О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 345
гр. София, 26.09.2016 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. дело № 2488 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 3177 от 22.03.2016 г. на И. И. Ш. чрез адвокат С. М. против решение № 37 от 10.02.2016 г., постановено по в. гр. д. № 988/2015 г. на Окръжен съд – Плевен.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответниците по касация К. Д. П., чрез адвокат Д. Й., и Д. И. Т., чрез пълномощника Р. К. Т. (нейна дъщеря), са подали писмени отговори, в които излагат становище за неоснователност на жалбата.
Ответницата Л. Д. Д. – Й. не е подала писмен отговор.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 – чл. 273 ГПК, Плевенският окръжен съд е потвърдил решение № 1353 от 05.10.2015 г., постановено по гр. д. № 630/2015 г. на Плевенския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от И. И. Ш. против К. Д. П., Л. Д. Д. – Й. и Д. И. Т. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване на установено, че ищецът е собственик четири недвижими имота (при посочени в решението граници и съседи), находящи се в землището на [населено място], [община], а именно: (1) нива от 4,999 дка в местността „Д. д.“ съставляваща имот № 67020 по плана за земеразделяне; (2) нива от 1,701 дка, от която 0,758 дка ІІІ кат. и 0,943 дка І кат., в местността „П. б.“ съставляваща имот № 16204 по картата на землището; (3) нива от 5,815 дка, І кат., в местността „Д. д.“ съставляваща имот № 67015 по плана за земеразделяне и (4) нива от 5,000 дка, ІV кат., в местността „Д. д.“ съставляваща имот № 67021 по плана за земеразделяне.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че чрез упражняваната фактическа власт върху процесните имоти ищецът И. Ш., в качеството на сънаследник е владял своята идеална част и е държал частите на останалите сънаследници. След анализ на събраните по делото доказателства съдът е заключил, че жалбоподателят по настоящото производство не е демонстрирал спрямо останалите съсобственици намерение да владее техните идеални части за себе си, поради което предявеният иск е отхвърлен.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Към жалбата има представено изложение на основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 284, ал. 1, т. 1 ГПК, но в същото касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Касационният съд няма правомощието да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би нарушило диспозитивното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба. Съдът може от обстоятелствената част на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, но не и да го формулира.
Отделно от това касаторът не е обосновал нито едно от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване, а именно – разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Наведените в представеното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 1 ГПК оплаквания обуславят основанията за обжалване на въззивното решение по чл. 281 ГПК, но не и тези за допускане до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предвид изложеното касационното обжалване не следва да се допуска.
Ответницата по касация К. Д. П. е заявила искане за присъждане на разноски, но не е доказала да е направила такива във връзка със защитата си пред ВКС, поради което искането й се явява неоснователно.
По изложените съображения състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 37 от 10.02.2016 г., постановено по в. гр. д. № 988/2015 г. на Окръжен съд – Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: