O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 541
София, 01.11.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1419//2018 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх. Nо 961/22.01.2018 год. на Българската държава, представлявана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството , чрез процесуалното представителство на Областния управител на [населено място] и юр.М. Д. срещу въззивно Решение Nо IV-73 от 12.12.2017 год. по гр.възз.д. Nо 1301/2017 год. на ОС- Бургас.
С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решението на районния съд ,с което са уважени обективно заявените искове за собственост от страна на [фирма] [населено място] на основание чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 17а ЗППДОбП (отм.) на 7 бр. бунгала, с обща площ от 257.45 кв.м., част от бивша почивна база на ДЗУ-С. З. в [населено място], м.К., находящи се в ПИ с идентификатор 00878. 107. 469 и 00878.107.420 по КК на града.
С касационната жалба се поддържа , че решението на въззивния съд е неправилно , неправилно е приложена разпоредбата на чл. 17а ЗППДОбО (отм.), относно изводите за наличие на универсално правоприемство на Обединени заводи за запаметяващи устройства ( ОЗЗУ [населено място]) и включване в капитала на приватизираното дружество на процесните бунгала, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Навеждат се доводи за липса на доказателства, че процесната почивна база е включена в баланса на ОЗЗУ и оттук идеята за правоприемство в хода на приватизация на дружеството е неприемлива. Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа единствено на основание чл. 280, ал.2 ГПК – поради очевидната неправилност на въззивното решение.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация [фирма] [населено място], с който се оспорва наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване, респ. се навеждат доводи за неоснователност на посочените основания за отмяна на обжалваното решение. Претендират се разноски за касационната инстанция.
Съставът на ВКС- второ отделение, като съобрази изложените с касационната жалба основания по чл. 280, ал.2 ГПК, както и доводите на защитата на ответника по касация, и при спазване предпоставките на чл. 280 ал.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване, намира:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, насочена е срещу обжалваем съдебен акт, с които е разрешен гражданскоправен спор за собственост, поради което и същата се явява процесуално допустима.
При преценка на релевираното основание за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.2 ГПК, настоящият състав намира, че касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Очевидната неправилност на въззивното решение като основание за допускане на касационно обжалване предполага тежък порок на обжалвания съдебен акт, който е ясно очертан от диспозитива и/ или решаващите мотиви на решението на въззивната инстанция.
В конкретния случай не е налице и визираното основание по чл. 280, ал.2 ГПК- очевидната неправилност на въззивното решение.
„Очевидната неправилност“ на въззивното решение, като основание за допускане на касационно обжалване предполага констатация на особено тежък порок на обжалвания съдебен акт, установен от касационната инстанция, без да е необходим конкретен анализ или излагане на съображения за наличието на конкретни предпоставки за отмяна, от категорията на тези по чл. 281 т.3 ГПК.
Очевидната неправилност предполага тежко нарушение на закона – материален или процесуален, респ. необоснованост инкорпорирани в атакувания съдебен акт. Такъв съдебен акт не следва да влезе в сила само защото страната касатор не е съумяла да обоснове някое от основания за допускане на касационното производство по чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК. Тежестта на порока е особено ясно очертана, поради което като основание за допускане на касационното обжалване, очевидната неправилност е изведена наред с нищожността и процесуалната недопустимост, без обаче да е от кръга на основанията за допускане на касационно обжалване, които се следят служебно от съда. Очевидната неправилност засяга грубо противоречие със закона до степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл; неправилността е явна когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, както и когато въззивният акт е постановен при необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.
Очевидната неправилност като основание да се допусне касационното обжалване е извън онези хипотези, при които въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона в противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, или когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилното възприемане на фактите по делото.
Не може да се сподели тезата на касатора за очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, тъй като нито един от посочените „явни „ пороци на обжалваното съдебно решение не се констатират в етапа на селекция. Искът за собственост, заявен от ДЗУ АД С. З. е разгледан като положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 17а ЗППДОбП (отм.). Преценката на съда за наличие на предпоставките на материалния закон за уважаване на иска са ценени и съобразени с разясненията на задължителната съдебна практика- б.“г“ на ТР No 4/2014 год. на ОСГК на ВКС в контекста събрания доказателствен материал по делото. Доводите на касатора касаят виждането му за неточна преценка на доказателства, без да съдържат оплакване за допуснати нарушения на основните принципи, на който почива гражданския процес.
Ето защо като намира, че обжалваното решение не може да бъде възприето като очевидно неправилно в смисъла, разяснен по-горе, счита, че касационното обжалване не следва да се допуска.
По искането на ответника по касация за разноски. Искането е основателно и доказано. При изводите за недопускане на касационно обжалване, ответникът по касация има право на разноски за защита в касационното производство съгласно чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78, ал.3 ГПК. С оглед на представения Писмен договор за правна помощ и съдействие (л.33) искането се явява основателно и доказано в размер на сумата 1750 лв.( хиляда седемстотин и петдесет лева).
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК и чл. 81 ГПК, състав на Върховният касационен съд – второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. Nо 961/ 22.01.2018 год. на Българската държава, представлявана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството , чрез процесуалното представителство на Областния управител на [населено място] и юр. М. Д. срещу въззивно Решение Nо IV-73 от 12.12.2017 год. по гр.възз.д. Nо 1301/2017 год. на ОС- Бургас.
ОСЪЖДА Българската държава, представлявана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството , чрез процесуалното представителство на Областния управител на [населено място] да заплати на [фирма] С. З. сумата 1750 лв.( хиляда седемстотин и петдесет лева), разноски по делото за касационното обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :