Р Е Ш Е Н И Е
№ 2
гр. София, 24.02.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4513 по описа за 2019 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 2, във връзка с чл. 304 ГПК.
Образувано е по молбата на Ю. А. С. от [населено място], подадена чрез пълномощника й адв. А.. К. от САК, за отмяна на влязлото в сила решение № 2673 от 16.04.2014 год. по гр. д. № 2659/2008 год. на Софийски градски съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от С. В. С. срещу ЖСК „Български художник” иск за признаване за установено, че ЖСК не е собственик на апартамент № 47, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Г”, ет. 3, със застроена площ 158.09 кв. м., подробно описан, заедно с мазе № 9 с площ 5.77 кв. м., със съответните идеални части от сградата и от дворното място, представляващо УПИ * от кв. 133д по плана на [населено място], м. „К. с.-п. к.”, в която част е потвърдено с въззивното решение № 1406 от 19.06.2017 год. по гр. д. № 6139/2016 год. на Софийския апелативен съд, оставено в сила в тази му част с решение № 12 от 11.03.2019 год. по гр. д. № 558/2018 год. на ВКС, І г. о.
Молителката поддържа, че със С. В. С. са сключили граждански брак на 21.07.1985 год. и като съпрузи е следвало да бъдат конституирани и двамата в производството по горното дело с оглед придобиване на процесния апартамент по давност в режим на съпружеска имуществена общност. Въпреки това молителката не е била конституирана като страна и е била лишена от възможността да участва в делото, за да защити правата си. Поради това и на основание чл. 304 ГПК, позовавайки се и на разясненията в ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, т. 6 по въпроса за правомощията на въззивния съд при допуснато нарушаване на изискването за съвместна процесуална легитимация молителката иска отмяна на горните съдебни решения.
Ответниците по молбата за отмяна – ЖСК „Български художник”, чрез адв. С. М. и З. К. В., чрез адв. И., оспорват същата по съображенията в представените писмени отговори, а С. В. С., чрез адв. Т., изразява становище за нейната основателност.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ гражданско отделение, като прецени данните по делото и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:
Решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 11.03.2019 год. с постановяване на решението по гр. д. № 558/2018 год. І г. о. на ВКС, с което е оставено в сила въззивното решение № 1406 от 19.06.2017 год. по в. гр. д. № 6139/2016 год. на САС в частта, с която с него е потвърдено първоинстанционното решение № 2673 от 16.04.2014 год. по гр. д. № 2659/2008 год. на СГС в частта, с която е отхвърлен предявения от С. В. С. срещу ЖСК „Български художник” отрицателен установителен иск за собствеността на спорния апартамент № 47.
С определение № 168 от 28.11.2019 год. молбата за отмяна е приета за процесуално допустима, тъй като отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК – съдържа мотивирано изложение на основанието за отмяна по чл. 304 ГПК и е спазен срокът по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК.
С влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна, е отхвърлен предявеният от С. С. срещу ЖСК „Български художник” иск за признаване за установено, че ЖСК „Български художник” не е собственик на описания апартамент № 47, като в касационното решение съдът, на основание чл. 295, ал. 2 ГПК е разгледал спора с оглед направения от ищеца довод за осъществяване на релевираното основание – придобивна давност в периода 1995 до 2005 год., за което се е снабдил и с нот. акт през 2008 год. /№ 65, том ІV, рег. № 5799, дело № 146 от 8.04.2008 год., на основание обстоятелствена проверка/.
От представените в настоящето производство удостоверение за сключен граждански брак и удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца, се установява, че молителката и С. В. С. са съпрузи, сключили брак на 21.07.1985 год. Обосноваване на правния интерес по предявения от съпруга отрицателен установителен иск срещу ЖСК е на основание осъществено давностно владение от 1995 год. до 2005 год., т. е. по време на брака с молителката. Срещу този релевиран довод ответната ЖСК е противопоставила своите възражения, вкл. и това за влязло в сила решение по иск по чл. 38а ЗЖСК от член-кооператора в ЖСК З. К. В. срещу Р. В. /майка на молителката/. Съдът приел, че макар и това решение да не обвързва ищеца С. С., то от него се установява, че владение върху апартамента не е осъществявано от С. С., нито лично, нито чрез трети лица – Р. В. и съпругът й, в каквато насока са събраните свидетелски показания. Не е установено владението върху процесния апартамент да му е било предадено от предишен владелец, нито той да го е отнел от такъв, а доколкото е установено участие на съпрузите С. в ремонтни дейности в апартамента, съдът ги приел за търпими действия. Съдът приел също, че по делото не са установени никакви факти, от които да се разкрива намерението на С. С. да държи процесния имот като свой, с оглед на което е обоснован изводът, че ответната ЖСК е доказала по делото несъществуването на признатото му в нотариалния акт от 2008 год. право на собственост, а по отношение на ЖСК приел да е налице придобивния способ по приращение върху сградата, в която се намира процесният апартамент. По тези съображения отрицателният установителен иск иск е отхвърлен.
Отричането на релевирания от страна на ищеца С. С. довод за придобивен способ, осъществил се по време на брака му с молителката, има сила и по отношение на съпругата му, независимо че същата не е участвала в производството по делото и независимо от вида на предявения иск за собственост под формата на отрицателен установителен такъв. Спорното правоотношение по повод разгледания от касационния съд довод за осъществен придобивен способ е от такова естество, че решението на съда трябва да е еднакво и за двамата съпрузи, имащи положението на необходими другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК. Постановеното с участието на единия съпруг влязло в сила решение обвързва и неучаствалия в това производство съпруг, поради което и защитата на правата на последния се реализира с искането за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като с него са преклудирани и незаявените от него доводи и възражения по спора с предмет предявения отрицателен установителен иск срещу ЖСК. Поради това и подадената на основание чл. 304 ГПК молба за отмяна е основателна и следва да се уважи, като се отмени влязлото в сила решение в посочената част. С оглед осъществяване процесуалната защита на молителката като главна страна в производството, след отмяната делото следва да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане с нейно участие, като необходим другар на ищеца, което предпоставя предприемане на съответните процесуални действия на съда по разглеждане на делото от етап на предявяването на иска и от молителката.
При новото разглеждане на делото следва да се съобразят и направените в настоящето производство разноски, съгласно разясненията по т. 4 от ТР № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА влязлото в сила решение № 2673 от 16.04.2014 год. по гр. д. № 2659/2008 год. на Софийски градски съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от С. В. С. срещу ЖСК „Български художник” иск за признаване за установено, че ЖСК не е собственик на апартамент № 47, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх. „Г”, ет. 3, със застроена площ 158.09 кв. м., състоящ се от пет стаи, кухня, баня, клозет, мокро помещение, дрешник, преддверие, коридори и три балкона, заедно с мазе № 9 със светла площ 5.77 кв. м., със съответните идеални части от сградата и от дворното място, представляващо УПИ * от кв. 133д по плана на [населено място], м. „К. с.-п. к.”, в която част същото е потвърдено с въззивното решение № 1406 от 19.06.2017 год. по гр. д. № 6139/2016 год. на Софийския апелативен съд, оставено в сила в тази му част с решение № 12 от 11.03.2019 год. по гр. д. № 558/2018 год. на ВКС, І г. о., по подадената от Ю. А. С. от [населено място] молба, на основание чл. 304 ГПК и
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд за предприемане на процесуалните действия във връзка с конституиране на Ю. А. С. като страна по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: