O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 13
София, 09.01.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2461 /2017 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 9605 / 27.03.2017 година на П. Г. Г. и С. И. Г., заявена чрез адв. Н. А. – АК П. срещу въззивно Решение No 159 от 16.02.2017 год. по гр.В. д. Nо 2782/2016 год. на ОС-Пловдив .
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение No 2627 от 27.07.2016 година по гр.д.No 5433/2015 год. на РС-Пловдив и е постановил ново, с което 1./ е приел за установено , че П. Г. и С. Г. са собственици на основание договор за продажба на недвижим имот от 24.11.2008 година , обективиран в НА No 43/2008 г. и Договор за продажба от 29.12.2009 година , обективиран с НА No 93/2009 година , в режим на съпружеска имуществена общност, на 51 % идеални части от ПИ с идентификатор 56784.522.781 по КККР на [населено място], [улица]No 21 с площ от 350 кв.м. и трайно предназначение „ниско застрояване“, като искът за разликата по претендирания пълен обем на собствеността е отхвърлен. Със същото решение е отхвърлен заявения при условията на евентуалност от П. Г. и С. Г. иск на основание чл. 124 ал.1 ГПК да се призна за установено по отношение на ответниците , че са собственици на останалите 49 % от ПИ с идентификатор 56784.522.781 по КККР на [населено място], [улица]No 21 с площ от 350 кв.м. и трайно предназначение „ниско застрояване“, на основание давностно владение, считано от 2009 година.
С касационната жалба защитата на касаторите поддържа , че обжалваното решение е изцяло неправилно, постановено в противоречие със закона и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Наведените доводи за незаконосъобразност са в насока на признаване права на собственост на ответниците поради неправилна преценка на доказателствата по делото, нарушен принцип на оспорване на материалната доказателствена сила на констативен нотариален акт в полза на лице –праводател на праводателя на ищците без искане от ответниците, за неправилно приложение на чл. 79 ал.1 ЗС.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК с довод , че с обжалваното решение по въпросите/ доформулирани от съда / : за приложение чл.79 ал.1 ЗС и кому е доказателствената тежест при липса на изрично оспорване , на придобитото и удостоверено с констативен нотариален акт вещно право на собственост от страна на праводател на праводателя –продавач на ищците по делото и доколкото съдът приеме , в рамките на спор за собственост между правоприемниците на лицето предходен праводател, че правата на последния са в различен обем от този отразен по нотариалния акт може ли служебно да се произнесе по точни им размер като идеална част от недвижим имот ?Как следва да се реши въпроса с доказателствената тежест доколкото се касае до приложение на чл. 79 ал.2 ЗС ? е налице произнасяне в противоречие с практиката на ВКС , обективирана с ТР 11/2013 год. на ОСГК на ВКС, както и по цитираните решения по чл. 290 ГПК, респ. необходимост от произнасяне с оглед на еднаквото и точно приложение на закона.
В срока по чл.287 ГПК е подаден подаден писмен отговор срещу касационна жалба от ответниците по касация Г. и М. Х. , подаден чрез адв. С. Ж.- АК П. , с който отговор се поддържа , че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване поради липсата на конкретно посочени решения на ВКС, в противоречие с които въззивният съд е произнесъл съдебния акт.
С писмен отговор , ответниците по касация А. Н. Х. и Б. Н. Х. , чрез адв.З. Н.- АК П. оспорват наличие на релевираното основание за допускане на касационното обжалване „противоречие със задължителна практика на ВКС“. Законът –чл. 79 ЗС е приложен точно и при съблюдаване на съдебната практика , поради което касационното обжалване не следва да се допуска. Претендират се разноски за касационното производство в размер на 500 лв.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК,/ редакция до изм. ДВ.бр.86/2017 год./ , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК при спазване изискванията на закона, насочена е срещу обжалваем пред касационната инстанция иск- решение по заявени положителни установителни искове по чл. 124 ал.1 ГПК за собственост и е процесуално допустима.
След като обсъди въведените доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване, релевирани от касатора , настоящият състав на касационния съд намира , че не са налице основания да се допусне касационното обжалване.
Съгласно разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС въпросът по см. на чл. 280 ал.1 ГПК следва да бъде правен проблем в рамките на разгледания и разрешен с обжалваното решение спор. Повдигнатите с изложението към касационната жалба на П. Г. и С. Г. въпроси са обуславящи изхода на спора , тъй като са в предметната рамка на спора , разгледан и разрешен от въззивната инстанция, но произнесеното решение не е обусловено от правни изводи , които да са в противоречие със задължителна практика на касационния съд , в т.ч. и решения по чл. 290 ГПК.
Въпросите за точното и еднакво приложение на чл. 79 ал.1 и ал.2 ЗС досежно доказателствената тежест при липса на изрично оспорване на придобитото и удостоверено с констативен нотариален акт вещно право на собственост , макар и в ограничената хипотеза на частно правоприемство от праводател , легитимиращ се като собственик на разпоредения от него по сделка недвижим имот на оригинерно придибивно основание/ придобивна давност/, не може да се приеме , че е разрешен в противоречие с задължителните разяснения по ТР 11/2013 год. на ОСГК на ВКС. Оспорването на обема придобити права , претендирани от страната –ищец по заявен положителен установителен иск, респ. на ревандикационен иск , когато оспорващата / насрещна / страна противопоставя собствени права в обема на едно и също вещни право/ в случая на правото на собственост на процесния недвижим имот/, предполага именно прилагане на задължителните разяснения на цитираното тълкувателни решение в частта на правилното разпределение на доказателствената тежест. Доколкото по делото основната теза на ищците П. и С. Г. е , че са придобили правото на собственост изцяло на парцел XIII-759 на деривативно основание ,като обособена като самостоятелна териториална единица- парцел XIII-759 по силата на регулационния план ,на деривативно основание , то оспорванията в насока , че имотът , след като не е поделен между съсобствениците, е запазил характера си на съсобствен имот въпреки конст. НА164/2007 год., не изключва преценката на съда за права в съсобствеността в обем , различен от претендирания от ищците или ответниците в рамките на оспорванията, както и изисква от страната по делото, която претендира да е придобиела в пълен обем правата на част от съсобствения имот, обособени като самостоятелен парцел, да докаже твърденията си чрез ангажиране на доказателства и установяване , пряко и пълно , на правно-релевантните за придобивното основание – чл. 79 ал.1 ЗС респ. чл. 79 ал.2 ЗС , факти, в каквато насока са били процесуалните действия на решаващия съд. Спорът за обема права на лицата- страни по делото респ. на техните праводатели/ частни или универсални/ предполага , че всяко едно оспорване имплицитно включва установяване/ от страната , която има интерес/ обема права на праводателите и тяхното валидно транслиране при твърдения за дериватино продобивно основание.
По направеното искане за разноски от ответниците по касация А. Н. Х. и Б. Н. Х.. Искането е основателно, направено своевременно с отговора на касационната жалба и се дължи на основание разпоредбите на чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК. С оглед на представените писмени доказателства- писмен договор за парвана защита и съдействие /стр.28/ по делото искането следва да бъде уважено в размер на доказаните разходи за адвокатско възнаграждения в размер на сумата от 500 лв. / петстотин лева /.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 9605 / 27.03.2017 година на П. Г. Г. и С. И. Г., заявена чрез адв. Н. А. – АК П. срещу въззивно Решение No 159 от 16.02.2017 год. по гр.В. д. Nо 2782/2016 год. на ОС-Пловдив .
ОСЪЖДА П. Г. Г. и С. И. Г. от [населено място] да заплатят на ответниците по касация А. Н. Х. и Б. Н. Х. сумата 500 лв. / петстотин лева/ разноски за производството на основание чл. 81 във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :