О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 30
гр. София, 17.02.2020 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 331 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК, образувано по подадената на 26.06.2019 год. /л. 310 от първоинстанционното производство/ молба, допълнена с молба от 5.07.2019 год. /л. 320 от първоинстанционното производство/, от С. Н. Ч. и П. Н. С., двете чрез пълномощника им адв. Ст. Х., за отмяна на влязлото в сила решение № 2265 от 29.06.2016 год. по гр. д. № 16234/2015 год. на Пловдивския районен съд. С него е допусната съдебна делба на описаните недвижими имоти в [населено място] между посочените съделители и квоти, между които е и П. К. Ч., с дял 4/60 ид. ч.
Молителите искат отмяна на горното решение поради допуснато процесуално нарушение – същото е постановено по отношение на починала страна. Съделителката П. К. Ч. е починала на 2.05.2016 год., преди съдебното заседание на 20.06.2016 год., в което е даден ход на устните състезания в първата фаза на делбеното производство. Нейните наследници не са конституирани по делото, съгласно чл. 227 ГПК, с което е нарушено правото им на участие в съдебното производство и правото им на защита. Поради това се релевират като основания за отмяна при условията на евентуалност тези по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 5 или т. 6 ГПК /неточно посочени като ал. 1, ал. 5 или ал. 6/.
Молителите считат молбата за процесуално допустима с оглед констатиране на горното процесуално нарушение във втората фаза на съдебната делба, в съдебното заседание на 26.02.2019 год., като своевременно е подадена молба за допускане поправка на очевидна фактическа грешка. Същата е отхвърлена с решение № 1881 от 16.05.2019 год. на Пловдивския районен съд.
Молителите се позовават и на правния си интерес от предявяване на настоящата молба, обоснован с нищожността на делбата, в която не участват всички съсобственици.
Ответниците по молбата за отмяна не са взели становище.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ гражданско отделение, при проверката за допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения и поддържаните от страните доводи, намира същата за недопустима.
Самостоятелното съдебно производството за отмяна на влезли в сила решения е извънинстанционно производство, като основанията, на които може да се иска отмяната по този ред са изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1, респ. чл. 304 ГПК и касаят влезли в сила неправилни решения. В случая, с оглед изложените в молбата съображения, макар да се релевират основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, евентуално т. 5 или т. 6, молителите поддържат тезата за процесуална недопустимост на влязлото в сила решение по допускане на делбата поради постановяването му по отношение на починала страна. Влезлите в сила недопустими решения не са предмет на отмяна на основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК, тъй като този порок на решението не е предвиден в нито една от хипотезите за отмяна. Недопустимите решения след влизането им в сила пораждат правните последици на допустимите решения и не подлежат на извънинстанционен контрол по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Недопустимостта на решението може да се релевира само при инстанционно обжалване на решението, но не и в производство за отмяна на влязло в сила решение. Индиция за този извод са и предвидените в закона последици при успешно провеждане на производството – отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане, а не обезсилването му /чл. 307, ал. ал. 3 и 4, чл. 308 ГПК/.
Освен горното съображение, недопустимо е молителите С. Н. Ч. и П. Н. С. да релевират основания за отмяна, като се позовават на чужди права – тези на наследниците на починалата страна, които не са конституирани в делбеното производство на основание чл. 227 ГПК. За последните съществува друг ред за защита, но не и този за отмяна на влязлото в сила решение по изложените вече съображения.
Поради горните съображения и на основание чл. 307, ал. 1 ГПК, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на С. Н. Ч. и П. Н. С., двете чрез пълномощника им адв. Ст. Х., за отмяна на влязлото в сила решение № 2265 от 29.06.2016 год. по гр. д. № 16234/2015 год. на Пловдивския районен съд.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. д. № 331/2020 год. по описа на ВКС, ІІ г. о.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на молителите пред друг състав на ВКС.
Препис от същото да се изпрати на молителите, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: