О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 324
гр. София, 11.07.2017 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 790 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. С. А. от [населено място], [община], чрез пълномощника й адв. Ж. Ч. от АК-Р., против въззивното решение от 10.11.2016 год. по гр. д. № 190/16 год. на Разградския окръжен съд, с оплаквания за наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответникът [фирма] е подал отговор на касационната жалба чрез пълномощника му адв. А. М. от АК – Т., като поддържа, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, евентуално – че жалбата е неоснователна.
Ответникът А. К. Т. не е взел становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Приложено е изложение по чл. 284, ал. 3 т. 1 ГПК, в което касаторът поддържа наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено първинстанционното решение № 229 от 5.07.2016 год. по гр. д. № 185/16 год. на Разградския районен съд, с което е отхвърлен предявения от касаторката срещу А. К. Т. от [населено място] и [фирма], със седалище в [населено място] установителен иск за собственост на описаните недвижими имоти в землището на [населено място] – поземлен имот с начин на трайно ползване нива с площ 10.005 дка, втора категория, съставляващ имот № 002024 по картата на възстановената собственост на землището и поземлен имот с начин на трайно ползване нива с площ 4.060 дка, втора категория, съставляващ имот № 005011 по картата на възстановената собственост, двете в м. „О.” при описаните в решението граници. За да постанови този резултат въззивният съд приел, че не е доказано наличието на разпоредителна сделка в полза на ищцата, сега касатор, от праводателите на ответника Т., нито наличието на придобивна давност в нейна полза с оглед осъществяване на фактическа власт върху спорните имоти от нейна страна в качеството й на държател, по смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС на основание предоставените й права по пълномощните от собствениците на имотите К. К. и И. Т.. По делото не са представени доказателства за промяна на държането на имотите във владение, с необходимата за това промяна в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго /упълномощилите ищцата в случая собственици на земеделските имоти/ изключително и само за себе си, тази промяна да е намерила външен израз в действия, които недвусмислено да отричат правата на собствениците и да са достигнали до тях. При липсата на доказателства за наличие на субективния елемент на владението, позоваването на придобиване правото на собственост по давност, на основание чл. 79, ал. 1 ЗС е неоснователно и касаторката не може да противопостави свои вещни права срещу придобитите такива от ответника, едноличен собственик на основание разпоредителните сделки в негова полза от собствениците на имотите по представените нотариални актове от 20.08.2015 год.
Релевираното от касаторката основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос, свързан с приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК, вменяващ в задължение на съда да основе решението си на приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона и чл. 236, ал. 2 ГПК, задължаващ съда да изложи мотиви по исканията и възраженията на страните, преценка на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, като се позовава на съдебна практика – Р 214 от 10.04.2009 год. по гр. д. № 6466/07 год. на ВКС, ІІ г. о. /постановено по реда на отменения ГПК, поради което и с оглед приетите съображения в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК непредставляващо задължителна практика/. Така формулиран въпросът не може да обоснове наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 /а не т. 1/ГПК, тъй като макар и по принцип значим по всяко дело, този въпрос не е обусловил в настоящия случай решаващият извод в обжалваното решение, в което въззивният съд, въз основа преценката на събраните доказателства е приложил точно закона – чл. 79, ал. 1 ЗС. Обсъдени са представените по делото две пълномощни, въз основа на които собствениците са упълномощили касаторката с посочените в тях права, т. е. релевантните за спора обстоятелства за основанието, на което последната е упражнявала фактическата власт върху имотите от 1999 год. При липсата на разпоредителна сделка въз основа на тях и релевираното придобивно основание давностно владение, направеният от съда извод за липса на субективния елемент – промяна в намерението, с което тази фактическа власт се упражнява от страна на ищцата, е заключил, че този придобивен способ не се е осъществил и ищцата не се легитимира като собственик на това основание. Същата не се легитимира като собственик и на основание покупко-продажба /при която е поддържала плащане на цената/, тъй като по делото не са представени доказателства за сключване в необходимата нотариална форма такава разпоредителна сделка в нейна полза /нито от собствениците на имотите, нито от нея, като техен пълномощник с право да се разпорежда, вкл. в нейна полза/. Изложените от въззивния съд съображения касаят релевантните по спора факти, въз основа на относимите доказателства и заявените от страните твърдения и доводи, като формулираният от касаторката като процесуалноправен въпрос изразява по същността си оплакването й срещу направените изводи, което не обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване на решението.
В изложението на касаторката са формулирани и материалноправни въпроси: Трябва ли да е налице основание за завладяване на чужд имот, за да се приложи презумпцията на чл. 69 ЗС? и Следва ли ищецът, който се позовава на придобивна давност, да доказва при спор за собственост, че е извършил действия, с които е изразил намерението си за своене или то се предполага на основание чл. 69 ЗС? с позоваване на цитираната и приложена задължителна съдебна практика.
Въпросът за придобивната давност и конкретно за наличието или липсата на субективния елемент от съдържанието на този институт е релевантен за изхода на спора, с оглед приетото от съда, че този придобивен способ не е налице поради липсата на установяване на намерението на ищцата да свои имотите за себе си в необходимия срок чрез обективирането му в действия, станали достояние на собствениците. Изводът е обоснован с наличието на предоставени на ищцата от страна на собствениците на имотите права по двете пълномощни, което характеризира упражняваната от нея фактическата власт в качеството й на държател, а не на владелец. Поради това и установеното качество, в което е упражнявана фактическата власт върху имотите изключва обсъждане на въпроса за приложение на презумпцията по чл. 69 ЗС, като съдът не е приел, че липсата на основание /покупко-продажба/ придава качеството на държател, както неоснователно поддържа касаторката. Формираният от въззивния съд извод за липса на владелчески действия е разрешен въз основа на събраните доказателства и в съответствие със закона и съдебната практика относно необходимостта същите да съдържат всички признаци на владението, като фактическата власт да се упражнява постоянно, спокойно, явно и несъмнително с намерение да се свои вещта. Липсата на последния елемент, установена с представените доказателства за упълномощаването на ищцата от собствениците на имотите и непредставянето на такива, установяващи настъпила промяна в него, което да е станало достояние на собствениците, т. е. същите да са били наясно, че пълномощникът им е завладял имотите им за себе си, е обусловило извода за неоснователност на поддържания придобивен способ. Произнасянето на въззивния съд е въз основа на конкретно установените факти, релевантни за спора, поради което и не влиза в противоречие с представената от касаторката съдебна практика, постановена при различни факти.
Поради изложените съображения следва извод, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 10.11.2016 год. по гр. д. № 190/2016 год. по описа на Разградския окръжен съд, по подадената от А. С. А. от [населено място], [община], чрез адв. Ж. Ч., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: