О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 737
гр. София, 06.07.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на пети юли две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 438 по описа на Върховния касационен съд за 2011 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Т. Х. К., чрез пълномощника си адвокат М. Ц. от [населено място], е подала касационна жалба в срок срещу въззивното решение № 271 от 16.12.2010 год. по гр. д. № 670/2009 год. на Хасковския окръжен съд, с което след отмяна на първоинстационното решение е постановено друго решение, с което е признато на основание чл. 33, ал. 2 ЗС правото на касаторката да изкупи от Я. Л. Я. и К. Л. ? ид. ч. от поземлен имот с идентификатор * в [населено място], м. „К.”, с площ 833 кв. м., ведно с построените в него сгради, подробно описани, предмет на договора по нот. акт № */2007 год. за сумата 17 895 евро, представляваща половината от действително платената цена по договора.
Касаторката поддържа оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуален закон в частта му, с която е определена сумата, която следва да заплати на купувачката по договора, различна от посочената такава в нотариалния акт, както и, че същата следва да се заплати на продавача по договора Г. К., а не на купувачката по него.
Като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в приложеното изложение се сочи това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставен е правен въпрос за размера на дължимата сума за изплащане при осъществяване на правото на изкупуване от съсобственик по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС при наличие на разлика в обявената в нотариалния акт и уговорената действителна цена, при произнасянето по който разпоредбата на закона подлежи на тълкуване, с оглед несъобразената със съвременните условия съдебна практика, обективирана в решение № 144 от 1.12.55 год. по гр. д. № 100/55 год. на ОСГК на ВС.
Ответникът Г. Х. К. в писмено становище не оспорва жалбата в частта й, в която се поддържа, че плащането на цената при признатото право на изкупуване на ищцата следва да се извърши на него, а не на купувачката по продажбата, тъй като с последваща сделка същата му е прехвърлила обратно процесния имот. В частта относно размера на определената за изкупуването сума въз основа на действително уговорената с купувачката цена оспорва подадената касационна жалба.
Ответниците Я. Я. и К. Л. не са взели становище по жалбата.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о., намира, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационното обжалване на решението, поради следните съображения:
Установено е, че ищцата, сега касатор е собственик на 1/2 ид. ч. от имота, предмет на продажбата между ответниците с нот. акт № */2007 год. В този смисъл е налице влязло в сила решение от 7.01.2009 год. по гр. д. № 1552/2007 год. на Хасковсикя районен съд. Поради това и разпоредителната сделка между ответниците не е породила вещнопрехвърлително действие в тази й част.
За продажбата на собствената си ? ид. ч. от имота в полза на Я. Я., ответникът Г. К. не е предложил на съсобственика си да я купи, поради което и въззивният съд уважил предявения по чл. 33, ал. 2 ЗС иск, като признал на ищцата правото на изкупуване на тази част от имота. Приел за непротивопоставимо на ищцата последващото обратно прехвърляне на имота от страна на купувачката Я. в полза на продавача К., с оглед осъществяването му по време на висящото производство по делото, след вписването на исковата молба.
Съдът обсъдил представените доказателства относно размера на действителната продажна цена на имота по договора между ответниците и намерил възражението им за основателно – приел, че действително уговорената цена е в размер на 35 790 евро, по която цена следва да се допусне изкупуването на дела на продавача К. от купувачите по договора съпрузите Я. Я. и К. Л..
Преценката на въззивния съд на събраните пред него доказателства относно продажната цена по договора между ответниците не може да бъде предмет на проверка в настоящето производство, тъй като касае правилността на направените в решението изводи. Поставеният правен въпрос в изложението, макар и релевантен за изхода на делото, не налага необходимост от тълкуване на разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС, тъй като тя не е неясна, непълна или да противоречи на други законови разпоредби. Същата разпорежда изкупуване от съсобственика при предвидените предпоставки при действително уговорените условия. Последните са предмет на установяване в исковото производство със съответните доказателства, въз основа на които решаващият съд обосновава изводите си. Поддържаният от касаторката довод за несъобразяване на приложеното решение от практиката на ВС със съвременнните условия не се споделя от настоящият състав, тъй като макар и същото да е от 1955 год. приетото в него разбиране е утвърдено и в последващата съдебна практика и отговаря на смисъла на закона за приемането на изкупуващия действително уговорените условия на продажбата, сключена между първоначалния купувач и продавача на имота, негов съсобственик. Липсват основания тази съдебна практика да бъде променяна към настоящия момент, поради което и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице.
Липсват основания за произнасяне в настоящето производство и по оплакването на касаторката за определяне на лицето, на което следва да плати определената сума, представляваща цената на продадената от ответника К. ? ид. ч. от имота, тъй като то предполага разглеждане по същество на спора, което поради липса на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се осъществи.
Поради тези съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 271 от 16.12.2010 год. по гр. д. № 670/2009 год. по описа на Хасковския окръжен съд, по подадената от Т. Х. К., чрез адв. М. Ц., касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: