О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
гр. София, 26.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 435 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на В. К. А. от [населено място] против определението от 20.10.2014 год. по гр. д. № 3141/2014 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е върната подадената от нея въззивна жалба против решението от 11.07.2014 год. по гр. д. № 18422/2013 год. на Пловдивския районен съд и производството пред въззивния съд в тази му част е прекратено.
Жалбоподателката поддържа становище за незаконосъобразност на определението по съображения за наличие на съпружеска имуществена общност с ответника А. И. А.. Иска отмяна на обжалваното определение и вместо това да бъде конституирана като ответник по исковете.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о. намира частната жалба за допустима, като подадена в срок от лице, чиято жалба е върната и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, т. 2 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
За да върне подадената от В. А. въззивна жалба против първоинстанционното решение, окръжният съд приел, че същата не е легитимирана да обжалва съдебното решение, тъй като не е участвала в първоинстанционното производство като страна. Поради липсата на право на жалба като абсолютна процесуална предпоставка, производството по подадената от нея въззивна жалба е недопустимо.
Изводът на окръжния съд е правилен и обжалваното определение следва да се потвърди. Първоинстанционното производство е образувано по иск срещу А. И. А. за заплащане на обезщетение за причинени на ищците имуществени вреди от непозволено увреждане на собствения им имот. Иск против жалбоподателката не е предявен и същата не е участвала като страна в първоинстанционното производство. Постановеното в него осъдително решение против съпруга й не я обвързва, тъй като не са налице предпоставките на чл. 216, ал. 2 ГПК – не е налице неделимост на спорното правоотношение, в което тя да е участник, нито по разпореждане на закона решението за обезщетяване на имуществени вреди трябва да е еднакво спрямо съпрузите. Предмет на делото не е правото на собственост върху имот в съпружеска имуществена общност, за да е налице необходимо другарство, обуславящо право на неучаствалия в делото необходим другар да обжалва решението, в какъвто смисъл са доводите на жалбоподателката. В случая жалбоподателката няма право на жалба против постановеното против съпруга й първоинстанционно решение, тъй като не е участвала в производството като страна, нито е обвързана от него поради липсата на предпоставките по чл. 216, ал. 2 ГПК. Изводът в обжалваното определение за липса на процесуална легитимация е правилен, поради което и настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението с № 2923 от 20.10.2014 год. по гр. д. № 3141/2014 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е върната въззивната жалба от 1.08.2014 год. на В. К. А. против решението от 11.07.2014 год. по гр. д. № 18422/2013 год. на Пловдивския районен съд и е прекратено въззивното производство в тази му част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: