О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 438
гр. София, 23.12.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 6025/2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, образувано по подадена от Ж. „Б. х.”, чрез адв. С. М., частна жалба против определението от 5.06.2014 год. по гр. д. № 1324/2009 год. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата му за допълване на решението от 17.04.2014 год. по същото дело с присъждане на разноски с оглед обезсилване на първоинстанционното решение по предявения от П. Р. инцидентен установителен иск.
Жалбоподателят поддържа становище за неправилност на определението поради допуснато нарушение на материалния закон – чл. 64 ГПК /отм./, с искане за неговата отмяна и вместо него се постанови друго, с което се уважи искането му за присъждане на направените разноски съразмерно с изхода по предявения срещу него инцидентен установителен иск.
Ответникът по частната жалба П. Р., чрез адв. Н. Б., оспорва частната жалба поради липсата на представен списък на направените по делото от жалбоподателя разноски, както и поради липса на такива за защита срещу установителния иск.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и доводите на противната страна приема следното:
Настоящето производство е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по отправено до него искане по чл. 248 ГПК /респ. чл. 192, ал. 4 ГПК, отм./ за първи път, поради което и неговото определение подлежи на контрол от настоящата инстанция като втора такава – в този смисъл е т. 24 от ТР № 6/2012 год. ОСГТК на ВКС. Поради това и с оглед спазването на срока по чл. 275, ал. 1 ГПК настоящето производство е процесуално допустимо.
По същество на частната жалба:
За да остави без уважение молбата за допълване на въззивното решение в частта му за разноските, въззивният съд приел, че не са представени доказателства за направени от молителя Ж. „Б. х.” разноски за защитата срещу предявения инцидентен установителен иск, поради което и макар производството по него да е прекратено, не му се дължат разноски от ищеца по този иск.
Изводът е неправилен и необоснован.
Предмет на разглеждане в образуваното производство е и предявеният от ответника по иска на Ж. П. Р. отрицателен установителен иск, като направените от настоящият жалбоподател разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение не са били разграничени с оглед защитата по исковете.
Пред първоинстанционният съд разноските на Ж. „Б. х.” са направени за защита на предявения от нея осъдителен иск – за държавна такса, за възнаграждение на вещи лица по допуснатите експертизи и за адвокатско възнаграждение – 120 лв. по договора, приложен на на л. 10 – за изготвяне на исковата молба и процесуално представителство /преди предяваването на инцидентния установителен иск от ответника/ и 880 лв. по договора, приложен на л. 182, свързано с увеличението на размера на иска на Ж.. За осъществената защита срещу насрещния иск липсват данни за направени разноски, което е констатирано и в първоинстанционното решение.
За осъществената защита във въззивното производство с предмет решенията на първоинстанционния съд по двата иска, е представен договор за правна защита и съдействие /л. 16/ за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв., като е посочено, че защитата на Ж. се изразява в изготвяне на възражение и процесуално представителство. Уговореното възнаграждение не е разграничено по отношение исковете, но от данните по делото е видно, че защитата на въззиваемата в това производство Ж. е включвала и оспорване на въззивната жалба против решението, с което е отхвърлен инцидентния установителен иск. С оглед изхода на делото по отношение на този иск – обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по него, ищецът дължи разноски на ответника, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, респ. чл. 64, ал. 3 ГПК /отм./. Същите следва да се определят в размер на половината от уговореното възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие, или в размер на 500 лв., съобразно предмета на въззивното решение и уговореното адвокатско възнаграждение.
С оглед на тези съображения обжалваното определение следва да се отмени и вместо това се постанови друго, с което се осъди П. Р. да заплати на Ж. разноски за въззивното производство в размер на 500 лв. Присъждане на направените разноски е поискано от въззиваемата страна, по делото са налице данни същите да са направени, а доводът за липса на представен списък по чл. 80 ГПК е неоснователен, тъй като в настоящата хипотеза се касае до допълване на въззивното решение в частта му за разноските поради непроизнасяне по това искане – т. 8 от ТР № 6/2012 год. ОСГТК на ВКС.
Водим от горното и на основание чл. 278 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА определение от 5.06.2014 год. по гр. д. № 1324/2009 год. на Софийски градски съд в частта му за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П. Г. Р. със съдебен адрес [населено място],[жк][жилищен адрес] вх. „А”, ет. 2-3, ап. 2-3, адв. Н. Б., да заплати на Ж. „Б. х.”, със съдебен адрес [населено място], [улица], вх. „В”, ет. 1, ап. 1 направените във въззивното производство разноски в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: