O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 150
София, 10.04.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 4524/2016 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 5623/03.08.2016 год. на Р. П. И. от [населено място], заявена чрез адв.С. И.- САК срещу въззивно Решение No 320 от 21.06.2016 година по В.гр..д.Nо 226/2016 год. на ОС- София по чл. 344 ал.1 ГПК.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция е потвърдил решението на районния съд по допускане съдебна делба между страните по делото, брат и сестра на сънаследствен недвижим имот- апартамент в [населено място], при равни права.
За да допусне съдебната делба , съдът е приел че е налице съсобственост , възникнала в резултат на наследяването , която подлежи на съдебна делба. Не е прието за основателно релевираното от Р. И. възражение за придобиване на имота в индивидуална собственост, на основание придобивна давност , изтекла за времето от смъртта на майката- 27.10.2003 година, когато бащата му предоставя изцяло владението на жилището до завеждане на иска за съдебна делба- 29.12.2014 година.
С касационната жалба се поддържа , че въззивното решение е неправилно поради неправилно ценени доказателства и неточно приложение на чл. 79 ал.1 ЗС, основания за касиране на обжалваното решение по чл. 281 т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по материално-правните въпроси: какви следва да бъдат предпоставките за придобиване по давност на съсобствен недвижим имот, когато основание за възникналата съсобственост е наследяване? Ако при наследяване презумпцията по чл. 69 ЗС не се прилага, то какъв следва да е характера и видът на действията с които се демонстрира своенето на имота спрямо другите съсобственици, от страна на съсобственика който упражнява фактическата власт ? както и по процесуално-правните въпроси : длъжна ли е контролната инстанция във въззивното производство да обсъди всички доказателства ,доводи и възражения на страните, релевирани с въззивната жалба и може ли изводът на решаващия съдебен състав да се основава на показанията на лице , присъствало преди разпита му в първото съдебно заседание, в което е четен доклада на съда по чл. 146 ГПК , като освен другото това е информация на заинтересован свидетел по см. на чл. 172 ГПК, чиито показания са послужили като основен довод за постановяване на съдебния акт в полза на страната , поискала този свидетел? се поддържа с довод, без посочване на конкретния съдебен акт, за противоречие на задължителна съдебна практика , изброена като съдебни актове .
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по касация Л. П. А..
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 т.1 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и при данните за характера на заявения иск – за съдебна делба на недвижим имот , настоящият състав приема същата за процесуално допустима.
След преценка на релевираните доводи по изложението на касатора , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице основания по чл. 280 ал. 1 т.1ГПК за допускане на касационното обжалване по изведените въпроси .
Съгласно дадените задължителни разяснения по ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС изрично е прието , че за преценката за допускане на касационно обжалване е необходимо не само страната касатор да е посочила конкретно изведен правен въпрос , но и да е посочена онази задължителна съдебна практика, на която даденото разрешение на въззивния съд по поставените въпроси противоречи, когато се иска допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
В настоящия случай , по причина , че в изложението не е посочена задължителната съдебна практика за всеки един от изведените четири въпроса, а общо са цитирани решение по чл. 290 ГПК на ВКС, може да се направи предположение , че материално-правните въпроси : какви следва да бъдат предпоставките за придобиване по давност на съсобствен недвижим имот, когато основание за възникналата съсобственост е наследяване? Ако при наследяване презумпцията по чл. 69 ЗС не се прилага, то какъв следва да е характера и видът на действията с които се демонстрира своенето на имота спрямо другите съсобственици, от страна на съсобственика който упражнява фактическата власт ? са свързани с доводи за неточно приложение института на придобивната давност.
По приложение на придобивната давността ОСГК на ВКС е приело няколко тълкувателни решение , като с ТР 1/2012 год. по приложение на чл. 69 ЗС се приема , че „независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.“ т.е наследяването като юридически факт , от които може да възникне съсобственост не е изключен от приложното поле на чл. 69 ЗС , а посвените въпроси имат отговор с цитираната задължителна практика на ВКС.Налице би било основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК само и доколкото същата не е съблюдавана при постановяване на обжалваното въззивно решение.
Поставените процесуално-правните въпроси : длъжна ли е контролната инстанция във въззивното производство да обсъди всички доказателства ,доводи и възражения на страните, релевирани с въззивната жалба и може ли изводът на решаващия съдебен състав да се основава на показанията на лице , присъствало преди разпита му в първото съдебно заседание, в което е четен доклада на съда по чл. 146 ГПК , като освен другото това е информация на заинтересован свидетел по см. на чл. 172 ГПК, чиито показания са послужили като основен довод за постановяване на съдебния акт в полза на страната , поискала този свидетел? също имат отговор , даден с ТР 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС по въпросите на въззивното обжалване. Доколкото с изложението на касатора няма конкретен довод , че с обжалваното въззивно решение , съдът се е произнесъл в смисъл , различен от дадените задължителни разяснения, то касационният съд не може да осъществи надлежно дейността си по селекция и допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК и чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК , ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх.Nо 5623/03.08.2016 год. на Р. П. И. от [населено място], заявена чрез адв.С. И.- САК срещу въззивно Решение No 320 от 21.06.2016 година по В.гр..д.Nо 226/2016 год. на ОС- София по чл. 344 ал.1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: