О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 266
Гр. София, 27.05.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданската колегия, в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 4371 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№ 7748 от 31.05.2018 г. от Д. Ю. Ш. чрез адвокат Р. Д. от АК – Б. против въззивно решение № І-24 от 26.04.2018 г. по в.гр.д.№ 1418/2017 г. по описа на ОС – Бургас.
Постъпил е отговор от А. К. А. – управител на етажна собственост на къща № 2 във в.с. „К.”, [населено място], чрез адвокат С. Н., с който е заявено възражение за недопустимост на касационната жалба на основание чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК. Претендира присъждане на разноски.
По допустимостта на жалбата съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното въззивно решение, постановено при условията на чл. 258 – чл. 273 ГПК, е потвърдено решение № 59 от 31.07.2017 г. по гр.д.№ 332/2016 г. на РС – Царево, с което са отхвърлени предявените от Д. Ю. Ш. искове с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решенията на проведеното на 20.08.2016 г. Общо събрание по реда на чл. 18 ЗУЕС на представители на етажните собствености в къщи 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9, находящи се във вилно селище „К.”, построено в имот с идентификатор ПИ *** по КККР на [населено място], инициирано от управителя на къща № 2 А. К. А..
Въззивният съд е посочил, че актът му не подлежи на обжалване. Така направеното отбелязване кореспондира с разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела, постановени по искове по чл. 40 от Закона за управление на етажната собственост. В случая съдебното производство, предмет на постъпилата касационна жалба, е образувано именно по иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС, попадащ сред изрично изброените в чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК. Липсата на създадена от законодателя процесуална възможност за касационен контрол на тази категория въззивни решения обуславя двуинстанционно разглеждане на споровете по тези искове, поради което въззивното решение е влязло в сила с постановяването му и е необжалваемо. По тази причина насочената срещу това решение касационна жалба е процесуално недопустима и като следва да се остави без разглеждане.
Противното не може да се обоснове със становището на касатора, развито в касационната жалба, че допустимостта на обжалването произтича от произнасянето на въззивния съд „по въпроси, които касаят нищожността на обжалваните решения”, коментирано в контекста на Определение № 89 от 22.05.2017 г. по ч.гр.д.№ 1464/2017 г. на ВКС, І г.о.
На първо място следва да се отбележи, че характерът на предявената с исковата молба претенция се подлага под съмнение едва с подадената касационна жалба. Видно от текста на исковата молба, като основание за заявеното искане ищецът е посочил „чл. 40 от ЗУЕС” в съответствие с което е и заявения петитум – да бъдат отменени всички решения на проведеното на 20.08.2016 г. общо събрание по чл. 18 ЗУЕС. Заявената от страна по делото правна квалификация не обвързва съда, но в случая е налице съвпадение между становището на ищеца, възприетото от съдилищата и предвиденото от Закона, поради което и настоящият състав на ВКС намира, че разгледаната от ОС – Бургас претенция е именно такава по чл. 40 ЗУЕС.
На следващо място, дори в исковата молба да бе налице заявено искане за прогласяване на решенията на общото събрание от 20.08.2016 г. за нищожни, това не би било основание за друг извод относно възможността за валидно сезиране на касационната инстанция. Цитираното от касатора Определение № 89 е постановено в производство по чл. 274, ал. 2 ГПК и (с оглед разясненията по т. 2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК) не съставлява част от практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Същевременно, по въпроса за правния характер на решенията на ОС на ЕС и приложението спрямо тях на правилата за недействителност на сделките, е даден отговор с Решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр.д.№ 657/2012 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, което съставлява част от практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чието разрешение напълно се споделя от настоящия състав. Разяснено е, че етажната собственост, която не е учредила сдружение за управление (т.е. не е персонифицирана), се управлява от общото събрание на етажните собственици, респективно – на етажните собственици и обитателите, чрез взетите от него решения. Тези решения са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел. Законът (ЗС, ЗУЕС) урежда специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт, гласуване, предметна компетентност. Спазването на тези правила е основание за действителността на решението. ЗС и ЗУЕС не уреждат специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на етажната собственост. Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и контролът за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен и е ограничен с преклузивен срок за предявяване на иска. Неспазването на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност. Затова, освен че извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения, различната степен на проявление на пороците при свикването и провеждането на общото събрание не обуславя различен характер на исканията да бъдат подложени на проверка взетите от общото събрание на етажните собственици решения – иска е само този по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. Тук е неприложим принципа, че нищожност може да се установява без срок, нито отпада ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК пред възможността за касационно обжалване на въззивното решение по иска по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
С оглед изхода от произнасянето и на основание чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78, ал. 4 ГПК касаторът следва да заплати на насрещната страна разноските за защита в настоящото производство, а именно сумата 500 лв., представляваща заплатен по банков път адвокатски хонорар (л. 39).
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх.№ 7748 от 31.05.2018 г., подадена от Д. Ю. Ш. чрез адвокат Р. Д. от АК – Б. против въззивно решение № І-24 от 26.04.2018 г. по в.гр.д.№ 1418/2017 г. по описа на ОС – Бургас.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 4371/2018 г. по описа на ВКС, ІІ г.о.
ОСЪЖДА Д. Ю. Ш. ДА ЗАПЛАТИ на етажните собственици в етажната собственост на къща № 2 във в.с. „К.”, [населено място] чрез управителя на етажната собственост А. К. А. сумата 500 (петстотин) лева – разноски за защита в настоящото производство.
Определението може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от съобщаването му.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК да се връчи препис от определението на касатора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: