О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
гр. София, 06.01.2017 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3217 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
К. Р. Д. и Д. Й. В., и двете от [населено място], чрез пълномощника им адв. Ир. А., обжалват в срок въззивното решение № 11 от 2.02.2016 год. по гр. д. № 614/2015 год. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 25.03.2015 год. по гр. д. № 395/2015 год. на Варненския окръжен съд. С него е отхвърлен предявения от тях /съгласно решението от 27.07.2015 год. по същото дело за поправка на очевидна фактическа грешка относно втората касаторка/ и от М. И. Х. и В. И. И. против К. Р. К., Я. П. В. и Д. П. В. установителен иск за собственост върху реална част с площ 1 800 кв. м. от имот с идентификатор 10135.3512.287, обозначена с черен овален контур и оранжева права линия, а в образувалото се пространство със светлосин цвят посочени две числа на площта – 210 кв. м. и 1 590 кв. м. и реална част с площ 262 кв. м. от имот с идентификатор 10135.3512.286, защрихована с оранжев цвят върху скица, приложена на л. 250 по гр. д. № 2464/2011 год. на Варненския окръжен съд, преобразувано в гр. д. № 395/2015 год. на същия съд, приподписана от съдебния състав и представляваща неразделна част от решението, на поддържаните придобивни основания – покупко-продажба по нот. акт № 63/62 год. и наследствено правоприемство, евентуално давностно владение.
Със същото въззивно решение е потвърдено и допълнителното решение на първоинстанционния съд от 27.07.2015 год. по гр. д № 395/2015 год. на Варненския окръжен съд, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в първото, изразяваща се в пропускането името на една от ищците – Д. Й. В., сега касатор, както и е оставена без уважение молбата на ищците за изменение на постановеното решение в частта му за разноските.
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на изводите – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искат обезсилването му и връщане на делото за ново разглеждане, евентуално отмяната му и вместо това предявеният от тях иск бъде уважен.
В изложението към касационната жалба са формулирани процесуалноправни въпроси, свързани най-общо с неизготвяне от първоинстанционния съд на доклад по делото, обхващащ целия предмет на спора, и правомощията на въззивния съд при изричното позоваване на това процесуално нарушение в жалбата, както и възможността същото да бъде санирано поради липса на поддържано възражение в тази насока пред въззивния съд. По тези въпроси се релевира основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с позоваване на противоречие със задължителна съдебна практика – ТР № 1 от 9.12.2013 год. по т. д. № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС.
В тази връзка е поставен и въпросът за неизпълнение на задължението на първоинстанционния съд за разпределяне на доказателствената тежест, съгласно чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, като съществено процесуално нарушение.
Относно допуснатата поправка на очевидна фактическа грешка в решението, изразяваща се в пропускането на една от ищците, са формулирани четири въпроса, свързани най-общо с допустимостта по този ред да се отстрани порока в съдебното решение, изхождайки от приетото в цитираната в изложението съдебна практика за очевидната фактическа грешка като несъответствие между действителната воля на съда и изразеното в писмения текст на решението. Хипотезата, според касаторите, не е такава.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се релевира по формулираните въпроси, свързани със събирането на доказателства от некомпетентен съд и задължението на компетентния съд да преповтори процесуалните действия по събирането им и последиците от неизпълнението на това задължение на съда.
Касаторите формулират и материалноправни въпроси относно принадлежността на правото на собственост на страните при легитимацията им с титули за собственост в контекста на задължението на съда да се произнесе по направено възражение за нищожност на реституционната процедура по реда на косвения съдебен контрол, за значението на кадастралното нанасяне на реституирания имот за легитимацията на ответниците като собственици и разрешаването на възникналата конкуренция на права с оглед необходимостта последните да установяват на общо основание правата си. Произнасянето по тези въпроси според касаторите е в противоречие с ТР № 6 от 10.05.2006 год. ОСГК на ВКС и на решение по гр. д. № 461/11 год. І г. о. на ВКС, обосноваващо основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът К. Р. К., чрез адв. Ив. А., в представения писмен отговор поддържа съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на подадената касационна жалба с искане за потвърждаване на обжалваното въззивно решение. Претендира присъждане на направените разноски.
Другите двама ответници не са взели становище по жалбата.
Постъпил е писмен отговор и от М. И. Х., ищца в производството, в който поддържа становище за основателност на подадената касационна жалба.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното:
Предмет на иска за собственост е имот, представляващ планоснимачен № 5657 по кадастралния план от 1956-1957 год., идентичен с имота, предмет на отмяна на отчуждаването в полза на ответниците, сега представляващ реални части от имотите с идентификатори 10135.3512.286 и 10135.3512.287 по кадастралната карта от 2008 год., така както е поддържано от ищците в хода на производството по делото в исковата молба, уточнителните молби към нея и в съдебните заседания, чрез процесуалния им представител. По този предмет се е произнесъл както първоинстанционният, така и въззивният съд. Разглеждането на делото и от районния съд при наличие на родова подсъдност на делото като първа инстанция на окръжен съд не обосновава извод за недопустимост на решението, тъй като същото е постановено от компетентният по тези правила родово компетентен съд – Варненския окръжен съд. Съществувалият спор за подсъдността е разрешен с определение от 16.12.2014 год. по ч. гр. д. № 604/2014 год. на Варненския апелативен съд, съгласно чл. 122 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения установителен иск за собствеността на спорния имот, въззивният съд приел, че не е установена идентичност между имота, описан в нотариалния акт от 1962 год., легитимиращ наследодателите на ищците като собственици по покупко-продажба, и претендираните реални части от сега съществуващите по кадастралната карта на [населено място] два поземлени имота с посочените идентификатори 10135.3512.286 и 10135.3512.287. Изводът е обоснован въз основа преценката на приетите заключения на допуснатите множество съдебно-технически експертизи, установяващи идентичността на претендираните имоти с тези, за които се легитимират ответниците с решенията на Т. комисията от 1966 год. за замяна на земеделски земи, впоследствие издадените нотариални актове № № 25 и 26/66 год., отчуждаването им за изграждане на жилищен комплекс през 1974 год. и последващата отмяна на отчуждаването по съдебен ред през 1992 год. и нанасянето им в плана. Установено е, че претендираният от ищците имот 5657 по кадастралния план от 1956-1957 год. е имотът на ответниците, а не придобития от техните наследодатели И. и Д. Р. с нот. акт № 63/62 год., представляващ част от съседния имот 5654, собственост на първоначалния собственик С. С. С., като същият не може и да бъде индивидуализиран в рамките на този по-голям имот по посочените граници, несъответстващи и на записванията по разписния лист по плана към момента на придобиването.
Съдът приел, че и събраните гласни доказателства и извършеният на самото място оглед от съда кореспондират с установените от изслушаните заключения данни за липса на идентичност между имота, предмет на легитимиращия наследодателите на ищците нотариален акт и спорните реални части от двата имота по кадастралната карта, за които ответниците се легитимират като собственици след отмяна на отчуждаването им. При това положение липсва и конкуренция на права между страните, тъй като претендираният имот е различен от този, придобит от наследодателите на ищците, което е обусловило отхвърляне на предявения иск за собствеността му и на двете поддържани придобивни основания. По отношение придобивната давност съдът приел липсата на доказателства относно осъществявано владение върху спорните имоти от страна на ищците.
За да бъде допуснато въззивното решение до касационно обжалване е необходимо в него съдът да се е произнесъл по конкретно формулиран правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото, и по отношение на който е налице някоя от допълнителните предпоставки, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК, съгласно разясненията в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 год. по т. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. В случая формулираните от касаторите процесуалноправни въпроси, свързани с доклада по делото, разпределение на доказателствената тежест и събирането на доказателствата от некомпетентния по правилата на родовата подсъдност районен съд не представляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като те не са обусловили изхода на делото. Дори и да са допуснати такива процесуални нарушения, въззивният съд в решението си се е произнесъл по спорния предмет, така както е очертан от твърденията на ищците и в уточнителната им молба пред първоинстанционния окръжен съд с дата 4.03.2015 год. и съобразно тежестта за доказване на твърденията им са събирани доказателства /както за частта от единия, така и за частта от втория имот/. Несъгласието им с извода на съда за тяхната неоснователност, изразено чрез формулиране на въпроси, свързани с допуснати процесуални нарушения, поддържани впрочем и в подадената въззивна жалба против първоинстанционното решение и предмет на произнасяне на въззивния съд с нарочно определение и в откритото съдебно заседание, не представлява поставяне на правни въпроси, по които съдът да се е произнесъл и които да са обусловили решаващия му извод. Последният е обусловен от установената от събраните доказателства липса на идентичност между имотите, а не от твърдяните от касаторите процесуални нарушения. Отделно от това упражняването на процесуалните права на ищците не е осуетено от непълния доклад, видно от данните по делото. Затова и позоваването на Тълкувателното решение по т. д. № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, а и на останалата цитирана съдебна практика, не е относимо в случая и не обосновава наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Изложените съображения на касаторите представляват по същността си оплакване за допуснати процесуални нарушения, което е касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК и не е предмет на настоящето производство.
Поставените въпроси относно поправката на очевидна фактическа грешка в решението, както и тези, свързани с осъществяване на косвен съдебен контрол върху отмяната на отчуждаването на имота в полза на ответниците също нямат обуславящо значение за постановения правен резултат по иска, по същите съображения за обусловеността му от установения въз основа на събраните по делото доказателства факт за липса на идентичност между имотите, което прави безпредметно разглеждане на доводи срещу релевираните от ответниците права. С оглед на това не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК и касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Въпреки искането на ответника по касационната жалба за разноски, такива не се присъждат поради липса на представени доказателства да са направени такива в настоящето производство.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 11 от 2.02.2016 год. по гр. д. № 614/2015 год. на Варненския апелативен съд по подадената от К. Р. Д. и Д. Й. В., чрез пълномощника им адв. Ир. А., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: