Определение №320 от 21.6.2019 по гр. дело №4820/4820 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 320
София, 21.06.2019 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на осми април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 4820/2018 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано по касационната жалба вх. Nо 3612/01.10.2018 год. на М. К. С. от [населено място], заявена чрез процесуалния и представител адв. А. Б. – АК Б. срещу въззивно Решение No 3457 от 16.07.2018 година по гр. възз.д. Nо 454/2018 година на ОС- Благоевград.
С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение Nо 8570 от 11.10.2017 год. по гр.д. Nо 1978/2015 год. на РС- Благоевград, с което отхвърлени заявените при условията на обективно и субективно съединяване искове по чл. 108 ЗС и чл. 537, чл.2 ГПК от З. Т., Л. Д. и М. С. срещу „Симстрой“ ЕООД гр.Благоевград, К. Р. К. и М. А. Ч. за собственост на следните земеделски имоти – ПИ * по КК на [населено място], НИВА с площ от 3.300 дка м.“Г.“ и ПИ * по КК на [населено място], НИВА с площ от 1 дка м.“Г.“, възстановени с решение на органа на земеделска реституция.
С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на закона – основание за касиране по чл. 281 т.3 ГПК. Наведени са доводи в насока за незаконосъобразно осъществен от съда косвен съдебен контрол по отношение на реституционните решения, респ. нарушение на материалния закон – чл. 11, ал.3 и ал.4 и чл. 13, чл.5 т.3 ППЗСПЗЗ.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал.1 , т.1 ГПК по въпросите : Допустимо ли е при наличие на влязло в сила решение по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, с което са разрешени въпросите за наличие на материално-правните предпоставки за земеделска реституция по отношение на спорните земеделски земи в стари реални граници, съдът в друг съдебен спор за материални права на същите имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ, да осъществи косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на решенията на ОбСЗ, които са издадени въз основа на влезлите в сила решения на съда по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ? Допустимо ли е при наличие на влязло в сила решение на съда по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, с което са разрешени въпросите за наличие на материалните предпоставки предвидени в ЗСПЗЗ за възстановяване собствеността върху спорния имот в стари реални граници в полза на ищците, в друг съдебен спор за собственост , да се разгледат възражения на ответниците, свързани с липсата на материално-правните предпоставки за възстановяване правото на собственост на процесните имоти в хипотезата на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ ? произнесени в противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС- Решение No 160 от 17.07.2013 год. по гр.д. No 921/2012 год. на ВКС- II г.о., както и по въпроса : При упражняване на косвения съдебен контрол за законосъобразност на решението на ОбСЗ/ ПК, следва ли да се приеме за осъществено мероприятие по см. на закона, което не позволява възстановяване собствеността на земеделска земя, при наличие на незастроена част от имота, в параметрите на която е възможно да се приеме, че реституционното решение е законосъобразно и е проявило конститутивното си действие ?, произнесен в смисъл, противоречащ на този изразен по Решение No 77 от 09.03.2010 год. по гр.д. No 4209/2008 год. на ВКС- I г.о.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по касация К. Р. К. и М. А. Ч., и двамата от [населено място], с който се поддържа тезата, че не следва да се допуска касационното обжалване. Наведените доводи за неправилно проведен косвен контрол за незаконосъобразност на решенията на реституция по ЗСПЗЗ са необосновани, защото при спора за материално право този контрол е допустим, правилно е приложена разпоредбата на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ във вр. с парагр.1 от ДР на ППЗСПЗЗ и постановеният съдебен акт не е в противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд – състав на второ отделение на гражданската колегия след преценка на изложените в касационната жалба основания по чл. 280, ал.1 ГПК и при спазване критериите за допустимост на касационното производство по чл.280, ал.3 ГПК , намира:
Касационната жалба е подадена в срок по чл.283 ГПК и с оглед характера на решението по заявения иска – за защита правото на собственост т.е. решение по вещен иск, касационната жалба се явява процесуално допустима.
След преценка на наведените доводи на касатора и защитата на ответниците, настоящият състав намира, че касационното обжалване не може да се допусне.
За да постанови решението си, въззивният съд приема, че ищците – понастоящем една от тях е касатор, черпят легитимацията си на собственици по силата на две реституционни решения по ЗСПЗЗ съответно от 2000 година и 2003 година, издадени след проведена процедура по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ т.е след признато право на възстановяване на собствеността на земеделски земи от съда по повод обжалване на първоначален отказ на органа по земеделска реституция – ОбСЗ да възстанови собствеността на заявените земеделски земи. Ответниците са оспорили правото на собственост с искане да се приеме, че не са били налице предпоставките на закона за възстановяване правото на собственост в полза на наследодателите на ищците респ. с правоизключващото възражение, че имотът е придобит на основание давност от ответника търговско дружество – „Симстрой“ ЕООД, признато с констативен НА No 75/2014 година и валидно прехвърлена собственост на основание две деривативни сделки – по НА No 104/2014 година и НА No 13/2015 година.
В решаващите си мотиви, въззивният съд намира за основателна първата от заявените тези, а именно, че процесният имот не подлежи на реституция по ЗСПЗЗ, тъй като попада в изключенията на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ, собствеността е преобразувана в държавна след включването на терена в кадастралния план на населеното място като урбанизирана територия на населеното място.
Изведените въпроси по чл. 280, ал.1 ГПК за “ допустимстта, при наличие на влязло в сила решение по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, с което са разрешени въпросите за наличие на материално-правните предпоставки за земеделска реституция по отношение на спорните земеделски земи в стари реални граници, съдът в друг съдебен спор за материални права на същите имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ, да осъществи косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на решенията на ОбСЗ, които са издадени въз основа на влезлите в сила решения на съда по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ и за допустимостта, при наличие на влязло в сила решение на съда по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, с което са разрешени въпросите за наличие на материалните предпоставки предвидени в ЗСПЗЗ за възстановяване собствеността върху спорния имот в стари реални граници в полза на ищците, в друг съдебен спор за собственост, да се разгледат възражения на ответниците, свързани с липсата на материално-правните предпоставки за възстановяване правото на собственост на процесните имоти в хипотезата на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ “ са относими към решаващите мотиви на съда, но не може да се приеме, че проведеният от решаващия съд косвен контрол за материална незаконосъобразност на реституционните решения въз основа на което е прието, че реституционните решения не могат да се зачетат, е в противоречие с практиката на ВКС в аналогични хипотези.
С ТР 6/2011 година на ОСГК на ВКС от 14.01.2013 година се дават отговори на формулирания първи въпрос и отчасти на втория. Така с посоченото тълкувателно решение, задължителна за съдилищата съдебна практика, се прие, че производството по реституция на земеделските земи е административно, то се развива между административния орган и лицето – заявило искане за признаване на правото да се възстанови собствеността, поради което не поражда нито права, нито задължения за третите, неучаствали в производството лица. Това производство е едностранно, ПК/ ОбСЗ като орган на земеделската реституция не разрешава спор за собственост, в неговата правораздавателна компетентност е издаване на индивидуален административен акт, с който се произнася по основателността на искането т.е. налице ли са законовите предпоставки да се признае правото на възстановяване на собствеността, начина на възстановяването и обема на възстановената собственост. Когато с реституционното решение се засягат права на трети лица, те могат да ги защитят по общия исков ред. И доколкото това е единствения способ за защита на собствени вещни права на третите лица, то същите могат да оспорват незаконосъобразността на административния акт – реституционното решение по пътя на косвения съдебен контрол. Съдът може да се произнесе инцидентно и по материалната законосъобразност на акта, когато той се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му.
Обстоятелството, че преди да бъде издаден легитимиращият ищците като собственици реституционен административен акт е проведено производство по реда на чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ, което от своя страна се явява неотменна част от административното производство по издаване на реституционното решение, не променя горните изводи, тъй като това съдебно производство е с ограничен предмет – а именно налице ли са условията за реституция в рамките на заявеното искане.
Изводите, че не са налице условията на закона за реституция по ЗСПЗЗ в приложното поле на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ във вр. с парагр.1в от ДР на ППЗСПЗЗ почиват на установените факти – а именно, че в процесният терен има изградени сгради към 1978-84 година, постройки, съоражения, инфраструктура със съответни настилки, тротоари подпорни стени и стълбове за електрификация, предназначени за производствена дейност, които макар и изградени без строителни книжа имат статут на търпим строеж по см. на парагр. 16, ал.1 от ПР на ЗУТ и не подлежат на премахване.
Посоченото Решение No 160 от 17.07.2013 год. по гр.д. No 921/2012 год. на ВКС- II г.о. не може да послужи за база за селекция по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не съдържа правни изводи различни от тези по въззивното решение, които да сочат на противоречие със задължителната съдебна практика относно възможността да се проведе косвен съдебен контрол за материална незаконосъобразност.
Решение No 77 от 09.03.2010 год. по гр.д. No 4209/2008 год. на ВКС – I г.о. решава хипотеза, при която съдът е разгледал възможността в хипотеза на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ да определи площ, която не е засегната от извършеното строителство в държавната собственост.
Цитираното решение не може да бъде основание за селекция и допускане на касационно обжалване по поставения втори правен въпрос в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК доколкото в рамките на въззивното обжалване не е разгледан въпроса за възможността само по отношение на незастроена ( незасегната от проведеното мероприятие на държавата) част от терена реституционното решение да е проявило своя вещно-правен ефект. Противоречие с практиката на ВКС по см. на закона може да има само в хипотеза на различно произнасяне по посочено решение и това което е прието от въззивната инстанция.

По претенцията за разноски на ответниците по касация К. Р. К. и М. А. Ч..
Настоящият състав намира, че същите са дължими съгласно разпоредбите на чл. 81 ГПК и чл. 78, ал. 3 ГПК и предвид изхода на делото – а именно постановено определение по чл. 288 ГПК за недопускане на касационно обжалване. Същите следва да се присъдят в претендираният размер от 600 лв. ( шестстотин лева) като доказани, съгласно Договор за правна защита и съдействие 0000169245 от 10.12.2018 година ( л. 31).
По изложените съображения, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 3612/01.10.2018 година на М. К. С. от [населено място], заявена чрез процесуалния и представител адв. А. Б. – АК Б. срещу въззивно Решение No 3457 от 16.07.2018 година по гр. възз.д. Nо 454/2018 година на ОС- Благоевград.
ОСЪЖДА М. К. С. от [населено място] да заплати на ответниците по касация К. Р. К. и М. А. Ч. сумата от 600 лв. (шестстотин лева) разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top