ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 299
гр. София, 16.07.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести април две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова гр. д. № 1732 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. И. М., Н. У. Д. и Н. У. Р. чрез адвокат А. С. от АК – К. против решение № 254 от 19.12.2014 г. по в.гр.д.№ 299/2014 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирани лица, отговаря на изискванията по чл.284, ал.1 и ал.2 ГПК и е придружена от изложение по чл.280, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима, включително от гледна точка изискването за цена на иска по чл.280, ал.2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Н. Д. И. чрез адвокат М. Ч. подава писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, с който възразява, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, както и че жалбата е неоснователна по същество.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл.258 – 273 ГПК окръжният съд е отменил изцяло решение № 114 от 16.09.2014 г., постановено по гр.д.№ 437/2013 г. на Районен съд – Момчилград, като осъжда Г. И. М., Н. У. Д. и Н. У. Р. да отстъпят собствеността и да предадат на Н. Д. И. владението върху недвижим имот, представляващ неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на [населено място], общ.М., мах.С., с площ 584 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда със застроена площ от 82 кв.м., стопанска сграда, със застроена площ 47 кв.м. и стопанска сграда със застроена площ от 24 кв.м., при граници и съседи на имота : север – Н. И. Б., изток – имот на Я. Х., юг – имот на Н. Д. и запад – имот на Ф. Ю..
За да постанови този резултат, въззивният съд е кредитирал показанията на първата група свидетели – Б. Ю., М. Ф. и Н. И., като е приел, че те са непротиворечиви, последователни и логични, а показанията на втората група свидетели – Р. С., М. М. и Г. Х. е приел за вътрешнопротиворечиви и неподкрепени от останалия събран по делото доказателствен материал. Прието е, че Н. Д. И. се легитимира като собственик на процесния имот, тъй като доказателствената сила на представените по делото актове за собственост (констативен за придобиване по давност и материализиращ сделка – дарение) не е оборена, а ответниците – касатори по настоящото производство, не владеят имота на правно основание.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, за да бъде тя разгледана пo същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл.280 ГПК.
Съобразно ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касаторът следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. В случая касаторът не е формулирал правен въпрос, с посочената характеристика. Касационният съд няма правомощието да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би нарушило диспозитивното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба. Съдът може от обстоятелствената част на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, но не и да го формулира.
Отделно от това касаторът не е обосновал нито едно от специалните основания по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 254 от 19.12.2014 г. по в.гр.д.№ 299/2014 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: