О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 205
гр. София, 23.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 4020 по описа за 2018 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 85 от 23.07.2018 г., подадена от С. А. Н. и А. С. Н. чрез адвокат А. Ю. от АК – К. против въззивно решение № 108 от 06.06.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 84/2018 г. на Окръжен съд – Кърджали.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
Ответниците по касация М. Б. А. и Н. М. А. не са подали отговор на касационната жалба.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 92 от 26.02.2018 г., постановено по гр.д.№ 664/2017 г. по описа на Районен съд – Кърджали, с което е признато за установено по отношение на касаторите, ответниците по касация (ищци по делото) са собственици на поземлен имот с кад.№ * в кв. 23 в урбанизираната територия на [населено място], общ. К., представляващ дворно място с площ 560 кв.м., ведно с масивна жилищна сграда на един етаж с частичен призем, изградена през 1975 г., със застроена площ 71,30 кв.м., съдържаща на етажа четири стаи и коридор и в призема /оформен под източната част на къщата/ със застроена площ 32 кв.м., съдържащ две складови помещения и коридор, при граници на имота: север – имот с кад.№ *, изток – път, юг – имот с кад.№ *, запад – имот с кад.№ *, като на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № 50, том 2, рег.№ 6838, д.№ 249/2016 г. по описа на нотариус № 251.
Въззивният съд е приел (включително при условията на чл. 272 ГПК), че с нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство № 116 от 15.12.2004 г., том ІІ, рег.№ 10110, д.№ 1283/2004 г. на нотариус № 020, ищецът М. Б. А. (по време на брака му с ищцата Н. М. А.) е признат за собственик по давност на процесния недвижим имот. С констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение спрямо същия имот са се снабдили и ответниците по иска (настоящи касатори) – № 50 от 08.06.2016 г., том ІІ, рег.№ 6838, д.№ 249/2016 г. на нотариус № 251. Данъци и такса битови отпадъци за имота са заплащани от ищците в периода от 2007 г. до 2016 г. вкл. Анализирани са събраните по делото гласни доказателства, като е дадена вяра на показанията на свидетелите, ангажирани от ищцовата страна, по отношение на които е констатирано, че са последователни, логични, без противоречия относно изложените факти във връзка с процесния имот, подкрепени от писмените доказателства и показанията на кмета на [населено място], докато показанията на свидетелите, ангажирани от ответната страна са объркани, неточни, неконкретни. Въз основа на анализа е прието за установено, че ищците имали къща в [населено място] на етаж и половина с дворно място от около 400 кв.м. В нея те се намирали от 1992 г., когато я купили (в тази връзка е съобразена и представена по делото разписка за 10 000 лева, съгласно която ищецът е заплатил сумата като капаро срещу бъдеща продажба на недвижим имот). Направили ремонт на къщата, в двора сеели домати, лук, картофи и други зеленчуци. Оградили мястото. След като купили къщата през 1992 г., до 1999 г. живели в нея, след което заминали за Турция. В къщата останал сина им Н., който живял в нея от 1999 г. до 2013 г., когато и той заминал за Турция. След като заминали за Турция, ищците всяка година си идвали и отсядали в къщата. В присъствието на сина си направили ремонт – оправили покрива на къщата, измазали я, сменили прозорците, направили банята; държали свои вещи в сградата. Свидетелите не са видели други хора да живеят в имота или да предявяват претенции. Така установените обстоятелства са мотивирали съда да приеме, че ищците са придобили собствеността върху процесния имот при условията на чл. 79, ал. 1 ЗС – на основание придобивна давност с начало 1992 г., когато са установили фактическа власт (упражнявана и понастоящем) спокойно, явно и необезпокоявано, като чрез извършените в същия ремонти, подобрения, ограждане на дворното място и неговото обработване са демонстрирали открито собственическо намерение. До 2004 г., когато е издаден ползващият ищците констативен нотариален акт, ответниците не са се противопоставяли на своенето на имота, не са правили опити да отстранят ищците от същия или да защитят по друг начин твърдяното от тях право на собственост.
Извършвайки преценка за наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, настоящият състав на ВКС констатира, че в случая такива отсъстват. Както в касационната жалба, така и в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторите са развили своето несъгласие с формираната от въззивния съд правораздавателна воля. Противно на разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, не е формулиран нито един правен въпрос като общо основание за допускане на касационното обжалване. Върховният касационен съд не разполага с правомощие да изведе такъв въпрос от текста на касационната жалба или от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, доколкото подобно действие би влязло в пряко противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес. При отсъствието на конкретно формулиран въпрос касационният съд не може да прецени дали е налице хипотеза в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК и касационното обжалване не следва да се допуска.
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, въззивният акт се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Такива пороци в случая не са налице.
По изложените съображения състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 108 от 06.06.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 84/2018 г. на Окръжен съд – Кърджали.
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: