Р Е Ш Е Н И Е
№ 3
гр. София, 13.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
При участието на секретаря Теодора Иванова
като разгледа докладваното от съдия БАЛЕВСКА
гражданско дело № 1261/ 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Касаторите К. И. К. , С. И. К. , К. Х. П. и Н. И. К. обжалват и искат да се отмени въззивно Решение № 382 от 07.12.2018 г. по в.гр.д.№ 533/2018 год.на на ОС – Враца. С касационната жалба се поддържат доводи за процесуална недопустимост поради наличие на влязло в сила решение по допускане на делбата с участие на прехвърлителя по договора за дарение, легитимиращ ищцата като носител на права в обем на 1/2 идеална част от допуснатия до делба недвижим имот- дворно място и постройките в него, и искане обжалваното въззивно решение да бъде обезсилено , а производството по иска по чл. 124, ал.1 ГПК да бъде прекратено. Евентуалното се релевира искане обжалваното решение да бъде отменено поради наличие на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
Касационното обжалване е допуснато при условията на чл. 280, ал.2 ГПК- вероятна недопустимост на атакувания съдебен акт. Основание за този извод на съда е констатацията , че постановеният диспозитив следва да съдържа отговор на заявеното от страната –ищец искане формулирано с петитума на исковата молба , с което да е налице яснота с какъв иск е сезиран съда и по какъв иск се произнася , както и поради липсата на отговор на направения отвод за сила на пресъдено нещо от страна на К. Х. П.. Постановената втора част на диспозитива на обжалваното съдебно решение съдържа произнасяне по искане за материално –правна защита срещу незаконно принудително изпълнение в производство по чл. 440 ГПК въпреки данните по делото за вече постановен съдебен акт по аналогично искане поради липса на предвидена такава защита от законодателя.
Ответницата по касация Н. К. К. с отговора на касационната жалба възразява, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение о че същото е правилно. Претендира разноски.
Ответниците по касация Ц. М. Ц., В. М. З. и В. Ц. А. не са подали отговори на касационната жалба.
Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение,след преценка на наведените основания за отмяна на обжалваното решение и възраженията и доводите на ответниците по касация в правомощията си по чл. 293 ГПК , намира следното:
По основанията за допускане на касационното обжалване
С разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК законодателят предвиди изрично , като основания за служебно допускане на касационното обжалване извън тези по чл. 280, ал.1 ГПК , евентуалната нищожност , процесуална недопустимост и/или очевидната неправилност на обжалваното въззивно решение . В тези хипотези не е необходимо страната , позовавайки се на това основание , да формулира правния въпрос или съдът да извежда такъв в рамките на предмета на спора пред въззивната инстанция. При съмнения на касационния съд за евентуална процесуална недопустимост на обжалваното решение , както е и в настоящия случай, изводът за наличие на предпоставки , обосноваващи процесуалната недопустимост на обжалваното въззивно решение , касае надлежното упражняване правото на иска в насока наличие на правен интерес при заявена защита на право на собственост с установителен иск и данните за наличие на предходно исково производство между страните , приключило с влязло в сила решение между същите страни,на същото основание.
По основателността на касационната жалба
Спорният недвижим имот- УПИ *- *, кв. 63 по плана на [населено място], обл. В. е придобит по давност от В. Ц. А. и неговия брат П. Ц. П. при равни права (по 1/2 ид.ч.) , в която насока за констативните НА № 51/1991 год. и НА № 40/1991 год.
Този недвижим имот е предмет на производство за съдебна делба по гр.д.№ 243/2000 г. на РС – Козлодуй, в рамките на което са постановени и влезли в сила решение по допускане на делбата и решение по извършване на делбата , с което имотът е възложен в дял на съделителя Ц. Ц. А. . Поради неплащане на присъдените за уравнение на дяловете на останалите съделители суми в 6-месечен срок , с Решение № 269 от 31.10.2016 год. е прогласено за обезсилено по право Решение № 37 от 29.03.2006 г. за възлагане на имота , като с същото е постановено изнасяне на имота на публична продан.
Въз основа на това вляло в сила решение , е образувано изп.д.№ 500/ 2016 год. по описа на СИС при РС – Козлодуй.
С НА № 158/2016 г. В. Ц. А. е дарил на Н. К. К. с притежаваните от него 1506/3012 ид.ч. (т.е. 1/2 ид.ч.) от УПИ *- *, кв. 63 по плана на [населено място] , [община], обл.В..
Въз основа на искова молба,заявена от Н. К. К. е било образувано гр.д.№ 1664/2016 г. по описа на РС – Козлодуй, е предявен отрицателен установителен иск по реда и на основание чл. 440 ГПК за признаване за установено, че останалите съсобственици К. И. К. , С. И. К. , Н. И. К. , К. Х. П. (заместил покойната Ц. А.) , Ц. М. Ц. , В. М. З. и В. Ц. А. (страни и по настоящото дело по иска за собственост) не са съсобственици на 1506/3012 ид.ч. от УПИ *- 26, кв. 63 по плана на [населено място] , [община] , обл. В. и построените в него сгради, обект на публичната продан по изп.д.№ 500/2016 г. по описа на СИС при РС – Козлодуй.
Производството по така предявения отрицателен установителен иск е прекратено с Определение на РС – Козлодуй от 22.02.2017 г., потвърдено с Определение № 368 от 17.05.2017 г. на ОС – Враца, срещу което не е допуснато касационно обжалване с Определение № 207 от 23.10.2017 г., постановено от ВКС, І г.о. по ч.гр.д.№ 3986/2017 г. , като е прието , че липсват специфичните предпоставки на чл. 440 ГПК за допустимост на този иск : искът да е предявен от трето лице със самостоятелни права на собственост по отношение обекта на публична продан, и спрямо което лице , съдебното решение, послужило като основание за издаване на изпълнителното основание, да няма сила на пресъдено нещо. С цитираното определение за прекратяване на производството като недопустимо е прието, че ищцата Н. К. К. е придобила имота в хода на делото за делба и като такава (съгласно чл. 122 ГПК- отм.) е обвързана от силата на пресъдено нещо на решението на делбения съд за изнасяне на имота на публична продан и в този смисъл не е трето лице по в производството по чл. 440 ГПК, чиито права върху имота да изключват правата на длъжника). Прието е, че изпълнителното дело не е образувано за принудително изпълнение на парично вземане на длъжника, а за изпълнение на решение за извършване на съдебна делба чрез изнасяне на съсобствения имот на публична продан, по което изпълнително производство съделителите нямат обособено качество на взискател или длъжник .
С обжалваното решение в настоящото производство по чл. 124, ал.1 ГПК , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция е потвърдил Решение № 249 от 29.06.2018 г., по гр.д.№ 1615/2017 г. на РС – Козлодуй, по заявения от Н. К. К. срещу К. Х. П., Ц. М. Ц., В. М. З. , В. Ц. А. , Н. И. К., К. И. К. и С. И. К. иск като е прието за установено, че ищцата, а не ответниците , е собственик на дворно място от 1 506 кв.м., което е 1506/3012 ид.ч. от цялото от с площ от 3 012 кв.м., находящо се в строителните граници на [населено място] , [община] , област В. и представляващо реална част от УПИ *-* от кв.63 по плана на [населено място], област В., ведно с находящите се в имота полумасивна жилищна сграда от 70 кв.м., второстепенна масивна сграда /гараж/ от 12 кв.м., второстепенна паянтова сграда от 50 кв.м., както и „ че същият имот не подлежи на публична продан “ в производството по изп.д.№ 500/2016 г. по описа на СИС при РС – Козлодуй, тъй като е собственост на лице извън кръга на съделителите по гр.д.№ 243/2000 г. на РС – Козлодуй и на изпълнението по цитираното изпълнително дело.
С оглед на изложените по –горе съображения на касационния съд , мотивирали допускане на касационното обжалване , следва да се приеме , че , в частта с която 1./ е уважен предявения положителен установителен иск за собственост на Н. К. за признаване , че е собственик на дворно място от 1 506 кв.м., което е 1506/3012 ид.ч. от цялото от с площ от 3 012 кв.м., находящо се в строителните граници на с.Р. , община Х. , област В. и представляващо реална част от УПИ *-* от кв.63 по плана на [населено място], област В., ведно с находящите се в имота полумасивна жилищна сграда от 70 кв.м., второстепенна масивна сграда /гараж/ от 12 кв.м., второстепенна паянтова сграда от 50 кв.м. по силата на Договор за дарение , обективиран с НА№ 158/2016 год. , обжалваното въззивно решение е процесуално недопустимо на основание чл. 224 ГПК (отм.) във вр. с чл.121 ал. 1 и ал.3 ГПК( отм.).
Сделката дарение по НА № 158/2016 година , легитимираща ищцата по иска за собственост Н. К. е сключена на 02.09.2016 година. Към този момент праводателят по сделката В. Ц. А., в качеството на съсобственик на цялото дворно място и постройките в него, с признати права с влялото в сила решение по допускане на делбата от 30/108 идеални части е страна по висящия иск за съдебна делба , който иск към този момент е във втората фаза на делбата – по извършването, след обезсилено по право възлагателно решение в полза на Ц. Ц. А. ( поч. и замесена от К. Х. П.). При този комплекс на правоотношения с обект правото на собственост на 1/2 идеална част съставляваща 1506/3012 идеални части от ПИ с площ от 3 012 кв.м., находящ се в строителните граници на [населено място] , [община] , област В. и представляващо реална част от УПИ *-* от кв.63 по плана на [населено място], област В., ведно с находящите се в имота полумасивна жилищна сграда от 70 кв.м., второстепенна масивна сграда /гараж/ от 12 кв.м., второстепенна паянтова сграда от 50 кв.м от , извършеното разпореждане с притежаваните права от съсобствеността на процесния недвижим имот идеални части не може да бъде в обем права от съсобствеността , по- голям от този признати на съделителя В. А. с решението по допускане на делбата , както и тези права не могат да бъдат предмет на самостоятелна искова защита от страна на приобретателя наред с висящия делбен процес ( в случая Н. К. ) по арг. на чл.121, ал.1 и ал.3 ГПК( отм.).
В рамките на настоящото гражданско дело,още с депозирания от К. Х. П. отговор на исковата молба, е заявен отвод за недопустимост на иска за собственост , както и на искането да се признае , че недвижимия имот не може да бъде предмет на публична продан , обоснован с наличието на влязлото в сила решение по гр.д.№ 243/2000 г. на РС – Козлодуй по допускане на делбата, с което са определени квотите в съсобствеността на процесния имот и съсобствениците- съделители в делбения процес и на влялото в сила определение за прекратяване на производството по чл. 440 ГПК, също инициирано от Н. К. в отделно производство.
Изводите на първоинстанционния съд , потвърдени с обжалваното въззивно решение за основателност на иска за собственост на Н. К. , която се явява „трето по отношение на изпълнението лице” и като такова не се обхваща от субективните предели нито на силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата , нито от субективните предели на изпълнението по изп.д.№ 500/2016 г. на СИС при РС – Козлодуй, са неправилни като противоречащи на закона .
Ищцата Н. К. „не е участник“ в делбеното производство, доколкото не са били осъществени предпоставките на чл. 121, ал.2 ГПК ( отм.) да встъпи вместо праводателя си В. А. или го замести, при посочените от законодателя условия. Ето защо в настоящото исково производство в частта по спора за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК , същата защитава надлежно придобито право на собственост, но във същото време това право е установено като обем и носител с влязло в сила решение по допускане на делбата и е обект на съдебна защита в лицето на праводателя- прехвърлител ( като процесуален субституент), в предметната рамка на висящ спор за съдебна делба във втората фаза. Едно и също право на собственост не може да бъде защитавано едновременно и от титуляра на правото и от процесуалния субституент на същия в два отделни съдебни процеса , с идентичен предмет ( в първата фаза на делбата ) поради което за ищецът- приобретател липсва правен интерес от защитата със заявения установителен иск за собственост по отношение на същите лица , които са страни и в делбения процес доколкото влялото в сила решение по чл. 282 ,ал.1 ГПК ( отм.) спорът с идентичен предмет е разрешен .
В тази насока следва да се имат предвид и дадените разяснения с т. 3 от ТР № 3 от 19.12.2013 г. по т.д.№ 3/2013 г. на ВКС, ОСГК в смисъл , че
„ако трето лице замести праводателя си след влизане в сила на решението във втората фаза на делбата и преди извършване на публичната продан на делбения имот, влязлото в сила решение има действие за него като правоприемник съгласно чл. 298, ал. 2 ГПК, респ. чл. 220, ал.1 ГПК ( отм.).
Отводът за сила на пресъдено нещо на касаторът К. П. (като ответник по иска) следва да бъде уважено, като се приеме , че заявеният положителен установителен иск е процесуално недопустим.това налага касационният съд да обезсили въззивното решение в тази му част и да прекрати исковото производство.
Настоящият състав на касационният съд намира , че обжалваното въззивно решение , и в частта с постановения от съда диспозитив „ потвърждава решението на РС-Козлодуй , в частта , с която приема , че същият недвижим имот не подлежи на публична продан в производството по изп. дело № 500/2016 год. на СИС при РС-Козлодуй“, е процесуално недопустимо, подлежи на обезсилване и прекратяване на исковото производство в тази част.
В рамките на правилата за индивидуално принудително изпълнение законодателят е уредил искът по чл. 440 ГПК като специален отрицателен установителен иск, с който се цели да бъде отречено правото на собственост на лице, имащо качеството на длъжник на парично задължение , за реализирането на което е предприето индивидуално принудително изпълнение , насочено срещу недвижим имот, на база на влязло в сила решение или заповед за изпълнение, с искане за изнасянето му на публична продан.Направеният от първоинстанционният съд паралел с цитираната правна норма от гл.т. на липсата на предпоставките , за да бъде възприета теза , че не е предявен иск по чл. 440 ГПК , макар и да има своето основание, не е онова основание , която обуславя процесуалната недопустимост на направеното искане от страна на ищцата Н. К..
Недопустимостта на искането на Н. К. произтича не от липсата на предпоставките по чл. 440 ГПК и на влялото в сила определение за прекратяване на иска и по цитираното гр.д. на РС-Козлодуй, , а на обстоятелството , че в случая публичната продан на един неподеляем недвижим имот е законоустановения способ за ликвидиране на една спора съсобственост, от която не могат да се формират дялове в натура и няма нищо общо с хипотезите на индивидуалното принудително изпълнение върху недвижим имот за удовлетворяване на неизпълнено парично вземане.
По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК във връзка с чл. 270, ал. 3 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА и з ц я л о въззивно Решение № 382 от 07.12.2018 г. по в.гр.д.№ 533/2018 год.на на ОС – Враца, както в частта с която 1./ е уважен предявения положителен установителен иск за собственост на Н. К. за признаване , че е собственик на дворно място от 1 506 кв.м., което е 1506/3012 ид.ч. от цялото от с площ от 3 012 кв.м., находящо се в строителните граници на [населено място] , [община] , област В. и представляващо реална част от УПИ *-* от кв.63 по плана на [населено място], област В., ведно с находящите се в имота полумасивна жилищна сграда от 70 кв.м., второстепенна масивна сграда /гараж/ от 12 кв.м., второстепенна паянтова сграда от 50 кв.м. по силата на Договор за дарение , обективиран с НА№ 158/2016 год. , основание чл. 224 ГПК (отм.) във вр. с чл.121 ал. 1 и ал.3 ГПК( отм.) , така и в частта 2./ с която се потвърждава решението на РС-Козлодуй ,като се приема , че , че процесният недвижим имот не подлежи на публична продан в производството по изп. дело № 500/2016 год. на СИС при РС-Козлодуй, на основание чл. 130 ГПК и
ПРЕКРАТЯВА съдебното исково производство по заявения от Н. К. К. срещу К. Х. П. , Ц. М. Ц. , В. М. З. , В. Ц. А., Н. И. К. ,К. И. К. и С. И. К. иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :