О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
София, 15.06.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия, в закрито заседание на девети май две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 1728 / 2016 година, и за да се произнесе , взе предвид :
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх. Nо 74335 / 09.06.2015 год. на Р. С. П., Б. Х. П., М. Ц. П. и И. П. Б., всички от [населено място], заявена чрез процесуалние им представител – адв. А. Д. САК срещу въззивно Решение Nо 3071 от 08.05.2015 година по гр.възз.д. Nо 6986 /2012 година на Софийския градски съд-ВО, IV B с-в .
С посоченото решение, Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстанция по чл.196 и чл. 211 ГПК/ отм. е оставил в сила Решение от 10.07.2003 година по гр..д. Nо 5981/1996 година на Софийски районен съд, 44 с-в , с което са отхвърлени исковете по чл. 108 ЗС с предмет ревандикация на избено помещение от 76 кв.м., преустроено в абонатна станция , бивше обслужващо помещение на фурна , възстановена по реда на ЗВСВМРСА и иск по чл. 109 ЗС с предмет –осъждане на ответниците по иска да възстановят предишното фактическо положение.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно , постановено в нарушение на процесуални правила и материалния закон, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
Искането да бъде допуснато касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа с довод, че по въпроса : за приложимостта на чл.1 от ЗВСВМРСА при възстановяване правото на собственост на продаден по реда на ПМС 60 от 1975 год. имот, преустроен , без помещение , загубило обслужващия главната вещ характер, произнесен в смисъл обратен на дадените задължителни разяснения с т.1 на ТР 1от 17.05.1985 година на ОСГК на ВС.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация , чрез адв. И. П.- САК, назначен особен представител на И. З., А. Г. и Е. Д. ,с който отговор се оспорва наличие на предпоставки- точно формулиран материално-правен въпрос – за допускане на касационно обжалване , респ. оспорват се по същество наведените с касационната жалба доводи. Иска се въззивното решение да бъде потвърдено.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, редакция до изм, с ДВ.бр.50/2015 год. , в сила от 07.07.20125 година, намира :
Касационната жалба е процесуално недопустима.
За да бъде надлежно инициирано касационното обжалване, законодателят предполага допустимост на самото касационно производство – т.е. касае се до наличие на предпоставките / положителни или отрицателни/ за надлежно упражняване правото на касационна жалба, визирани в процесуалния закон.
За да обжалва въззивното решение , страната по спора следва да има право на касационна жалба т.е. страната в позицията на касатор да е неудовлетворена от постановения правен резултат по решението на въззивния съд, което обосновава нейния правен интерес.
Обжалваемостта на едно въззивното решение пред ВКС е обусловена и от критерия предмет и вид на искова защита по конкретния гражданско-правен спор , а именно, че се касае до разгледан гражданско-правен спор , който не е изключен от обхвата на касационно обжалване.
Критериите по чл. 280 ал.2 ГПК за недопустимост на касационното обжалване като производство за редовен инстанционен контрол, съставляват положителна процесуална предпоставка за упражняване правото на касационна жалба.
Разпоредбата на чл. 280 ал.2 ГПК, в редакцията от изм. на ГПК с ДВ. бр.50/2015 год. , в сила от 07.07.2015 година разшири приложното поле на хипотезите за недопустимостта на касационно производство само и единствено по отношение на решенията по искове за собственост и други вещни права . С разпоредбата на параграф 14 от ПЗР на ЗИДГПК, приет с ДВ. бр.50/2015 година законодателя е посочил кои касационни жалби и частни касационни жалби са недопустими именно с оглед приложимостта на чл. 280 ал.2 ГПК в новата редакция , разписвайки, че само „ подадените преди влизането в сила на този закон / 07.07.2015 година / касационни жалби, частни жалби по чл. 274 ал.2 ГПК и жалби срещу решения на ВКС по чл. 80 ал.3 от ЗННД, се разглеждат по досегашния ред“ или казано по друг начин , подадените касационни жалби, частни жалби по чл. 274 ал.2 ГПК и жалби срещу решения на ВКС по чл. 80 ал.3 от ЗННД подадени по съответния ред след дата 07.07.2015 година подлежат на разглеждане по новия процесуален ред.
Обжалваното решение на въззивния съд по иска по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС , не попадат в разширения обхват на касационно обжалване с въведеното изключение по чл. 280 ал.2 т.1 ГПК.
Касационната жалба е процесуално недопустима , тъй като обжалваното решение на СГС е постановено по разгледан гражданско-правен спор с цена на иска под допустимия от закона / чл. 280 ал.2 ГПК редакция ДВ. бр.100/2010 година / минимален праг на обжалваемия интерес от 5000 лв. / пет хиляди лева/
Данните по делото сочат, че исковата молба е предявена в Софийския районен съд на 14.09. 1992 година , а гр.д. No 5981/1996 год. е образувано при действието на отменения ГПК от 1951 год. При завеждане на иска , при правилата на чл. 55 б.“б“ ГПК /отм./ дефиниращ „цена на иска „ е посочена цента на спорното вещно право като „1/4 част от 8455 лв. или 2 114 лв.“.
При тези данни е безспорно, че цената на исковете по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС , заедно и поотделно , е под минимално определения от законодателя с чл. 280 ал.2 ГПК в посочената редакция, действала към датата на подаване на касационната жалба , праг за обжалване на въззивни решения пред касационен съд по гражданските дела от 5000 лв.
При посочените данни и законови разпоредби, обосноваващи извод за цена на вещните искове под минимално определения в чл.280 ал.2 ГПК, редакция ДВ. бр.100/2010 год. , размер от 5000 лв. , касационната жалба се явява процесуално недопустима и на основание разпоредбата на чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, при условията на иззета компетентност, настоящият състав намира , че касационното производство следва да бъде прекратено поради недопустимост на обжалване на въззивното решение, а подадената касационна жалба, се върне на касатора.
По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.1 т.3 ГПК при условията на иззета компетентност, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА касационното производство по касационната жалба вх. Nо 74335 / 09.06.2015 год. на Р. С. П., Б. Х. П., М. Ц. П. и И. П. Б., всички от [населено място], заявена чрез процесуалние им представител – адв. А. Д. САК срещу въззивно Решение Nо 3071 от 08.05.2015 година по гр.възз.д. Nо 6986 /2012 година на Софийския градски съд-ВО, IV B с-в .
ВРЪЩА касационната жалба като процесуално недопустима на основание чл. 280 ал.2 ГПК/ редакция ДВ. бр.100/2010 год./.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС , в седмичен срок от съобщението до страната – касатор , че е изготвено и обявено , по реда на чл. 274 ал.2 ГПК.
На основание чл. 7 ал.2 ГПК на страната , имаща право на жалба да се изпрати препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :