О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 278
гр. София, 25.06.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2226 по описа на Върховния касационен съд за 2015 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Т. Д. К. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Сл. Б. от [населено място], обжалва въззивното решение от 24.01.2015 год. по гр. д. № 1645/2014 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 13.02.2014 год. по гр. д. № 4211/2013 год. на Пловдивския районен съд. С него е отхвърлен предявения от касатора против [фирма], [населено място], при участието на трето лице – помагач [фирма], в несъстоятелност, [населено място], иск по чл. 108 ЗС за признаване за установено, че е собственик на основание покупко-продажба с нот. акт № 147/2010 год. от 3.05.2010 год. на апартамент с идентификатор 56784.533.218.8.11 по кадастралната карта и кадастралните регистри, със застроена площ от 108.31 кв. м., подробно описан, заедно с 8.995 % ид. ч. от общите части на сградата и 1.10 % ид. ч. от УПИ, ведно със склад № 11 с площ 25.54 кв. м., заедно с 0.855 % ид. ч. от общите части на сградата, находящ се в[жк]в [населено място],[жк]и за осъждане на ответното дружество да му предаде владението върху този имот.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение с молба за отмяната му и вместо това ревандикационният иск бъде уважен. Релевират се доводи за нищожност на клаузите по договора от 2008 год. на праводателя му и банката относно обезпечението на кредита поради накърняване на добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че по въпроса за преценката дали сделката не противоречи на общо установените нравствено-етични правила на морала произнасянето на въззивния съд противоречи на практиката на ВКС – Р 418 от 10.05.2007 год. по т. д. № 88/2007 год. ІІ т.о. и Р 119 от 22.03.2012 год. по гр. д. № 485/2011 год. І г. о., последното постановено по реда на чл. 290 ГПК. Поставен е и въпрос: „Нищожни ли са поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД договорни съглашения, чрез които едно лице-длъжник ипотекира свой имот или го ползва като обезпечение на задълженията си към кредитор, въпреки че за същия имот длъжникът има сключен предварителен договор за покупко-продажба с трето лице, което е в неведение за уговорките, засягащ бъдещия му имот”, по който се поддържа да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Ответникът [фирма], както и третото лице помагач на ищеца [фирма], в несъстоятелност не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявеният ревандикационен иск е отхвърлен въззивният съд приел, че ищецът, сега касатор, не се легитимира за собственик на спорния имот на релевираното основание покупко-продажба от 3.05.2010 год., обективирана в нот. акт № 147/2010 год. Към тази дата е налице вписана /на 8.04.2010 год./ възбрана върху имота в производството по изп. д. № 138/2010 год. на ЧСИ за обезпечаване на вземането на „Ю. И Еф Д. Б.” по договор за кредит овърдрафт от 3.06.2008 год. с кредитополучател [фирма] и солидарен длъжник [фирма]. Извършената от последното дружество разпоредителна сделка с възбранения имот в полза на касатора, ищец е непротивопоставима и относително недействителна спрямо взискателя и присъединилите се кредитори, съгласно чл. 453, т. 1 и чл. 452, ал. 2 във вр. с ал. 1 ГПК, както и спрямо купувача по публичната продан, съгласно чл. 496, ал. 2, изр. 2 ГПК. Постановлението за възлагане на имота от 4.10.2010 год. на ответника в настоящето производство е породило вещноправно действие от датата на постановяването му, съгласно чл. 496, ал. 2, изр. 1 ГПК /редакция преди изм. с ДВ бр. 49/2012 год./, като купувачът е придобил всички права, които длъжникът е имал върху имота, като на него не могат да се противопоставят правата, които трети лица са придобили върху имота, ако същите не могат да се противопоставят на взискателите – ал. 2, изр. 2, т. е. претендираното като придобито право на собственост касаторът не може да му противопостави, тъй като същото е непротивопоставимо на взискателя по изпълнителното дело, по което е била наложена възбраната върху имота.
Откриването на производството по несъстоятелност на длъжника е с последваща дата – решението на съда е от 7.10.2010 год., към който момент имотът не е собственост на длъжника и не се включва в масата на несъстоятелността, поради което и качеството на ищеца като кредитор с прието вземане /парично за платената цена при покупката на имота/ не обосновава твърдяната непротивопоставимост на наложената в изпълнителното производство възбрана върху имота. Последната е осъществила своята обезпечителна функция за взискателя в индивидуалното изпълнително производство с възлагането на публичната продан, като е без значение обстоятелството, че постановлението е влязло в сила по-късно, след откриване на производството по несъстоятелност на длъжника.
Относно доводите за нищожност на сочените клаузи по договора за кредит въззивният съд ги е намерил за неоснователни. Уговорките за предсрочна изискуемост на дадените кредити и възможността за удовлетворяване на банката, кредитор от дадените й обезпечения, съгласно чл. 133 ЗЗД, не могат да се оспорват от третото лице, като начинът на удовлетворение на кредитора е предвиден в чл. 136 ЗЗД. Приел е, че не е налице и противоречие с чл. 152 ЗЗД, нито е налице хипотезата на чл. 151 ЗЗД, доколкото в изпълнителното производство е налице вписана възбрана преди разпоредителната сделка, която е непротивопоставима на взискателите, присъединилите се кредитори и купувача на публичната продан. При това положение въпросът с действителността на предходната ипотека върху имота е неотносим.
Следователно решаващите съображения за извода за неоснователност на иска за собственост е настъпилият вещноправен ефект на постановлението за възлагане на имота, който не е отречен при необходимото установяване, че длъжникът не е бил негов собственик към този момент, при преценката на събраните доказателства. Поставеният в изложението на касатора въпрос относно нищожността на договора за кредит овърдрафт поради накърняване на добрите нрави в хипотезата, в която продавачът ипотекира имота, за който е сключил предварителен договор за покупко-продажба с трето лице не е обуславящ правните изводи във въззивното решение, а и не е бил поставян на обсъждане. Поради това и неотносима е и представената съдебна практика, с оглед на което релевираните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК не са налице.
Поради изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 151 от 24.01.2015 год. по гр. д. № 1645/2014 год. по описа на Пловдивския окръжен съд по подадената от Т. Д. К. от [населено място], чрез адв. Сл. Б. от [населено място], касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: