O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 90
София, 23.02.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на осми февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 405 /2016 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 7205/23.11.2015 год./ с печат на пощенско клеймо 20.11.2015 год. / на Т. Г. П. от [населено място] , приподписана от адв. М. С. – АК С. срещу Решение Nо 246 от 15.10.2015 година по гр. възз.д.Nо 436/2015 година на ОС-Сливен , в частта , с което е отменено частично решението на първата инстанция в отхвърлителната част на ревандикирания недвижим имот за разликата над 27 кв.м. до пълния размер от 43 кв.м. от терена и е постановено ново решение , с което по отношение на всички ответниците е прието, че С. В. е собственик на 16 кв.м. , находящи се под сградата с идентификтор 67338.545.319.2 и същите са осъдени на основание чл. 108 ЗС да предадат владението на тази част от имота. Със същото решение е потвърдено решението на първата инстанция в останалата част : по отношение на уважения ревандикационен иск на С. В. за 27 кв.м. от ПИ с идентификатор 67338.545.319 срещу всички ответници , както и за признаване правото на собственост на сграда със застроена площ от 16 кв.м. и уважения само срещу Т. П. ревандикационен иск за предаване владението на този обект.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК с довод , че „решаващият състав изобщо не е обсъдило основният въпрос , свързан с изтекла погасителна давност по отношение на ответниците в случай че се приемат границите по последния приложен регулационен план , който по същество се явява и първи и се касае за 1957 година „ , наред с доводи за неточно възприемане на фактите, свързани с спора за давността. Поддържа се довод, че ако това съдебно решение стане прецедент , ще има негативни последици за всички имоти, които са с неприложена регулация.
По делото в срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация – С. М. В. , с довод , че не са налице основания по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК поради липсата на конкретно формулиран правен въпрос. Изложени са обстойни мотиви и относно неоснователността на доводите за незаконосъобразност на въззивното решение .
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима , подадена в срок и при правилата на чл. 280 ал.2 ГПК / в редакция ДВ. бр.50/2015 година /.
За да отмени частично решението на първата инстанция , в частта досежно разликата до претендираните 43 кв.м. по иска за собственост, въззивният съд е приел, че въззивникът- ищец С. В. придобила собствеността на терена с идентификатор 67338.545.319 , намиращ се под сградата от 16 к.м. –обект на собствеността със самостоятелен идентификатор 67338.545.319.2, поради което и искът за терена е уважен в пълен размер.
За да приеме за основателна въззивната жалба на С. В. и уважи иска по чл. 108 ЗС изцяло , за разликата до цялата претендирана площ, решаващият съд е приел, че няма спор за собственост , тъй като същият е разрешен с влязло в сила решение по предходното водено между страните дело от 2006 година по чл.124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 53 ал.2 ЗКИР / отм./ след като няма спор и относно факта , че ответникът Т. П. осъществява владение без основание , искът е исцяло основателен.
За да приеме за неоснователна въззивната жалба на ответника Т. П./ касатор по делото/, решаващият съд приемайки и споделяйки изцяло изводите , че спорът за собствеността на сградата от 16 кв.м. също е решен с вляло в сила решение по предходно дело между страните , а досежно релевираното възражение за придобивна давност- същото не е прието най-малкото поради липсата на изтекъл 10-годишен срок на необепокоявано владение.
След преценка на поставените правни въпроси и доводите на касатора , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК по следните съображения:
Изведеният правен въпрос, че въззивният съд не е обсъдил основният въпрос, свързан с изтекла погасителна давност по отношение на ответниците в случай че се приемат границите по последния приложен регулационен план , който по същество се явява и първи и се касае за 1957 година , не може да се квалифицира като правен въпрос по см. на чл. 280 ал. ГПК, съгласно на дадените разяснения по т.1 на ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС. Поставеният въпрос е фактически и по естеството си изисква отговор в рамките на конкретния спор по същество, но не касае принципни разрешения , свързани с приложение на института на придобивната давност по отношение възможността да се придобие правото на собственост на части от ПИ при различните регулационни планове / приложени или неприложени/.Начинът на дадената от касатора с изложението формулировка на въпроса по чл. 280 ал.1 ГПК , свързвайки го конкретният фактически проблем и с неизвършени процесуални действия от решаващия съд в рамките на процеса по вземане на решението по съществото на спора , налагат до извод , че страната –касатор по скоро прави довод за допуснати нарушения на процесуалните правила, които доводи са предмет на обсъждане само в рамките на допуснатия касационен контрол.
Дали влязлото в сила решение на въззивния съд ще създаде прецедент или не е въпрос , който изцяло е извън предмета на конкретния спор, както и извън предмета на преценката по селекция по чл. 288 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК , състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх.Nо 7205 / 23.11.2015 год./ с печат на пощенско клеймо 20.11.2015 год. / на Т. Г. П. от [населено място] , приподписана от адв. М. С. – АК С. срещу Решение Nо 246 от 15.10.2015 година по гр. възз .д.Nо 436/2015 година на ОС-Сливен .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :