О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 473
София, 29.12.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осми декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 6915 по описа на Върховния касационен съд за 2014 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 9.04.2014 год. по гр. д. № 70/2014 год., поправено с решение от 9.06.2014 год., Габровският окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 27.12.2013 год. по гр. д. № 175/2013 год. на районния съд, [населено място] в частта, с която е допусната между страните съдебна делба на описаните шест самостоятелни обекта в жилищната сграда в поземлен имот с идентификатор 73403.501.1647 по кадастралната карта на [населено място], ведно с прилежащите им помещения, и вместо това постановил друго, с което отхвърлил предявения от Р. В. С. против П. Т. М. и М. К. М. иск за делба на тези имоти.
Въззивното решение се обжалва от ищцата Р. В. С., чрез пълномощника й адв. К., с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК.
Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите с искане същото да бъде отменено и вместо това се допусне съдебна делба на имотите, с присъждане на направените по делото разноски.
В приложеното изложение се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като касаторката счита, че произнасянето по приложението на чл. 34 ЗС в хипотезата на фактическа власт върху реални части от съсобствената сграда противоречи на цитираната и приложена съдебна практика. В касационната жалба е поставен и въпросът относно това дали владението на отделните части на сградата, обособени като отделни жилища, води до прекратяване на съсобствеността при липсата на делба, като касторката счита, че по този въпрос не е налице съдебна практика и произнасянето по него ще допринесе за точното прилагане на закона.
Ответницата М. М., чрез пълномощника й адв. Г., оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, респ. оспорва жалбата. Конституираните като ответници след смъртта на П. М. – К. П. М. и Л. П. М.-Л., не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе по предмета на производството по чл. 288 ГПК, взе предвид следното:
За да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго, с което е отхвърлил иска за делба на описаните самостоятелни обекти в жилищната сграда, въззивният съд приел, че не е налице съсобственост между страните – при придобиването на дворното място с нот. акт № 181 от 1975 год. е уговорено построяването на къща близнак, от която южната половина ще бъде за Р. С. и съпруга й И. С., а северната – за купувачите П. и М. М.. Къщата е построена по уговорения начин, частите са функционално обособени в отделни жилища със самостоятелни входове, прилежащи помещения, гаражи, което е установено от заключението на техническата експертиза, а и не е спорно между страните. От построяването до настоящия момент всяка от страните владее своята част, представляващи всъщност две къщи, залепени една до друга с общ покрив, според уговорката в нотариалния акт по придобиване собствеността върху дворното място. Следователно, обуславящото съображение за извода на въззивния съд за липса на съсобственост между страните по отношение построената жилищна сграда е построяването й съобразно уговорения в нотариалния акт начин на обособеност на двете части на къщата, близнак, с разграничение на правото на собственост за всеки от купувачите – за ищцата и съпруга й – южната част, а за М. – северната част. При наличието на тази уговорка и при реализиране на строителството съобразно същата е оборена презумпцията по чл. 92 ЗС, като всяка от страните е изключителен собственик на построеното за нея.
С оглед на това поставеният от касаторката въпрос относно владението на отделните обособени части от сградата и обуславящото му значение за прекратяване на съсобствеността не е от обуславящо значение относно извода за липса на съсобственост, а представената съдебна практика по него е неотносима в случая. Въззивният съд не е приел липса на съсобственост на основание давностно владение върху обособените части от сградата, а въз основа на построяването на сградата съобразно съществуващата уговорка за придобиване на части от къщата, близнак в индивидуална собственост на купувачите, така както са се уговорили. По същите съображения са неотносими и въпросите относно намерението на съсобственика да придобие чуждите идеални части, упражнявайки владение върху обособената част, както и по приложението на чл. 34 ЗС.
Съгласно разясненията в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Той представлява общото основание за допускане на касационното обжалване и определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби. Поради изложените съображения за ирелевантност за изхода на делото на поставените от касаторката въпроси, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска на релевираните основания по чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 89 от 9.04.2014 год., поправено с решение № 501 от 9.06.2014 год., постановени по гр. д. № 70/2014 год. на Габровския окръжен съд, по касационната жалба на Р. В. С. от [населено място], чрез адв. З. К..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: