О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 30
гр. София, 10.02.2020 год.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 4412/2019 год. по описа на Върховния касационен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, образувано по частната касационна жалба на М. Н. К., чрез адв. Н. С. от САК, срещу определение № V – 1362 от 19.07.2019 год. по ч. гр. д. № 669/2019 год. на Бургаския окръжен съд. С него е оставена без уважение предходната му жалба срещу определение № 9 от 12.04.2019 год. на съдията по вписванията при РС-Бургас, с което е постановен отказ да се извърши заличаване на възбрана, наложена с постановление на ЧСИ Д. Н., вписана с № 14, т. 6 от 15.12.2016 год. в Службата по вписванията –Бургас.
Жалбоподателят поддържа становище за неправилност на обжалваното определение по изложените съображения с искане за отмяната му и се постанови друго, с което се извърши заличаване на възбраната по отношение придобитите от жалбоподателя шест гаража.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на определението на окръжния съд, ВКС, в настоящият си състав на ІІ г. о. взе предвид следното:
За да потвърди постановения от съдията по вписванията отказ за заличаване на вписана възбрана, по молбата на настоящия жалбоподател с вх. № 4446 от 12.04.2019 год., окръжният съд приел, че не е налице акт по чл. 31 ПВп /писмено нареждане или удостоверение от учреждение/, че вписването може да се заличи. Съдията по вписванията не разполага с правомощие да преценява дали са налице предпоставките за заличаване на възбраната единствено въз основа на твърденията на заявителя и други, приложени от него доказателства. Съдът се е позовал на т. 3 от ТР № 1 от 10.07.2018 год. по т. д. № 1/2015 год. на ОСГТК на ВКС, съгласно която вписаните възбрани по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложени в производството по индивидуално принудително изпълнение по чл. 451 и чл. 452, ал. 2 ГПК не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези.
Възбраната, чието заличаване в случая се иска, е вписана на 15.12.2016 год. по изп. д. № 892/2013 год. на ЧСИ Д. Н., по което взискател е „Банка ДСК” ЕАД, а длъжник –„Сан Сити” ООД. Жалбоподателят е придобил процесните шест гаража на основание постановление за възлагане по друго изпълнително дело № 553/2015 год. на ЧСИ Я. Б. /с различни страни от предходното/ и не е налице акт на ЧСИ Д. Н. за вдигане на наложената по негово искане възбрана върху тези имоти, съгласно чл. 31, ал. 1 ПВп. Налице е вписване на искова молба по чл. 135 ЗЗД на „Банка ДСК” срещу „Сан Сити” ООД и „ЕФГ Билд груп” ЕООД /длъжник по изп. дело на ЧСИ Я. Б./ още на 24.10.2013 год., както и решението, с което този иск е уважен, е отбелязано в имотния регистър на 17.11.2016 год., т. е. преди вписване на възбраната, чието заличаване се иска. Въпреки исканията на банката за присъединяване като кредитор към изпълнението на ЧСИ Я. Б., са постановявани откази и при извършеното по това изпълнително дело разпределение банката не е участвала.
Поради това въззивният съд приел, че банката има противопоставими права по отношение тези на жалбоподателя, купувач на имотите на публичната продан по другото изпълнително производство, като на основание вписаната искова молба и решението по уважения иск по чл. 135 ЗЗД, както и на вписаната възбрана от 15.12.2016 год. /чието заличаване се иска/, банката може да се удовлетвори от стойността на процесните имоти, които по отношение на нея са собственост на „Сан Сити” ООД. Изводът е обоснован от характера на публичната продан като деривативен, а не оригинерен способ за придобиване на вещни права, с оглед на което купувачът не може да има повече права от тези на праводателя си.
В приложеното изложение са поставени въпросите: „Какъв е кръга на правоимащите лица след влизане в сила на постановлението за възлагане от публична продан да поискат заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, ако не е противопоставима и не брани права?”; „Мотивите на съдебното решение като проявление на принципа за вътрешно убеждение на съда, уреден в чл. 12 ГПК, следва ли да съдържа обсъждане на всички доводи и възражения на страните, ведно с изрични, ясни и обосновани мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни или защо игнорира доказателства по делото?”.
Релевирано е основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед позоваване на ТР № 1/2015 год. на ОСГТК на ВКС, съгласно което купувачът на публичната продан или последващ негов правоприемник могат да поискат след влизане в сила на постановлението за възлагане да бъде заличена вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани права. Сочи се и противоречие с ТР № 1/2001 год., както и с решения на ВКС, част от които са и приложени, по втория процесуалноправен въпрос.
Касационното обжалване не може да се допусне поради следните съображения:
Първият от поставените процесуалноправни въпроси не е обуславящ за изхода на спора, защото съдът не е отрекъл възможността на жалбоподателя да иска заличаване на вписаната възбрана, а е потвърдил отказа на съдията по вписванията да я заличи по други съображения, които са в съответствие с цитираното тълкувателно решение № 1/2015 год. на ОСГТК на ВКС. Съгласно т. 3 на същото вписана възбрана по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложена в производството по индивидуално принудително изпълнение по чл. 451 ГПК и чл. 452, ал. 2 ГПК не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези. Такива са например: разпоредбата на чл. 31 ПВп, уреждаща заличаване на вписването на възбрана по писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението /ал. 1/ или по искане на заинтересования със заявление, към което прилага удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи /ал. 2/; освобождаването на недвижимия имот от изпълнение без отпадане на самото основание за обезпечение и служебно заличаване на вписаната възбрана по искане на съдебния изпълнител, който е поискал налагането й /чл. 494, ал. 2 ГПК/; влизане в сила на постановление за прекратяване или разпореждане за приключване на изпълнителното производство и служебно вдигане от съдебния изпълнител на наложените от него възбрани с изключение на възбраните по публични продани, извършени преди влизането в сила на съответното постановление или разпореждане /чл. 433, ал. 3 и ал. 4 ГПК/; отхвърляне на обезпечения иск или прекратяване на поризводството по него и заличаване на възбраната по молба на заинтересованата страна въз основа на влязло в сила съдебно определение за нейната отмяна /чл. 402 ГПК/. Разяснено е, че наложените възбрани не се погасяват, нито се отменят след извършване на публична продан на възбранения имот и разпоредбата на чл. 175, ал. 1 ЗЗД е неприложима. Те бранят интересите както на купувача на публичната продан, като му осигуряват по-ранна противопоставимост на придобитото от него на публичната продан право на собственост, така и на всяко лице, имащо качеството на кредитор на длъжника, чийто имот е под възбрана – обезпечават удовлетворяването на имущественото субективно материално право, установено със сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила или конститутивно действие. В случая данните са за наличие на неудовлетворено вземане на „Банка ДСК” ЕАД по изпълнителното дело на ЧСИ Д. Н., по което е вписана възбрана върху процесните гаражи като принадлежащи на дружеството, длъжник на банката, предхождаща публичната продан, въз основа на която жалбоподателят е придобил имотите. С оглед данните по делото, както и деривативния характер на публичната продан като придобивен способ, вписаната възбрана, чието заличаване се иска от настоящия жалбоподател брани не само правата на банката, но и неговите права.
С оглед изложените съображения произнасянето на въззивния съд съответства на разясненията по цитираното тълкувателно решение, а не му противоречи. Вторият поставен в изложението процесуалноправен въпрос също не е относим, а оттук и цитираната съдебна практика, тъй като представлява довод за неправилност поради съществени процесуални нарушения при мотивиране на съдебния акт въз основа на събраните доказателства и доводите и възраженията на страните. Липсата на правен въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание обосновава извод за недопускане на касационното обжалване, без да се разглежда соченото допълнително основание – противоречие с цитираната съдебна практика.
Водим от горното, настоящият състав на ВКС, II г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1362 от 19.07.2019 год. по ч. гр. д. № 669/2019 год. на Бургаския окръжен съд по подадената от М. Н. К., чрез адв. Н. С. от САК, частна касационна жалба срещу него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: