О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 304
гр. София, 24.07.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова гр. д. № 1511 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 493 от 22.01.2015 г. на М. П. Р. чрез адвокат С. С. против решение № 331 от 15.12.2014 г., постановено по в.гр.д.№ 453/2014 г. на Окръжен съд – Ловеч.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл.284, ал.1 и ал.2 ГПК и е придружена от изложение по чл.280, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по жалбата С. П. М. чрез адвокат В. А. е подала отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, като възразява, че не са налице основанията за допускане до касация, евентуално – че жалбата е неоснователна. Претендира разноски.
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция окръжният съд е отменил решение № 262 от 10.12.2013 г. по гр.д.№ 568/2011 г. на Районен съд – Троян, с което са поставени в дял по реда на чл.353 ГПК на С. П. М. следния недвижим имот : дял втори, включващ двустайно жилище – едноетажна полумасивна жилищна сграда с идентификатор 73198.503.436.3, със застроена площ 29,44 кв.м., построен в ПИ с идентификатор 73198.503.436 по КККР на [населено място], одобрени със заповед от 2007 г. /УПИ XIII – 831, кв.21 по предходния план на [населено място]/, с адрес: [населено място], [улица], заедно с прилежащата ? ид.част от ПИ, целия с площ 415 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, при цена на дела съгласно обобщения резултат от оценките по заключението на СТЕ – 6 560 лева; на М. П. Р. следния недвижим имот: дял първи, включващ двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 73198.503.436.1, с разгъната застроена площ 158,29 кв.м., построена в ПИ с идентификатор 73198.503.436 по КККР на [населено място], одобрени със заповед от 2007 г. /УПИ XIII – 831, кв.21 по предходния план на [населено място]/, с адрес: [населено място], [улица], заедно с прилежащата ? ид.част от ПИ, целия с площ 415 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, при цена на дела съгласно обобщения резултат от оценките по заключението на СТЕ – 81 573 лв., както и метален навес със застроена площ 18 кв.м., при цена на дела съгласно обобщения резултат от оценките по СТЕ – 1060 лв., като М. П. Р. е осъдена да заплати на ищцата С. П. М. сумата от 38 036, 50 лв. уравнение на дяловете и вместо това е постановил изнасяне на публична продан на основание чл.288, ал.1 ГПК (отм.) на следния недвижим имот: ? ид.част от поземлен имот с идентификатор 73198.503.436 по КККР на [населено място], одобрени със заповед от 2007 г. /УПИ XIII – 831, кв.21 по предходния план на [населено място]/, с адрес: [населено място], [улица], целият с площ 415 кв. м. трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, ведно с построените в него гореописани жилищни сгради. С. П. М. е осъдена да заплати на М. П. Р. сумата 1 582,50 лв. – стойност на подобрения в наследствения имот, като до пълния претендиран размер от 1 725 лв. искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. М. П. Р. е осъдена да заплати на С. П. М. сумата от 555 лв. – стойност на подобрения в наследствения имот, като до пълния претендиран размер от 725 лева искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Решението на районния съд е потвърдено в останалата обжалвана част, с която М. П. Р. е осъдена да заплати на С. П. М. сумата от сумата 7 800 – обезщетение за периода от 08.05.2007 г. до 07.11.2013 г., през който С. П. М. е била лишена от правото на ползване на имота.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че процесният имот е неподеляем, тъй като по изготвения инвестиционен проект за делба складовото помещение и санитарния възел (баня и тоалетна) на едноетажната еднофамилна жилищна сграда се помещават извън сградата, което определя проекта и одобряването му от Главния архитект като незаконосъобразни. Обсъдени са заявените от двете съделителки претенции за възлагане по реда на чл.288, ал.3 ГПК, но същите са преценени като неоснователни. Във връзка с претенцията по сметки за сумата 7 800 лв. е преценено, че са налице предпоставките по чл.31, ал.2 ЗС, доколкото С. П. М. е отправила нотариална покана за заплащане на дължимото обезщетение, получена от М. П. Р. на 08.05.2007 г. Прието е за установено, че имотът се ползва единствено от М. П. Р. и семейството й, а относно размера на обезщетението е кредитирано заключението на съдебно-оценителна експертиза.
На първо място, доколкото касационната жалба съдържа изявление, че въззивното решение се обжалва изцяло, то независимо от липсата на конкретни оплаквания и искане в тази насока относно произнасянето по претенциите по сметки за извършени подобрения, ВКС намира, че следва да се произнесе по допустимостта на касационната жалба в тази й част, като я остави без разглеждане на основание чл.280, ал.2 ГПК, доколкото цената на нито една от тези претенции (съответно – 1 725 лв. и 725 лв.) не надхвърля сумата 5 000 лв.
По отношение произнасянето на въззивния съд в останалата му част в представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани два правни въпроса, с необходимостта от даването на отговор на които се обосновава искането за допускане на касационно обжалване, а именно:
(1) При липсата на спор относно обособяването на реални дялове и направени изрични искания за възлагане на отделни обекти следва ли да се извърши възлагане съобразено с волята на съделителите или съдът, въпреки нея, може да изнесе на публична продан обособените реални дялове ? , като се поддържа, че решението на въззивния съд противоречи на задължителна съдебна практика;
(2) Допустимо ли е да се правят многократно искания по сметки след проведено веднъж първо по делото заседание след допускане на делбата ? , като се поддържа, че решението на въззивния съд противоречи на ТР № 45 от 12.08.1987 г. по гр.д.№ 18/87 г. на ВС, ОСГК.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по така формулираните правни въпроси по следните съображения:
Нито един от въпросите няма изискваното с т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК обуславящо значение за изхода на спора.
Първият от тях предпоставя да отсъства спор между страните относно обособяването на реални дялове от процесния имот, каквито факти не се установяват по делото. Напротив – в протокола от проведеното пред въззивния съд о.с.з.14.11.2014 г. изрично е отразено изявлението на процесуалния представител на настоящата ответница по касация, че С. П. М. не е съгласна към отредената й с решението на районния съд „малка постройка” да се причисляват 2/3 от сутеренния етаж на другата сграда. Това предвиждане на изготвения по инициатива на настоящата касаторка инвестиционен проект е определено като незаконно и неприемливо за страната. Освен че обсъжданият въпрос не е необуславящ, същият не е разрешен и в противоречие с цитираната и представена от касаторката задължителна съдебна практика : Решение № 102 от 19.07.2013 г. по гр.д.№ 490/2012 г., ВКС, І г.о. ; Решение № 397 от 24.10.2011 г. по гр.д.№ 1499/2010 г., ВКС, І г.о. ; Решение № 986 от 30.08.2010 г. по гр.д.№ 2966/2008 г., ВКС, ІV г.о. и Решение № 74 от 25.03.2013 г. по гр.д.№ 744/2012 г., ВКС, ІІ г.о. Във всички цитирани актове са обсъждани хипотези, при които броят на допуснатите до делба имоти е равен или по-голям от броя на съделителите или е възможно от допуснатите до делба имоти да се обособят реални дялове в количество равно или по-голямо от броя на съделителите. В тези случаи е възможно делбата да се извърши съобразно основния принцип по чл.69, ал.2 ЗН – всеки от съделителите да получи дял в натура. Както изрично е посочено в Решение № 102 от 19.07.2013 г. по гр.д.№ 490/2012 г., ВКС, І г.о., изнасянето на недвижим имот на публична продан като способ за извършване на делбата е приложим в случаите, когато този имот е реално неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете. В случая е налице именно тази хипотеза, доколкото до делба е допуснат един имот при две съделителки и е невъзможно законосъобразното обособяване на два реални дяла от този имот.
Вторият от въпросите касае произнасянето по иска по чл.31, ал.2 ЗС. В тази насока касаторката поддържа, че решението е недопустимо поради отсъствие на сезиране с такъв иск, а така също намира, че по делото са проведени повече от едно първи заседания във втората фаза на делбата. Становището й не кореспондира с данните по делото. По делото е проведено едно първо съдебно заседание във втората фаза на делбата – това на 02.11.2007 г. Обстоятелството, че поради процесуалното поведение на страните по делото се е наложило втората фаза на делбата да се развие трикратно, не променя извода относно характера на процесуалните действия, извършени на 02.11.2007 г. Именно тогава процесуалният представител на С. П. М. е заявил, че предявява претенция за сметки, основана на обстоятелството, че другата съделителка ползва сама целия имот и лишава М. от възможността да го ползва. Заявеното искане е за присъждане на сума от по 200 лв., считано от м.май 2007 г. насетне, определена на база пазарния месечен наем за имота. Обстоятелствата, от които е изведена така заявената претенция, я определят именно като иск по чл.31, ал.2 ЗС, а способа за изчисляване на размера на вземането съответства на разясненията, дадени с ТР № 7 от 02.11.2012 г. по тълк.д.№ 7/2012 г. на ВКС, ОСГК. В обобщение – становището, че липсва сезиране с иск по чл.31, ал.2 ЗС в срока по чл.286, ал.1 ГПК (отм.) е неоснователно и не е налице основание за допускане на касационното обжалване нито поради вероятна недопустимост на решението, нито поради противоречие с ТР № 45 от 12.08.1987 г. по гр.д.№ 18/87 г. на ВС, ОСГК.
Предвид настоящото произнасяне касаторката следва да заплати на ответницата по касация направените разноски за защита пред ВКС – сумата 400 лв., договорена и заплатена на адв.А. съобразно ДПЗС № 0000024546 от 09.03.2015 г.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх.№ 493 от 22.01.2015 г. на М. П. Р. чрез адвокат С. С., в частта , в която е насочена против решение № 331 от 15.12.2014 г., постановено по в.гр.д.№ 453/2014 г. на Окръжен съд – Ловеч в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по претенции по сметки за подобрения с цена на исковете съответно 1 725 лв. и 725 лв.
В тази му част настоящото определение може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от съобщаването му при условията на чл.7, ал.2 ГПК.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба с вх.№ 493 от 22.01.2015 г. на М. П. Р. чрез адвокат С. С., в частта , в която е насочена против решение № 331 от 15.12.2014 г., постановено по в.гр.д.№ 453/2014 г. на Окръжен съд – Ловеч в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по способа за извършване на делбата и по претенция по сметки по чл.31, ал.2 ЗС.
ОСЪЖДА М. П. Р. ДА ЗАПЛАТИ на С. П. М. сумата 400 (четиристотин) лева – разноски за защита пред ВКС.
В тази му част настоящото определение не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: