О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№117
Гр. София,14.09.2018 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. дело № 3636 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.
С молба вх.№ 5671 от 07.06.2018 г., подадена от касатора С. С. С. чрез адвокат В. Волева от САК, е заявено искане за изменяване на постановеното по настоящото дело Определение № 277 от 28.05.2018 г. с намаляване на присъдените на противната страна разноски до минималния размер, както и възлагане на присъдените на противната страна разноски в тежест и на двамата касатори (т.е. и Л. С. С.), а не само на единия от тях – настоящия молител.
Препис от молбата е връчен на ответника по касация И. Л. Г., който е депозирал отговор чрез адвокат С. А. от САК. Поддържа, че цената на иска, представляваща базата, върху която се изчисляват разноските в настоящото производството, се определя съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК и е равна на данъчната оценка
на имота. Тъй като иска е предявен за 1/2 от жилищната сграда, то цената му е 1/2 от сумата 21 553,40 лв. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, при интерес от 10 000 до 100 000 лв. адвокатското възнаграждение е 830 лв. плюс 3% за разликата над 10 000 лв. Така изчислена, стойността на минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 1 176,60 лв., а това по чл. 9, ал. 3 от Наредбата – 882,45 лв. По тези съображения поддържа, че не е налице основание за намаляване на присъдената сума от 850 лв.
Препис е връчен и на касатора Л. С. С., който не е взел становище в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в предвидения от закона срок от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
С постановеното по настоящото дело Определение № 277 от 28.05.2018 г. касаторът и молител в настоящото производство е осъден да заплати на И. Л. Г. сумата 850 лева – разноски за защитата пред ВКС. Послужилият като основание за това ДПЗС № 443319 от 29.01.2016 г. (л. 75) е представен с отговора на касационната жалба, депозирана от С. С. С. с вх.№ 149249 от 02.12.2015 г., като е сключен /респ. – разноските са направени/ преди депозирането на подадената от Л. С. С. касационна жалба с вх.№ 67300 от 17.05.2016 г. Това е причината, поради която с Определение № 277 от 28.05.2018 г. разноските в размер на 850 лв. са възложени само в тежест на касатора С. С. С.. Основание за преразглеждане на въпроса за персоналната отговорност за разноските не е налице, тъй като липсва причинно-следствена връзка между извършването на разхода и процесуалното поведение на касатора Л. С. С..
По искането по чл. 78, ал. 5 ГПК:
Разгледаният иск е по чл. 108 ЗС, като исковата молба е депозирана на 31.01.2007 г. По тази причина и с оглед принципното разрешение, дадено с ТР № 3 от 27.10.2014 г. по тълк.д.№ 3/2014 г. на ВКС, ОСГТК, при определяне размера на цената на иска приложение намират правилата на отменения ГПК. Съгласно чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК цената на иска е равна на ј от данъчната оценка на процесната вещ. В случая иска е предявен за Ѕ ид.ч. от жилищната сграда – северен близнак с данъчна оценка от 43 106,80 лв. (или 21 553,40 лв. за процесната Ѕ ид.ч.), както и за ј ид.ч. от дворното място с данъчна оценка от 13 808,80 лв. (или 3 452,20 лв. за процесната ј ид.ч.). Изложеното означава, че цената на иска в случая възлиза на сумата 6 251,40 лв. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от НМРАВ адвокатското възнаграждение за случаи от този вид е 580 лв. плюс 5% за разликата над 5 000 лв. Така изчислена, стойността на минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 3 от НМРАВ възлиза на 562,57 лв., а това по чл. 9, ал. 3 от Наредбата – 500 лв.
Независимо от изложеното настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за намаляване на разноските от присъдения размер до минималния такъв. Причината за това е, че не е налице прекомерност на договореното и заплатено от ответника по касация И. Л. Г. адвокатско възнаграждение на неговия пълномощник. Действителната фактическа и правна сложност на делото надхвърля минималната за аналогични дела, като се изхожда от характера на процесното правоотношение, обхвата на извършените процесуални действия и необходимостта от подаването на обоснован отговор срещу подробно мотивирани касационна жалба и изложение на касационните основания (последното – съдържащо четири питания в подкрепа на искането за допускане на обжалването с приложена значителна по обем съдебна практика, нуждаеща се от преглед и коментар в отговора от гледна точка наличието или отсъствието на предпоставките за селекция), съпроводено с издирването на съдебни актове в подкрепа на контра-тезата на ответника по касация. Определянето на размера на адвокатското възнаграждение не е обусловено от изхода на производството по чл. 288 ГПК, поради което и обстоятелството, че осъществената в случая правна защита се изразява само в подаване на писмен отговор (без защита в открито съдебно заседание) е ирелевантно и не може да обуслови присъждане на по-нисък размер от договореното възнаграждение. С оглед поставените в изложението на касационните основания правни въпроси, делото се характеризира със средна степен на сложност, което оправдава договарянето и заплащането на хонорар над минимално установения с чл. 9, ал. 3 НМРАВ. В случая превишението на минимума кореспондира с фактическата и правна сложност на делото, поради което и не следва да се постановява намаляване на присъдените разноски, съответно – искането за намаляване на разноските следва да бъде оставено без уважение.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявените с подадената от С. С. С. молба вх.№ 5671 от 07.06.2018 г. искания за изменяване на постановеното по настоящото дело Определение № 277 от 28.05.2018 г. в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: