О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 81
София , 04.04.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и шестнадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 875/ 2016 година и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК .
Образувано по частна касационна жалба вх. No 11306 / 12.12.2015 год. на М. Ж. В. от [населено място] , заявена чрез адв. Л. Н. –САК и адв.Р. К.- САК срещу Определение No 407 от 02.12.2015 година по ч гр.д. No 357/2015 год. на АС-Бургас.
С частната жалба се поддържа довод, че се касае до две отделни съдебни производства- това по налагане на обезпечителни мерки и това по отнемане на незаконно придобитите имуществата, като за образуване на съденото исково производство изцяло се прилагат новите правила т.е. исковата молба да бъде предявена в съда не по-късно от три месеца след налагане на обезпечителните мерки, поради което срокът отдавна е изтекъл и наложените обезпечителни мерки следва да се отменят. Новите правила са в съответствие с изискванията на ЕКПЧОС за хуманно и човешко отношение и справедлив процес.
С писмен отговор процесуалния представител на КОНПИ изцяло оспорва частната касационна жалба с възражения 1./ че няма изведен правен въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК който да обуслови допускане на касационното обжалване и 2./ с възражения , че същата е немотивирана и необоснована.Оспорват се некоректно изложение факти за лисата на производство по проверка, след сигнал на Прокуратурата от 24.02.2010 година , въз основа на която е поискано налагане на обезпечителни мерки по реда на чл. 390 и сл. ГПК, чиято отмяна се иска при условие , че се прилагат правилата за образуване на съдебно производство в срока на чл. 74 ал.1 от ЗОПДНПИ.Поддържа се довод по същество на спора , че приложими са изцяло правилата на ЗОПДИППД / отм./, тъй като се касае до производство от две фази / по съдебна по проверка и събиране на доказателства и съдебна/и момента на образуване на проверката е този , които определя приложимия закон, в която насока съдебната практика няма отклонения, както и относно неоснователността на тезата за нарушаване установените от ЕКПЧОС принципи, след като наложените ограничения на собствеността на молителката са в насока на постигане на легитимна цел.
След преценка на данните по делото , наведените от страните доводи и възражения, настоящият състав на ВКС намира:
С посоченото определение, апелативният съд в правомощията си на втора инстанция е потвърдил Определение No 2389 от 16.10.2015 година по ч. гр.д. No 1320/2010 год. на ОС-Бургас , с което е оставено без уважение искане за отмяна на наложена обезпечителна мярка по реда на чл. 22 ал.1 от ЗОПДИППД/ отм./ .
Прието е, че в конкретния случай не може да намери приложение чл. 74 от ЗОПДПНИ в сила от 19.11.2012 година /приет с ДВ. бр.38/2012 г./ ,тъй като съгласно парагр.5 от ПЗР на ЗОПДНПИ неприключилите проверки и производства за отнемане на имущества , придобити от престъпна дейност се довършват по правилата на отменения закон.
С оглед на данните относно момента на налагане на обезпечителните мерки , чиято отмяна се иска / е отказана от долните две инстанции/ – а именно с определение No 1201 от 03.08.2010 година по ч. гр.д. No 1320/2010 година на ОС-Бургас , настоящият състав намира , че сме в хипотеза на производство по ЗОПДИППД / отм./ , чиито правила- чл. 23 ал.2 сочат на изключение и допускат възможността определението по наложена обезпечителна мярка по реда на чл. 390 и сл. ГПК да се обжалва и пред касационния съд.
Доколкото самите процесуални представители на молителката М. В. сезират , след произнесеното по същество определение на въззивната инстанция , касационния съд с частната си касационна жалба, то и за тях няма съмнение , че обезпечителното производството, образувано при действие на отменения закон , се развива изцяло по правилата на същия закон.
Възможността за обжалването с частна касационна жалба пред по реда на касационното обжалване , не изключва, а обратното , предполага приложимост на всички правила т.е. наред или в самата частната касационна жалба да бъде изведен правен въпрос , обусловил изхода на спора , както и се уточни дали същият е разрешен в противоречие със задължителна съдебна практика , или се решава противоречиво от съдилищата или налага произнасяне , обусловено от необходимостта за еднаквото и точно прилагане на закона.
След преценка на релевираните доводи по частната касационна жалба и по представеното възражение на КОНПИ , настоящият състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия , намира , че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване.
Доколкото от изложението на „жалбата „ и допълнителни представените „бележки на процесуалните представители на молителката М. В. служебно може да се извлече и конкретно формулира правен въпрос , а именно за тълкуване на парагр. 5 от ПЗР на ЗОПДНПИ и приложимостта на срока по чл. 74 ал.1 от гл.т. на времето , в което следва да бъде инициирано съдебното исково производство по отнемане на незаконно придобитите имущества, в хипотезта когато обезпечителните мерки по реда на чл. 390 и сл. ГПК са наложени при действието на ЗОПДИППД/ отм./ , т.е. преди 19.11.2012 година, липсата на довод в приложното поле на коя от хипотезите на чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК се иска да се допусне касационно обжалване , изключва възможността за селекция съгласно правилата на чл. 288 ГПК и дадените разяснения на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
За пълнота на изложението следва да се отрази ,ч е съществуващата задължителна практика на ВКС, изразена с Определение No 443 от 19.12.2013 година постановено по ч.гр.д. No 7643/2013 год. на ВКС-ГК-II отд. по реда на чл. 274 ал.3 т.2 ГПК сочи , че решаващият съд изцяло е въобразил изводите си с нея ,а самото наличие на такава практика , изключва възможността от позоваване на основание за допускане на касационното обжалване по т.2 и / или т.3 , след като съдебна практика ясно е отговорила на въпроса относно смисъла и приложението на конкретната спорната правна норма.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК , ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване частна касационна жалба вх. No 11306 / 12.12.2015 год. на М. Ж. В. от [населено място] , заявена чрез адв. Л. Н. –САК и адв.Р. К.- САК срещу Определение No 407 от 02.12.2015 година по ч гр.д. No 357/2015 год. на АС-Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: