O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 145
София, 10.04.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на девети март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 3723 /2019 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. № 12061/ 26.07.2019 год. на Д. З. З. и З. М. З. , и двамата от [населено място] заявена чрез процесуалния им представител адв. А. Т. – АК Б. срещу въззивно Решение № IV-63 от 17.06.2019 година, постановено по . В. гр.д. № 577/ 2019 год. на ОС- Бургас в производство по чл.124, ал.1 ГПК.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивно решение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и преценката на доказателствата по делото( експертиза, гласни доказателства ) за правилното установяване на фактите относно упражняване фактическата власт на спорния имот, основания за отмяна на обжалваното въззивно решение по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по правния въпрос : Допустимо ли е въззивният съд , по реда на чл. 272 ГПК да препрати само формално към мотивите на първоинстанционния съд, с общи фрази за правилност, без обаче от съдържанието на мотивите на въззивното решение да става ясно обсъдени ли са всички източници на доказателствата , извършена ли е правилно тяхната преценка и съответно разделена ли е правилно тежестта на доказване при формирането на крайните изводи , включително и без да е налице произнасяне на въззивния съд по всички оплаквания в „касационната жалба“ , (очевидно касаторът е имал предвид въззивната си жалба !) ,произнесен в противоречие с Решение № 44 от 28.03.2014 год. по гр.д. № 4478/20134 год. на ВСК-3 отд.,Решение № 198 от 08.01. 2013 година по гр.д. 1619/2013 год. на ВКС- 2 г.о..
Искането по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК се поддържа и по въпроса : Следва ли въззивният съд да разгледа въззивната жалба като се произнесе по всички изложени от въззивника възражения и оплаквания в тяхната пълнота , като изложи свои мотиви по всички надлежно заявени и поддържани от страните възражения и доводи при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на производството ? с довод , че с обжалваното решение съдът се е произнесъл в противоречие с Решение № 8 от 19.01.2018 година по т.д. № 2435/2016 година на ВКС- 2 т.о., Решение № 134 от 30.12.2013 година по т.д. № 34 /2013 година на ВКС- 2 т.о., и др.решения на търговската колегия на ВКС, постановени в производство по чл. 290 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване се подържа в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК и по въпроса : следва ли съдът да изгради своите крайни изводи въз основа на съвкупна преценка и всестранен анализ на целия събран по делото доказателствен материал и съответно връзките между отделните доказателствени средства , и следва ли когато констатира противоречие в показанията на отделните групи свидетели ( тези на ищеца и тези на ответника )да обоснове извод за това кои от тези показания следва да се кредитират, включително и като изходи от възможността на съответните свидетели да са възприели пряко релевантните факти , за които свидетелстват ? с довод, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана с Решение № 8 от 19.01.2018 година по т.д. № 2435/2016 година на ВКС- 2 т.о., Решение № 323 от 27.09.2012 година по гр.д. № 408 /2011 година на ВКС- 1 г.о., и др.решения на гражданската и търговска колегия на ВКС, постановени в производство по чл. 290 ГПК.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК и по въпроса : изграждането на крайните фактически изводи на съда следва ли да се подчинява на житейската логика, опитните правила и на нормалната причинно-следствена връзка между отделните факти ?, с довод , че произнесеното в този аспект решение на въззивния съд противоречи на практиката на ВКС по Решение № 273 от 17.11.2017 година по гр.д. № 4347/2016 год. на на ВКС- 4 г.о.
С отговора на касационната жалба , ответниците по касация М. Н. Т. и В. Н. Т. – А., чрез пълномощника им адв.Р. С.- САК оспорват посочените основания за касиране на обжалваното решение , поддържат и довод за липса на предпоставките за допускане на касационното обжалване . Претендират се разноски за защита пред касационния съд .
Върховният касационен съд , състав на второ отделение на гражданската колегия след преценка на наведените доводи и възражения на страните , и като съобрази ограниченията за касационно обжалване на чл. 280, ал.3 ГПК, намира :
Касационната жалба е подадена в срок, обжалва се решение на въззивния съд произнесено по иск за собственост , поради което касационната жалба се явява процесуално допустима.
След преценка на релевираните основания за допускане на касационното обжалване настоящият състав на касационния съд намира , че не са налице визираните в закона- чл. 280, ал.1 т.1 ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване.
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решението на първата инстанция с което е отхвърлен иска на Д. З. и З. З. заявен срещу М. Н. Т. и В. Н. Т.- А. с искане да се приеме за установено на основание чл. 124, ал.1 ГПК по отношение на ответниците , че ищците Д. и З. З. са собственици на недвижим имот- НИВА от 3200 кв.м., находяща се в строителните границите на [населено място], м.“ Т.“, част от имот пл.№ * по КП на града от 1958 година, понастоящем представляващ дворно място от 3035 кв.м., съставляващо имот пл.№ *, парцел * в кв. 8а по действащия план на [населено място] при посочените граници, по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност по чл. 79, ал.1 ЗС , считано за времето от м.май 2008 година .
Правният интерес от заявения положителен установителен иск за собственост е обоснован с довода , че ответниците са се снабдили с констативен НА за собственост на имота № 42/2000 година, на основание земеделска реституция по ЗСПЗЗ, но имотът се ползва ( за паркинг и отглеждане на животни) само от ищеца и съпругата му, ответниците нямат достъп до имота.
За да отхвърли иска за собственост въззивният съд , от фактическа страна е препратил на основание чл. 272 ГПК към изводите на първоинстанционния съд, а от правна страна е приел, че в полза на ищците няма осъществен фактически състав на придобивната давност по см. на чл. 279 ЗС доколкото реално ищците са осъществявали фактическа власт по отношение на съседен недвижим имот. На базата на събраните от първата инстанция гласни доказателства , давайки вяра на свидетелите на ответниците за сключени договори за наем на имота и ползване по силата на наемното правоотношение, съдът е приел, че ищците не са доказали факта на упражнена фактическа власт с намерение за своене по отношение на спорния недвижим имот.
Поставените въпроси за допустимостта въззивният съд , по реда на чл. 272 ГПК да препрати само формално към мотивите на първоинстанционния съд, с общи фрази за правилност, без обаче от съдържанието на мотивите на въззивното решение да става ясно обсъдени ли са всички източници на доказателствата , извършена ли е правилно тяхната преценка и съответно разделена ли е правилно тежестта на доказване при формирането на крайните изводи , включително и без да е налице произнасяне на въззивния съд по всички оплаквания в „касационната жалба“ , (очевидно касаторът е имал предвид въззивната си жалба !) по естеството си е въпрос , свързан с приложението на чл. 272 ГПК. Като процесуален въпрос, същият би имал качеството на обуславящ изхода на спора във въззивното производство, но само ако втората инстанция единствени използва формулата „препраща“. В настоящия случай това не е така, тъй като наред с позоваването на установената от законодателя правна възможност на препращане към фактически или правни изводи на долната инстанция ,въззивният съд е посочил изрично кои правно релевантни за спора факти намира за установени , като наред с това е направил , в рамките на приложимата материално правна норма на чл. 79 ЗС, самостоятелен анализ на гласните доказателства по делото, събрани именно на първа инстанция.
Разрешението , посочено като противоречива съдебна практика по Решение № 44 и Решение № 198 , с нищо не налага позитивен извод в исканата от касатора насока за допускане на касационното обжалване , доколкото макар и да има позоваване на разпоредбата на чл. 272 ГПК, възивният съд е изложи, свои самостоятелни изводи , с които очевидно касаторът не е съгласен , видно от естеството на останалите изведени въпроси по см. на чл. 280, ал.1 ГПК.
Поставените процесуално правни въпроси , касаещи задълженията на въззивната инстанция по проверка законосъобразността на обжалваното първоинстанционно решение при наличието на задължителните разяснения по ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС относно правомощията на втората инстанция като въззив ,по своето естество се явяват оплаквания за евентуално допуснати нарушения на процесуалните правила , но не могат едновременно с това да бъдат и обуславящи правни въпроси по см. на чл. 280, ал.1 ГПК . Обуславящият правен въпрос , касаещ съответно приложението на процесуална или материално-правна норма , изисква принципно отговор от касационния съд. След като отговор за това следва ли въззивният съд да разгледа въззивната жалба като се произнесе по всички изложени от въззивника възражения и оплаквания в тяхната пълнота , като изложи свои мотиви по всички надлежно заявени и поддържани от страните възражения и доводи при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на производството , както и на въпросите следва ли съдът да изгради своите крайни изводи въз основа на съвкупна преценка и всестранен анализ на целия събран по делото доказателствен материал и съответно връзките между отделните доказателствени средства , и следва ли когато констатира противоречие в показанията на отделните групи свидетели ( тези на ищеца и тези на ответника )да обоснове извод за това кои от тези показания следва да се кредитират, включително и като изходи от възможността на съответните свидетели да са възприели пряко релевантните факти , за които свидетелстват ? е даден с цитираното тълкувателно решение чиито разяснения за задължителни за всички съдилища , то считаното за противоречие с пратката на отделни състави на ВКС в насока как да се ценят доказателствата и в какво следва да се изрази преценката за законосъобразност на въззивния съд , не може да обуслови извод за установено основание за допускане на касационното обжалване по см. на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.
Въпросът за възможността, респ. необходимостта крайните фактически изводи на съда да се подчинява на житейската логика, опитните правила и на нормалната причинно-следствена връзка между отделните факти ? е толкова абстрактно изведен и извън контекста на оплакванията на касатора за незаконосъобразност, че не може да бъде считан за обуславящ изхода на спора след като не е ясно за кои изводи на съда се отнася искането за отговор респ. при допускане на касационното обжалване. Цитираното решение Решение № 273 касае съвършено различна фактическа и правна хипотеза, поради което и не може да бъде направена съпоставка за противоречие в изводите на въззивната инстанция.
По искането на отвтниците по касация за присъждане на разноски. Искането е направено с отговора на касационната жалба, в установените срокове на закона, а с представения на л. 80 Договор за правна защита и съдействие 0000053116/ 11.09.2019 година същото се явява основателно и доказано в размер на заплатената за защита сума от 500 лв. ( петстотин лева) на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ,ал.3 ГПК.
По изложените съображения , Върховният касационен съд – състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. № 12061/ 26.07.2019 год. на Д. З. З. и З. М. З. , и двамата от [населено място] заявена чрез процесуалния им представител адв. А. Т. – АК Б. срещу въззивно Решение № IV-63 от 17.06.2019 година, постановено по . В. гр.д. № 577/ 2019 год. на ОС- Бургас по отхвърления иск за собственост в производство по чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д. З. З. ЕГН [ЕГН] и З. М. З. ЕГН [ЕГН] , и двамата от [населено място], с адрес ул. „Г.С. „ № 7 за заплатят общо на М. Н. Т. и В. Н. Т. – А. сумата от 500 лв. ( петстотин лева ) разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :