О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310
София, 11.11.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр. дело № 5503 / 2015 година и за да се произнесе, взе предвид
Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК.
С частна касационна жалба вх.Nо 9305/ 14.09.2015 год. [фирма] седалище [населено място] , представлявано от директора В. Д. , заявена чрез юрисконсулт Р.Ш. обжалва и иска да се отмени Определение Nо 306 /28.07.2015 година по ч. В.гр.д. Nо 588/2015 година на ОС- Велико Търново , с което е потвърдено Определение от 03.06.2015 год. по гр.д. Nо 161/2015 година на РС- Велико Търново за прекратяване на съдебното исково производство по иска на [фирма] В. Т. срещу П. И. Б. по реда на чл. 422 ГПК за признаване съществуването на правно задължение за консумирана топлинна енергия за сумата 472.92 лв. и лихви за сумата 88.77 лв. като процесуално недопустимо, поради липса на правен интерес при обезсилена заповед за изпълнение на основание чл. 415 ал.2 ГПК.
За да прекрати исковото производство съдът е приел , че след като заповедта за изпълнение издадена по реда на заповедното производство е обезсилена поради неподадено възражение в срока по чл. 415 ал.1 ГПК , то кредиторът няма правен интерес от установителен иск за признаване съществуването респ. несъществуване на вземането.
Поддържа се , че обжалваното определение е неправилно, постановено при допуснати нарушение на процесуалните правила и несъобразяване с данните по делото относно своевременно направеното искане , искът да се счита за осъдителен.
С изложение към частната касационна жалба искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по процесуално-правния въпрос за допустимостта при заявения като установителен иск за признаване съществуването или несъществуването на едно вземане по реда на чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ал.1 ГПК страната да премине към осъдителен иск, когато заповедта за изпълнение е обезсилена на основание чл. 415 ал.2 ГПК , разрешен с обжалваното определение в противоречие с Решение No 454/ 03.06.2010 година по гр.д. No 185/2010 година на ВКС , с което е приета обратната теза , а именно , че „ищецът по иска по чл.415 ал.1 ГПК винаги може да направи изменение на иска от установителен в осъдителен до приключване на съдебното дирене в първата инстанция“.
По делото е постъпил писмен отговор срещу подадената частна касационна жалба, с който се иска частната касационна жалба да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима поради цената на иска по гражданското дело респ. да бъде потвърдено обжалваното определение като правилно и законосъобразно.Претендират се разноски за производството по обжалване.
Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия намира :
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 278 ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима , на основание чл. 274 ал. 4 ГПК във вр. с чл. 280 ал.2 ГПК.
Съдебното исково производство е образувано по заявения положителен установителен иск , с който ищецът [фирма] В. Т. / касатор по делото / е поискал да бъде установено по отношение на ответника П. И. Б. , че същата дължи на търговското дружество сума в размер на 472.98 лв./ четиристотин седемдесет и два и 0.98 лв. / и лихви в размер на 88.77 лв./осемдесет и осем и 0.77 лв. / ,присъдени по Заповед за изпълнение No 2108 от 05.12.2014 година по ч.гр.д. No 3788/ 2014 на РС- Велико Търново като абонат за ползвана топлинна енергия.
При тези данни производството се явява процесуално недопустимо. За частните производства по реда на чл. 274 ал.3 т.1 ГПК ,за които законодателят е предвидил възможност за двуинстанционно обжалване като преграждащите определения по чл. 274 ал.2 т.1 ГПК, допустимостта на касационното обжалване е обусловена възможността да се обжалва пред ВКС самото решение т.е. обжалваемостта пред ВКС е пряко обусловена от цената на иска, определена по правилата на чл. 68 и чл. 69 ГПК.
След като данните категорично сочат , че цената на заявения с исковата молба иск за установяване съществуването на парично задължение е с цена под минимално определения имуществен праг за обжалване на решенията по граждански дела пред касационната инстанция от 5000 лв., то подобно на исковото производство, така и частното , образувано по реда на чл. 274 ал.3 т.1 ГПК не подлежи на двуинстанционен правораздавателен контрол/ дори и да бе4 заявен осъдителен , а не установителен иск /, поради което подадената касационна жалба в случая частна касационна жалба се явява процесуално недопустима на основание чл. 273 ал.4 ГП във вр. с чл. 280 ал.2 ГПК.
По изложените съображения, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх.Nо 9305/14.09.2015 год. на [фирма] седалище [населено място] , представлявано от директора В. Д. , заявена чрез юрисконсулт Р.Ш. за отмяна на Определение Nо 306 /28.07.2015 година по ч. В.гр.д. Nо 588/2015 година на ОС- Велико Търново , с което е потвърдено Определение от 03.06.2015 год. по гр.д. Nо 161/2015 година на РС- Велико Търново за прекратяване на съдебното исково производство по иска на [фирма] В. Т. срещу П. И. Б. по реда на чл. 422 ГПК за признаване съществуването на правно задължение за консумирана топлинна енергия за сумата 472.92 лв./ четиристотин седемдесет и два и 0.92 лв. / и лихви за сумата 88.77 лв./ осемдесет и осем и 0.77 лв. / като процесуално недопустимо, поради липса на правен интерес при обезсилена заповед за изпълнение на основание чл. 415 ал.2 ГПК, като процесуално недопустима на основание чл. 274 ал.4 ГПК във вр. с чл. 280 ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва по реда на чл. 274 ал.2 ГПК, с частна жалба в седмичен срок пред друг тричленен състав на ВКС.
На основание чл.7 ал.2 ГПК препис от определението да се изпрати на частния жалбоподател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :