О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 403
София, 12.12.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 5562 по описа на Върховния касационен съд за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез адв. Г. А., против въззивното определение от 27.05.2014 год. по ч. гр. д. № 797/2014 год. на Бургаския окръжен съд. С него е потвърдено определението от 6.03.2014 год. по гр. д. № 930/2013 год. на Бургаския районен съд за отказ да се възстанови срока за извършване от ответника на процесуални действия към момента на първото открито съдебно заседание по извършване на делбата.
По съображенията, изложени в частната касационна жалба по приложението на чл. 50, ал. 2 ГПК, се поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение и искане за неговата отмяна. С оглед на същите следва да се приеме като релевирано основание за допускане на касационното обжалване това по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставените въпроси, относими към предпоставките на чл. 64, ал. 2 ГПК при наличие на нередовно призоваване на страната в производството с оглед значението им за спазване принципите за равенство на страните и осигуряване на възможност и съдействие за установяване на истината – чл. 9 и чл. 10 ГПК. В приложеното изложение изрично е посочено последното като основание за допускане на касационното обжалване с оглед задължението на съда да прилага точно закона.
Ответникът по жалбата – Г. Щ. Х., чрез адв. Св. Г.-Т., оспорва допустимостта и основателността й по изложените в представения отговор съображения.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди доводите на страните въз основа данните по делото, намира следното:
Определението, с което се отказва възстановяване на срок е преграждащо по своя характер, поради което и въззивното определение, потвърждаващо първоинстанционното, подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. С оглед на това и преди да разгледа по същество подадената частна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допускане на касационното обжалване на въззивното определение с оглед наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като обжалването на тази категория въззивни определения е факултативно.
Въпреки представянето на изложение към частната касационна жалба, жалбоподателят не е формулирал правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а доводите му касаят поддържаното становище за нередовно призоваване като ответник в производството по делото за делба на съсобствен имот, които са неотносими към извода на въззивния съд за неоснователност на молбата за възстановяване на срок.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, с което е отказано исканото възстановяване на срока за извършване на процесуалните действия към момента на първото открито съдебно заседание по извършване на делбата, като приел, че молителят, сега жалбоподател, не е е посочил особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, а се е позовал на неправилно връчване на съобщенията и книжата по делото, както и на допуснати съществени процесуални нарушение при постановяване на неприсъственото решение по делото за допускане на делбата, които не представляват такива основания за възстановяване на пропуснат срок.
Следователно, решаващото съображение за потвърждаване на първоинстанционното определение за отказ да бъде възстановен твърдения като пропуснат срок за извършване на процесуалните действия в първото по делото след допускане на делбата заседание е липсата на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее, за да предприеме извършване на процесуалните действия в първото заседание след допускане на делбата с постановеното по делото неприсъствено решение от 1.07.2013 год. Поставените в изложението въпроси за призоваване на страната в нарушение на чл. 50 ГПК и спазване на принципите на гражданския процес са неотносими към извода в обжалваното определение, поради което и не обосновават наличието на общото основание за допускане на касационното обжалване – произнасяне по правен въпрос, обусловил решаващата воля на съда. Не е налице и допълнителното основание в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – произнасянето по такъв въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, съгласно разясненията в т. 4 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Формалното подаване на частната касационна жалба против въззивното определение не може да обоснове произнасянето на касационната инстанция, при липса на основания за допускане на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК. Същите са процесуална предпоставка за касационното разглеждане, поради което и при липсата им то не следва да бъде допуснато.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по подадената от [фирма], [населено място], чрез адв. Г. А., частна касационна жалба против въззивното определение № 1426 от 27.05.2014 год. по ч. гр. д. № 797/2014 год. на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.