради което следва да се съобразят правилата, регламентирани в него. Тези доказателства са различни в зависимост от това къде е установен получателят – в Общността или извън нея.
Видно от запитването, дружеството извършва доставки на електронни услуги, с получател – Австралийска фирма.
Когато получател на услугата е юридическо лице от държава извън ЕС, съгласно член 18, пар.3 от Регламента, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че същият има статут на данъчнозадължено лице:
– ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота — правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общносттаили
– когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
С оглед гореизложеното, ако получателят е данъчно задължено лице и дружеството като доставчик разполага с необходимите доказателства за това към датата на данъчното събитие, мястото на изпълнение на доставката на услуга, определено по правилото на чл.21, ал.2 от ЗДДС ще бъде там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, в случая Австралия.
За извършените доставки, с място на изпълнение извън територията на страната, дружеството не следва да начисля данък върху добавената стойност, на основание чл.86, ал.3 от ЗДДС, като в издадената фактура, като основание за неначисляване на данъка се посочва разпоредбата на чл.86, ал.3 от ЗДДС, във връзка с чл.21, ал.2 от с.з.
Доколкото за извършваните от дружеството Ви доставки е приложима разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от ЗДДС, то издадените във връзка с тези доставки фактури следва да бъдат отразени в дневника за продажбите по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС в колона 23 и в колона 18 на справка-декларацията по чл.125 от ЗДДС.
Видно от запитването, българското дружество е получател на комисионна услуга, за която доставчикът- Австралийската фирма издава инвойс.
Доколкото, българското дружество е данъчно задължено лице – регистрирано по ЗДДС, мястото на изпълнение на доставката на комисионна услуга следва да се определи по реда на чл.21, ал.2 от ЗДДС и то ще е на територията на страната.
На основание чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС при доставки на услуги, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя – регистрирано по ЗДДС лице.
Данъкът се начислява чрез издаване на Протокол по чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДСв 15 дневен срок от датата,на която същият е станал изискуем. Протоколът по чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС, с които дружеството следва да начисли ДДС, съгласно чл.82, ал.2, т.3 от закона, се отразява в дневника за продажби, в колона 14 – „ДО на получените доставки по чл.82, ал.2-5 от ЗДДС”, на основание чл.124, ал.2 от ЗДДС.